Протокол № 1177 от 12.06.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1177 гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220100572 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Б. И. Б. – редовно призован, не се явява в съдебната зала, за него се явява адв. С. М., редовно упълномощен да го представлява с пълномощно приложено по делото.

Ответникът „Стик Кредит“ АД – редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

От адв. Х. Н. в качеството му на пълномощник на ответното дружество е получена молба с вх.№14109 от 03.06.2024г. с която информира съдът, че поради служебна ангажираност не може да се яви и да вземе участие лично в днешното съдебно заседание. Моли се съдът да даде ход на делото в отсъствие на ответната страна. Сочи се, че поддържа изцяло подаденият на основание чл. 131 от ГПК отговор на исковата молби и моли да приемете представените с него писмени доказателства. Няма възражения относно проекта за доклад по делото доколкото същият не е обявен. Към настоящият момент няма да сочи други доказателства и няма други доказателствени искания.

В случай, че делото бъде отложено и насрочено за друга дата се моли съдът да разпореди да бъде изпратен протокола от проведеното открито съдебно заседание на електронната ми поща [email protected] или чрез ССЕВ на Министерството на Електронното управление.

Моли се съдът с постановеният правораздавателен акт да отхвърли исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани. Сочи се, че видно от събраните по делото доказателства по безсъмнен начин се доказа, че между страните е налице сключен договор за потребителски кредит. Не е спорно между страните, че ответното дружество в изпълнение на поетите от него задължения с този договор е предоставило на ищеца заемната сума, която той е усвоил. Моли се съдът да има в предвид, че до настоящият момент ищецът не ангажирал доказателства относно това да е изплатил задължението си по процесиите договори за потребителски кредит, 1 включително и да е изплатил и каквито и да било суми за неустойка по тези договори. Твърди се, че сумите посочени в погасителният план като неустойки не са включени при определянето на ГПР поради изричното разпореждане на нормата на чл. 19 ал. 3 пр. 1 от ЗПК, тези разходи произтичащи от неизпълнение на договорни задължения не са включват при изчисляването на ГПР по кредита поради което счита, че не е нарушена императивната разпоредба чл. 19 ал. 4 от ГПК. Твърди се, че освен това същите не могат да бъдат включени при изчисляването на ГПР в предвид на обстоятелството, че няма как да се обоснове допускане дали страната добросъвестно ще изпълни своите задължения по кредита и ще предостави договореното обезщетение, както и в кой точно момент ще го изпълни за да може да се предположи или допусне какъв би бил нейният размер или изобщо ще се стигне до нейното начисляване. Освен това неизпълнението на това задължение от страна на ищеца не води автоматично до начисляване на договорената неустойка, а до правото на кредитора да я начисли, но това дали ще я начисли или не зависи изцяло от волята на кредитора. Сочи се, че въпроса относно това кои разходи се включват при изчисляването на ГПР е въпрос от юридическо естество и изисква специални знания в областта на правото, каквито безспорно съдът притежава. Освен това отговора на този въпрос е даден в текста на чл. 19 от ЗПК, като в ал. 3 на същият изрично са посочени разходите които не се включват при изчисляването на ГПР по кредитите, сред които попада и така договорената неустойка в процесният договор. В предвид на изложеното се моли съдът да отхвърли така предявените искове като неоснователни и недоказани, като подробно съм изложил съображенията си за това в подаденият отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК.

Моли се съдът да присъди на ответното дружество направените съдебни и деловодни разноски пред настоящата инстанция съгласно представеният списък на разноските изготвен на основание чл. 80 от ГПК.

По отношение на претендираните от процесуалният представител на ищцовата страна разноски, се моли съда да има в предвид, че съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА законодателят е предвидил присъждане на адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ оказана на страна, когато на страната са присъдени разноски. Тази разпоредба на закона може обаче да се приложи единствено при наличието на конкретни обстоятелства при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ визирани в чл.

38 ал. 1 от ЗА. Тези обстоятелства са изчерпателно изброени в текста на закона и наличието им подлежи на пълно и главно доказване от страна на този който се позовава на тях. Доколкото те са изчерпателно изброени същите не могат да се тълкуват разширително и именно поради това страната която се позовава на наличието им следва при условията на главно и пълно доказване да докаже съществуването им, което да доведе до това да е безспорно обстоятелството, че на лицето може да бъде оказана безплатна правна помощ поради материалното затруднение в което е изпаднало.

