Определение № 184 от 05.04.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 01.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500130 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от СТ. В. П., чрез процесуалния му представител адв. Цв.Д., против разпореждане №16/04.01.2022г., постановено по в.гр.д.№1703/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК касационна жалба вх.№26873/29.12.2021г., подадена от СТ. В. П., чрез адв.Цв.Д., против Решение №1736/19.11.2021г., постановено по в.гр.д.

№1703/21г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от страната касационна жалба.

Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна в депозирания в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба чрез процесуалния представител адв.Н.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.

Производството по в.гр.д.№1703/21г. по описа на ВОС, гр.о. е по реда на чл.294, вр. чл.258 от ГПК.Образувано след като с решение №50/12.05.2021г., постановено по гр.д.№1737/20г. по описа на ВКС, IV гр.о., е обезсилено решение №200/14.02.2020г., постановено по в.гр.д.№2171/19г. на ВОС, и потвърденото с него решение №4300/16.10.2019г., изменено в частта за разноските с определение №15332/22.11.2019г., постановени по гр.д.

№8697/19г. на ВРС - в частта , с която предявеният от СТ. В. П. срещу „Енерго-Про Продажби“АД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от 1

ГПК е уважен за разликата над сумата 4 923, 48лв. до сумата 5 623, 48лв., както и е прекратено производството по делото в частта за тази разлика от 700 лв., по отношение на която СТ. В. П. се е отказал от иска си, както и е отменено решение №200/14.02.2020г., постановено по в.гр.д.№2171/19г. на ВОС в останалата част и е върнато делото на ВОС за ново разглеждане в непрекратената част от друг негов въззивен състав.

Производството по гр.д.№8697/19г. на ВРС е образувано по предявен от СТ. В. П. против „Енерго-Про Продажби“АД отрицателен установителен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска 5 623, 48лв., за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 623, 48лв., начислена по посочената в исковата молба фактура от 14.05.2019г.

С решение №4300/16.10.2019г., постановено по гр.д.№8697/19г. на ВРС, искът е изцяло уважен.По подадена въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“АД против цитираното решение е образувано в.гр.д.№2171/19г. по описа на ВОС.С решение №200/14.02.2020г., постановено по в.гр.д.

№2171/19г. на ВОС, решение №4300/16.10.2019г., постановено по гр.д.

№8697/19г. на ВРС, е изцяло потвърдено.Предвид цената на иска - 5 623, 48лв. решение №200/14.02.2020г. е подлежало на касационно обжалване.По подадената от „Енерго-Про Продажби“АД касационна жалба е образувано на 03.07.2020г. гр.д.№1737/20г. по описа на ВКС.С определение №666/03.11.2020г., постановено по гр.д.№1737/20г. по описа на ВКС, решението на ВОС е допуснато до касационно обжалване.След внасяне от касатора на дължимата д.т. е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 25.02.2021г. със съобщение, обн.ДВ, бр.108/22.12.2020г.На 24.02.2021г. е депозиран от ищеца пред ВКС частичен отказ от иска, а именно за сумата, представляваща разликата над 4 923, 48лв. до 5 623, 48лв./т.е. за сумата от 700лв./.Молбата е докладвана в о.с.з. на 25.02.2021г., като съдът е посочил, че се произнесе по същата впоследствие.С цитираното решение №50/12.05.2021г., постановено по гр.д.№1737/20г. по описа на ВКС, IV гр.о., предвид извършения отказ, са обезсилени решенията на ВОС и ВРС в частите им, с които е разгледан искът за сумата, представляваща разликата над 4 923, 48лв. до 5 623, 48лв. и в тази част производството по делото е прекратено, а в останалата му част, т.е. за сумата от 4 923, 48лв., решението на ВОС е отменено и върнато на ново разглеждане от друг въззивен състав.

При новото разглеждане на делото от ВОС/образувано във в.гр.д.

№1703/21г./, е постановено решение №1736/19.11.2021г., с което решението на ВРС/в необезсилената му от ВКС част/ е отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск за приемане за установено, че СТ. В. П. не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД сумата от 4 923, 48лв. по цитираната фактура, е отхвърлен.Посочено е, че решението не подлежи на касационно обжалване, предвид което и съответно същото не е връчвано на страните.

На 29.12.2021г. СТ. В. П. е подал касационна жалба против решението на ВОС, върната с обжалваното разпореждане от 04.01.2022г.

След влизане в сила на постановеното от ВКС решение №50/12.05.2021г. по гр.д.№1737/20г. и съответно връщане на делото за ново разглеждане от въззивен съд, разглеждана от съда искова претенция е с цена от 4 923, 48лв.Предвид горното и на осн.280, ал.3, т.1 от ГПК, т.к. цената на иска е под 2

5 000лв., постановеното от ВОС въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че касационната жалба е следвало да се администрира до ВКС, за да се произнесе същият след постановяване на тълкувателно решение по т.д.

№4/21г. на ОСГТК на ВКС.Цитираното т.д., образувано по въпросите: 1/ Допустимо ли е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл.233 от ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1 ГПК? 2/ Какви са правните последици при частичен отказ от иск, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, относно частта от спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице десезиране по спора?, касае развитието на висящо производство през ВКС след депозиран пред него частичен отказ от иска.В настоящия случай касационното производство пред ВКС /в хода на което е направен частичен отказ от иска/ вече е приключило с влязло в сила съдебно решение, породило своите правни последици.Както се изложи, след влизането му в сила исковата претенция е с цена 4 923, 48лв., предвид което постановеното от ВОС решение не подлежи на касационен контрол.

Като правилно, разпореждането на ВОС, с което касационната жалба е върната, следва да бъде потвърдено.На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, представляващи адв.възнаграждение в размер на 240лв. с включен ДДС, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022г., с представени доказателства за заплащането му по Б. път на 17.03.2022г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №16/04.01.2022г., постановено по в.гр.д.

№1703/21г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА СТ. В. П., ЕГН **********, да заплати на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК 103533691, сумата от 240лв., представляваща съдебноделоводни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3