Решение № 50 от 26.03.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Горна Оряховица, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200502 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Т. Н. е останал недоволен и чрез защитника адв. Г. К. от АК – В. обжалва електронен фиш серия К № 6912309, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лв. за нарушение по чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата излага и доводи срещу законосъобразността и правилността на отказ № 19487/25.08.2023 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново за анулиране на цитирания по-горе фиш, като посочва изрично, че обжалва електронния фиш и отказа за неговото анулиране в тяхната цялост. Посочва, че в отказа не са изложени мотиви относно правната квалификация на наложеното наказание и не са посочени доказателства относно правната квалификация и влизането в сила на предходния електронен фиш, на който се основава квалификацията за повторност. Директорът на ОД на МВР – Велико Търново неправилно приел, че при произнасянето си по възражението срещу фиша бил обвързан само с проверка на основанията за отмяна по чл. 189, ал.

1

6, т. 1 и 3 от ЗДвП. Неправилно била приложена нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, тъй като нарушението по обжалвания фиш не било от същия вид, от който е нарушението по електронен фиш серия К № 4552536, на който се основава квалификацията за повторност. В обжалвания фиш не била посочена правната квалификация на нарушението по електронен фиш серия К № 4552536 и това водело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш и да му присъди направените по делото разноски.

В допълнителни писмени молби по делото защитникът посочва, че приложеният към преписката кадър е негодно доказателство за нарушението, тъй като представлява разпечатка от „Режим 1“ на устройството, който е забранен за печат от производителя съгласно приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване. Оспорва приложеното по преписката Техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFRM-1. Оспорва представените от ОДМВР – Велико Търново по негово искане кадри от клипове, тъй като в тях липсвали уникални идентификационни номера, каквото е изискването на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. В протокола за използване на АТСС не била попълнена графата „Разстояние от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри“, а към преписката не била приложена снимка, показваща разположението на уреда за измерване на скоростта съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. При това положение не било доказано, че техническото средство е измервало скоростта в участък от пътя, на който е било в сила въведеното с пътния знак ограничение на скоростта от 60 км/ч. Поддържа, че устройството, с което е извършено измерването на скоростта, било позиционирано неправилно спрямо пътното платно, което не позволило устройството да генерира клип с изискуемата продължителност и довело до невъзможност за представяне на нарушението в единствено допустимите за разпечатване „Режим 2“ и „Режим 3“ и за генериране на уникален идентификационен код по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. Поддържа искането за отмяна на обжалвания електронен фиш и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

2

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо по чл. 189, ал.

8 от ЗДвП възразява за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.05.2022 г. в 13:46 часа на път I-4 (С. – В.), в района на км 161+900, бил заснет с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М с рег. № 604 лек автомобил „***” с рег. № ***, движещ се в посока към град С. със скорост 117 км/ч. Част от пътя в посочения район попада в зоната на действие на пътен знак В26, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против собственика на автомобила Д. Т. Н.

(посочен в справката на л. 13) бил издаден електронен фиш серия К № 5912280.

На 09.01.2023 г. собственикът Д. Т. Н. депозирал в ОД на МВР – Велико Търново декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че на посочените във фиша дата и час заснетият автомобил бил управляван от жалбоподателя М. Т. Н..

Въз основа на така подадената декларация и приложеното към нея копие от свидетелство за управление на дата 20.01.2023 г. (установима от справките на л. 29 и л. 142) против жалбоподателя бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 6912309, в който било прието, че заснетият автомобил се е движел със скорост 113 км/ч в участък с въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че водачът М. Т. Н. е извършил нарушението в условията на повторност – в едногодишен срок от влизането в сила на електронен фиш серия К № 4552536. Така описаното деяние било квалифицирано като нарушение по чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т.

6 във вр. с чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и за него на жалбоподателя било наложено наказание глоба в размер на 1200 лв.

Обжалваният електронен фиш серия К № 6912309 бил връчен на 3 жалбоподателя срещу разписка на 25.07.2023 г. На 07.08.2023 г. (след изтичане на срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, но преди изтичане на срока за обжалване на фиша пред съда по чл. 189, ал. 8 от същия закон) жалбоподателят депозирал възражение против фиша пред ОД на МВР – Велико Търново. Директорът на ОД на МВР – Велико Търново приел подаденото след законния срок възражение за допустимо и се произнесъл по същество с писмо рег. № 366000-19487/25.08.2023 г., с което отказал да анулира фиша, тъй като не са налице основанията по чл. 189, ал. 6, т. 1 и 2 от ЗДвП. Така постановеният отказ бил съобщен на жалбоподателя на 29.08.2023 г. (известието за доставяне на л. 59).

На 07.09.2023 г. подадената чрез защитника адв. Г. К. от АК – В. жалба против електронен фиш серия К № 6912309 и отказ рег. № 36600019487/25.08.2023 г. била депозирана в ОД на МВР – Велико Търново.

