Решение № 580 от 16.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110205391 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба вх.№23117433 от 27.10.2023 г. от „Виен Консул“ ЕООД гр. София, ЕИК 203604627, срещу Наказателно постановление №03-2300566 от 12.07.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Навежда твърдения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липсваща конкретизация на нарушението и липсващо описание на признаците на твърдяното трудово правоотношение. Твърди и липса на приобщени безспорни доказателства за престиран труд от лицето Е.А. в полза на въззивника към момента на проверката. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество „Виен Консул“ ЕООД имало основен предмет на дейност: „Хотели и подобни места за настаняване“, като стопанисвало Парк хотел „Бриз“, намиращ се в к.к. “Златни пясъци“, общ. Варна и за изпълнение на дейността си ангажирало работници по трудов договор работници. На 08.06.2023 г. бил сключен трудов договор със свид. Е.А. за длъжност „сервитьор“ с място на работа в хотел „Бриз“. В договора била посочена дата на постъпване на работа 08.06.2023 г. и на посочената дата Е. А. се явил в обекта и се настанил в предоставеното му за срока на договора помещение. Тъй като хотелът все още се подготвял за приемане на гости, свид. Е. А., заедно с други служители на дружеството, били ангажирани с дейността по почистване и подготовката за откриване на 1 дейността на обекта през предстоящия туристически сезон. Около 13.00 ч. на същата дата в обекта била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. - инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, при която било установено наличието на няколко лица в обекта, включително свид. Е. А.. Присъстващите в този момент стояли на една от терасите или около басейна и обяснили, че в момента са в обедна почивка. Всички те били поканени от проверяващите служители да попълнят декларации за обстоятелства относно проверката по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и лично той декларирал, че има сключен трудов договор с въззивното дружество и работи от 06.06.2023 г. като сервитьор в съответния обект с работно време от 8.00 ч. до 17.00 ч. и договорено месечно възнаграждение в размер 780.00 лв. В декларацията свид. Е. А. отразил също, че документа е представен на проверяващите в 13.00 ч. на 08.06.2025 г. Преди приключването на проверката в обекта дошъл и свид. Н.К. – упълномощен представител на въззивното дружество, който обяснил на проверяващите, че трудовите договори на намиращите се там лица все още не са регистрирани и показал на свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. част от хотелските стаи, в които служителите извършвали дейност по подготовка за експлоатация през предстоящия туристически сезон.

При приключване на проверката в обекта на присъстващия служител на въззивното дружество – М. С., заемащ длъжност ОТЗ, била връчена призовка №1041 от 08.06.2023 г. за явяване чрез законен или упълномощен представител в Дирекция „Инспекция по труда“ за представяне на документи и/или даване на сведения и обяснения по предмета на проверката, в която било указано да се представят трудовите досиета в цялост за всички работещи и освободени лица в периода от м. ноември 2022 г. до датата на проверката. Сред представените от въззивника документи фигурирали трудов договор №110 от 08.06.2023 г. със свид. Е. А. и справка №22388233269927, сочеща регистрация на неговия договора в ТД на НАП гр. Варна от 13.57 ч. на 08.06.2023 г.

При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-2300566 от 21.06.2023 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 08.06.2023 г. в Парк хотел „Бриз“, к. к. „Златни пясъци“ гр. Варна и изразяващо се в допускане до работа на Е.Ш. А., ЕГН **********, на длъжност „сервитьор“, преди да му е представен екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД НАП Варна.

В законоустановения срок въззивникът предявил възражение рег.№23078899 от 28.06.2023 г., с което заявил, че свид. Е. А. не е извършвал трудова дейност по време на проверката.

На 12.07.2023 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, взаимнодопълващи се и съответстващи на останалите приобщени документи показания на всеки един от свидетелите Е. Н. и М. М.-Ж., така и от приобщените документи - НП №032300566 от 12.07.2023 г., АУАН №03-2300566 от 21.06.2023 г., възражение рег.№ 23078899 от 21.06.2023 г., протокол №ПР2321601 от 21.06.2023 г., декларация от Е. А. от 08.06.2023 г., призовка №1041 от 08.06.2023 г., идентификационна карта, справка изх.№22388233269927 от 08.06.2023 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, трудов договор №110 от 08.06.2023 г., ведно с длъжностна характеристика за длъжност „сервитьор“ и заповед №30864 от 17.10.2022 г. Кредитираните и изцяло съответстващи на приобщения документ – декларация от свид. Е. А. от 08.06.2023 г., показания на свидетелите Е. Н. и М. М.-Ж. са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не са налични данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което техните твърдения следва да бъдат 2 приети за обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че свид. Е.