Наличието на съглашение между ищеца и процесуалният му представител за наличието на такова обстоятелство обективирано в подписаният между страните договор за правна помощ и съдействие, не представлява доказателство че в действителност тези обстоятелства съществуват 2 обективно, а са само твърдение на страната не подкрепено с никакви доказателства. В настоящият случай по делото липсва доказателства относно това ищецът да е лице изпаднало в материално затруднение, поради което и не следва съдът да присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на процесуалният му представител. Моли се съдът за решение на правният спор в този смисъл.

В условията на евентуалност в случай, че съдът прецени ,че въпреки изложеното по - горе следва да присъдите на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на процесуалният представител на насрещната страна адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, то Ви моля да съобразите размера на същото с практиката обективирана в Решение от 05.12.2006 година по обединени дела С - 94/2004 и С - 202/2004 на СЕС.

Съгласно което делегирането на частноправен субект в настоящият случай ВАС, на правомощия да определя минимални адвокатски възнаграждения, нарушава правилата на свободна конкуренция закрепени в чл. 101 и 102 от ДФЕС. Така определената НРАВ не съответства на критериите, правораздавателният орган /съдът/ да има възможност отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определеният размер на адвокатско възнаграждение тогава, когато този размер се явява несъразмерно висок, с оглед реалното положеният труд и направени разходи на процесуалният представител, респективно представляваната в процеса страна. Прилагането директно от съда на тази Наредба, се отнема правото на съдът да съобрази спецификата по конкретно дело и да присъди разумен размер на направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив процес закрепено в чл. 47 от ХОПЕС и съответстващият му чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/ в този смисъл Решение от 28.07.2016 г. по дело С - 57/2015 г. на СЕС. В тази насока са и редица съдебни решения и на българските съдилища, като Решение № 6522 от 22.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1061/2018 г. на СГС, Определение № 1371 от 15.10.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. на ПлОС и др. с които Съдът е, че в настоящият случай следва да се определи възнаграждение като се изхожда единствено от реалната фактическа и правна сложност на делото, от това, че по делото е проведено само едно съдебно заседание и то без присъствието на страните, поради което по горепосочените решения съдът е приел, че не е обвързан от определените с Наредбата минимални адвокатски възнаграждения.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.

Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ.М.: Уважаеми господин Председател, поддържаме исковата молба срещу Стик Кредит АД, с която искаме да се обяви договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ****, сключен на 12.06.2023г. между Б.

3

И. Б. и Стик Кредит АД за нищожен поради противоречие на закона. С оглед на евентуалност да се прогласи за нищожна клаузата на чл.27 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение по чл. 16/17 от договора.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият главен иск е с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, и евентуален иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Подадена е искова молба с която твърди, На 12.06.2023 г. между Б. И.

Б., с ЕГН: ********** и „СТИК- КРЕДИТ" АД, с ЕИК: 202557159 е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** / 12.06.2023 г. По силата на договора „СТИК-КРЕДИТ" АД предоставил в заем на ищецът, сума в размер на 950 лв., със срок на погасяване: 6 м., лихвен процент по кредита: 36 %, годишен процент на разходите: 42.58 %, при обща сума дължима от ищеца изчислена към момента на сключване на договора за кредит: 1063.28 лв. и обезпечение съгласно чл. 1, т. 9 от договора: поръчител или банкова гаранция. Чл. 17 от договора предвиждал, че в случай, че страните са договорили обезпечение, доверителят ми следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Сочи се, че срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. А ал. 2 от чл. 17 гласи третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Твърдо се, че при неизпълнение от страна на ищецът Б. на чл. 17 от договора съгласно чл. 27: В случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното 4 обезпечение. Като при непредоставяне на обезпечение страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Като съгласно погасителния план към Договор за кредит № **** / 12.06.2023 г., предоставен от „СТИК- КРЕДИТ“ АД неустойката вече е била начислена в плана и ищецът при непредоставяне следвало да заплаща по него.