От представените от ОД на МВР – Велико Търново писмени доказателства в хода на съдебното следствие (л. 61 – 68) се установява, че електронен фиш серия К № 4552536, цитиран в обжалвания електронен фиш, е влязъл в сила на 05.11.2021 г., когато е постановено решението на Административен съд – В., с което е оставено в сила решението на Районен съд – В. за потвърждаване на фиша. С така влезлия в сила фиш на М. Т. Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 27.12.2020 г.

Фактите по делото от значение за произнасяне по жалбата съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от датата, на която жалбоподателят е получил отказа за анулиране на фиша по реда на чл. 189, ал.

6 от ЗДвП, поради което следва да се приеме за подадена в срок. Този извод не се променя от обстоятелството, че самото възражение против фиша е подадено след 7-дневния срок по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Директорът на ОД на МВР – Велико Търново не е дължал произнасяне по съществото на 4 просроченото възражение, но доколкото в него са били изложени доводи за незаконосъобразност на фиша и същото е било подадено преди изтичане на 14-дневния срок за обжалване на фиша пред съда, е следвало да квалифицира същото като жалба против фиша и да го изпрати заедно с цялата преписка в съда. Като не е сторил това, а се е произнесъл по същество с отказ да анулира фиша, директорът на ОД на МВР – Велико Търново на практика е продължил срока за обжалване на фиша пред съда с 14 дни, считано от датата на съобщаване на отказа за анулиране.

Налице са и останалите предпоставки за допустимост на жалбата, поради което съдът следва да пристъпи към разглеждането й по същество.

В жалбата против електронния фиш жалбоподателят е посочил изрично, че обжалва и отказа на директора на ОД на МВР – Велико Търново за анулиране на фиша, обективиран в писмо рег. № 366000-19487/25.08.2023 г.

Според преобладаващата съдебна практика отказът да се анулира издаденият електронен фиш е по същество потвърждаване на установеното с фиша нарушение. Ако анулирането на електронния фиш е отказано без основание, това нарушение е основание за отмяна на самия фиш. Поради това отказът за анулиране на фиша не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а защитата срещу този акт се осъществява в производството пред съда по обжалване на електронния фиш. При това положение в настоящото производство съдът следва да разгледа и да се произнесе по доводите за незаконосъобразност на постановения отказ като доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

При проверката относно процесуалната законосъобразност на обжалвания електронен фиш съдът установи, че същият е издаден от местно компетентната областна дирекция на МВР по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП директорът на съответната ОД на МВР анулира издадения електронен фиш само при наличието на някое от следните две основания: 1) ако заснетото моторно превозно средство, с което е извършено нарушението, е било обявено за издирване, или 2) ако нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. Директорът на ОД на МВР няма компетентност да отменя или изменя фиша поради допуснати други 5 нарушения на материалния и процесуалния закон извън цитираните по-горе две основания за анулиране, изрично предвидени в закона. При това положение е неоснователно оплакването, че директорът на ОД на МВР – Велико Търново е нарушил правото на защита на жалбоподателя, като не се е произнесъл по посочените във възражението на жалбоподателя основания за анулиране на фиша, непредвидени в чл. 189, ал. 6, т. 1 и 2 от ЗДвП.

Неоснователно е и оплакването, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като в обжалвания фиш не е посочена правната квалификация на нарушението по цитирания по-рано издаден електронен фиш серия К № 4552536, на който се основава квалификацията за повторност.

Реквизитите на фиша са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, която предвижда също така, че фишът се издава по утвърден от министъра на вътрешните работи образец. Нито в цитираната разпоредба от закона, нито в утвърдения от министъра образец не е предвидена като задължителен реквизит на фиша правната квалификация на предходното нарушение, на което се основава квалификацията за повторност на последващото нарушение. Противно на поддържаното в жалбата, обстоятелствата каква е правната квалификация на предходното нарушение, кога са влезли в сила фишът или наказателното постановление за това предходно нарушение и другите факти и обстоятелства от значение за квалификацията за повторност следва да бъдат посочени и доказани в съдебното производство по обжалване на фиша, като в производството пред районния съд тежестта да докаже тези обстоятелства се носи от областната дирекция на МВР, която е издала фиша, а при нейно бездействие същите следва да бъдат изяснени по почин на съда, когато това се налага за разкриване на обективната истина (чл. 103, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН). В процесния случай поради некомплектоване на изпратената в съда преписка с доказателства за обстоятелствата, на които се основава квалификацията за повторност на нарушението, съдът е изискал служебно съответните документи. Същите са представени и приети като писмени доказателства в съдебното заседание на 23.11.2023 г., за което жалбоподателят и защитникът са редовно призовани. В това заседание, както и в следващите две открити заседания, за които са били редовно призовани, защитникът и жалбоподателят са имали възможност да се запознаят с представените доказателства за повторност на нарушението и да направят 6 съответните оспорвания и искания. Ето защо не може да се приеме, че непосочването в обжалвания електронен фиш на правната квалификация на предходното нарушение, на което се основава квалификацията за повторност на последващото, е нарушило правото на защита на жалбоподателя.