А. лично, без да е напътстван и без да му е оказвано каквото и да е въздействие, е попълнил предоставената му декларация, че хотелът видимо е бил подготвян за работа през сезона, както и че представителят на дружеството по никакъв начин не е отрекъл, че лицата в обекта полагат труд по трудови договори и дори е развел проверяващите в обекта и им е показал с какво точно се занимават служителите в този момент. При това, докато свид. М. М.-Ж. посочва общо, че всички установени лица са твърдели пред проверяващите, че извършват дейност по подготовка на хотела за отваряне и посрещане на гости, свид. Е. Н. твърди да е възприел конкретно свид. Е. А. да казва, че в деня на проверката работи и почиства обекта.

Както бе изтъкнато, показанията на свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. се подкрепят и от приобщените документи, сред които с особено съществено значение са Трудов договор №111 от 08.06.2023 г., справка изх.№22388233269927 от 08.06.2023 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, както и попълнената и подписана от свид. Е. А. декларация.

Също така, конкретните и категорични твърдения на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. останаха константни и неразколебани и бяха убедително препотвърдени при проведените очни ставки с всеки един от свидетелите Е. А. и Н. К..

При анализа на доказателствата съдът прецени, че показанията на всеки един от свидетелите Е. А. и Н. К. следва да бъдат кредитирани само частично и единствено относно обстоятелствата, които кореспондират с другите приобщени доказателства, преценени от съда като достоверни. Всеки от тези двама свидетели е в дългогодишна материална и трудова зависимост към въззивното дружество като при това, свид. Е. А. се намира и в пряка йерархична трудова зависимост спрямо свид. Н. К., който пък има организационни и управленски правомощия за цялостната дейност в стопанисвания от въззивника обект и всъщност именно негово правомощия е проверяваната дейност по законосъобразното сключване на трудови договори и допускане на работниците до работа.

При тези обективни констатации, двамата свидетели Е. А. и Н. К. определено не могат да се считат за незаинтересовани и непредубедени техните показания не следва да бъдат безкритично кредитирани. Поради това съдът приема за недостоверни показанията на свид.

Е. А., че не е работел в деня на проверката и приема за достоверни данните от попълнената от същия декларация. Не могат безкритично да бъдат приети за обективни и твърденията, че той е попълнил декларацията под преки и конкретни указания на инспекторите.

Проверяващите отричат да са давали подобни указания на Петрова и не съобщават същият да е имал затруднения с попълването на декларацията като напълно основателно всеки от тях изтъква, че всяко от деклариращите лица е отразило различни данни за собственото си правоотношение, които проверяващият не би могъл да знае предварително и поотделно за всеки от тях, за да указва конкретно на всеки един какво да попълва в документа. Също така, твърденията на свидетелите Е. А. и Н. К., че са били подведени от проверяващите означават, проверяващите служители да са действали крайно злонамерено и тенденциозно, за каквото поведение е необходим някакъв користен мотив, но доказателства в подобна насока определено не са налице. Поради това и с оглед констатираната лична трудова зависимост на свид. Е. А. спрямо свид. Н. К., както и личната служебна отговорност от последния за проверяваната дейност и трудовата зависимост на двамата към въззивното дружество, съдът не намира основания да кредитира тези техни твърдения. Напротив, логично и в съответствие, както с приобщените доказателства, така и със здравия разум е да се приеме, че именно проверяващите дават обективни показания.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

3

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Доколкото твърдяното като установено нарушение по АУАН и НП не се състои в престиране на труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, а в допускане на работник до работа преди да е предоставен екземпляр от трудов договор и заверено от НАП уведомление за сключен трудов договор, наличното в АУАН и в НП описание на нарушението е в достатъчна степен ясно и конкретно и непосочването на съществените елементи на съответното трудово правоотношение не води до затруднение за въззивника да разбере, в какво се състои и как се счита за осъществено вмененото му нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за установена фактическа обстановка се налага несъмнена констатация, че на 08.06.2023 г. въззивникът “Виен Консул“ ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа свид. Е. А. преди за трудовия договор да е регистрирано уведомление до НАП и съответно – преди да му е предоставено копие от съответното уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Тези факти напълно съответстват на съставомерните елементи на вмененото на въззивника нарушение по чл.63, ал.2 КТ, при което същото се явява правилно установено и квалифицирано с процесното НП.