Решение № 3911 от 08.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3911 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330108856 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Ищецът К. Г. Д. е предявил срещу П. А. Д. и С. Х. Д. иск с правно основание чл.

34 ЗС за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****, находящ се в гр. П., район З., местност П.-З., с площ 4995 кв.м., при квоти: За К.

Г. Д. - 1/3600 идеална част лична собственост; За К. Г. Д. и С. Х. Д. - 3399/3600 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност; За П. А. Д. - 1/18 идеална част, равняваща се на 200/3600 идеални части.

Ищецът твърди, че с ответницата П. А. Д. са съсобственици на процесния недвижим имот. Сочи, че имотът бил собственост на А. Г. А., роден на ***** г. и починал на **** г., като с решение № **** за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. П.-З., от ***** г. на Поземлена Комисия - гр. П. А. Г. А. оставил като наследници пет деца и съпруга, както следва: Й. А. Г. – син, И. А. Г. – син, А. А. Д. – дъщеря, П. А. П. – дъщеря, М. А. Б. - дъщеря и С. М. Г. - съпруга, поради което всеки от наследниците притежавал по 1/6 идеална част от имуществото му. Починалата съпруга на А.Г. А.- С.

М. Г., от своя страна, оставила за наследници четири деца, както следва: П. А. П., Й. А.

Т., Т. А. Л. и М. А. Б., които получили по наследство от майка им С. М. Г. по 1/24 идеална част от процесния имот. На **** г. част от наследниците на А. Г. А.

1 прехвърлили на наследника И. А. Г. идеални части от поземления имот, както следва:

С нотариален акт № ** от **** г. Й.А. Г. продал на брат си И. А.Г., 45/225 идеални части от процесния имот. Ищецът поддържа, че Й. А. Г. всъщност притежавал 1/6 ид. част от наследството на наследодателя, а не 45/225 идеални части, или 1/5 ид.част, за които била прехвърлителната сделка, поради което намира, че с тази сделка И. А. Г. реално е придобил 1/6 идеална част от имота. С нотариален акт № ** от *** г. Й. А. Т., Т. А. Л. и наследниците на М. А. Б. - И. А. Б., Й. А. К., Т.С. П. и А. И. Б. продали на съсобственика си И. А.Г. общо 90/225 идеални части от имота, като било посочено, че Й. А. Т. и Г. А. Л. притежават по 15/225 ид.ч., И. А. Б. притежава 12/225 ид.ч., Й. А. К., Т. С. П. и А. И. Б. притежават по 16/225 ид.ч. Ищецът намира, че реално Й. А.Т. и Т. А.

Л. са наследили по 1/24 ид.ч.; М. А. Б. е притежавала 1/6 ид.ч. по наследство от баща си А. Г. А. и 1/24 ид.ч. по наследство от майка си С. М. Г. - общо 5/24 ид.ч., като след смъртта си М. А. Б. е оставила за наследници съпруг и четири деца /които не са били от един мъж/, като всеки от тях е придобил по 5/120 ид.ч. Освен това, едно от децата й - М. А. В. е починало преди датата на продажбата. С оглед на обстоятелството, че починалият М.Ат. В. е бил неженен и без деца, същият е наследен от сестра си Й. А. К. и така последната е станала собственик на общо 10/120 ид.ч. Предвид тези обстоятелства, продавачите по посочената сделка от **** г., освен Й. А. К., са прехвърлили по документи повече от това, което са притежавали, а Й. А. К. е продала с 11/900 ид.ч. по-малко от това, което е притежавала по наследство. С горепосочените две прехвърлителни сделки от **** г. И. А. Г. закупил реално общо 803/1800 идеални части от имота. С оглед на закупените идеални част след придобитата вече по наследство част, И. А. Г. е станал собственик на общо 1103/1800 идеални части. След смъртта на И. А. Г., починал на *** г., същият е оставил за наследници дъщеря С. И.

Н., ЕГН ********** и син А. И. Г., ЕГН **********. Последният е починал на ***г. и е наследен от съпругата си Ц. Я. Г., ЕГН ********** и дъщеря си Л. А. Т., ЕГН **********. Последната е закупила от съсобствениците си идеални части от имота, както следва: 11/900 ид.части от Й.А. К.; 2/90 ид.части общо от В. Й. М. и Й. В. М.;

1/90 ид.част от С. А. Ш.; 1/90 ид.част от А. Й. М.; 5/24 ид.части от Г. Д. К. и 1103/3600 ид.части от С. И. Н. Впоследствие, на **** г. с нотариален акт № **, том ***, Ц. Я. Г. и Л. А. Т. дарили на К. Г. Д., 1/3600 част от наследствения си имот. След това, с нотариален акт № **, том **, Ц. Я. Г., Л. А. Т. и съпругът на последната - И. М. Т., продали на К. Г. Д. всички притежавани от тях 3159/3600 идеални части от имота. С оглед на така извършените сделки от **** г., К. Г. Д. станал собственик на 3160/3600 идеални части от процесния поземлен имот с идентификатор № *****. На **** г. наследниците на А. А. Т. а именно: Г. Р. Т., С. Г. С., С. Г. Т.-К. и Н. Г. Т.-П., предвид отказа от наследство, от страна на А. Г. Т.-Г., продали на съсобственика си К. Г. Д., 1/18 идеална част от имота, равняваща се на 200/3600 идеални части. На **** г. А. А.

Ш., продал на съсобственика си К. Г. Д. и своята наследствена 1/90 идеална част от 2 имота, равняващи се на 40/3600 идеални части. С оглед на така извършените сделки, К.

Г. Д. станал собственик на 3400/3600 идеални части, равняващи се на 17/18 идеални части от имота.

С уточнителна молба от ****г., ищецът посочва, че към датата на сключване на договорите за покупко-продажба на идеални части от процесния имот, обективирани в нотариални актове, вписани в СВ-Пловдив, от дати: *** г., **** г. и **** г., е бил в граждански брак със С. Д.. Въз основа на посочените три договора, К. Д. е придобил в режим на съпружеска имуществена общност общо 3399/3600 ид. ч. В същата молба сочи, че С. Д. желае да се присъедини по делото към първоначалния ищец. С оглед изложеното молят за уважаване на предявения иск, с посочените по-горе квоти.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника П.

А. Д., с който счита, че искът за делба на съсобствените имоти е основателен. Счита обаче, че квотите са неправилно определени в молбата, като видно от представените нотариални актове и от удостоверението за наследници тя е собственик на 1/9 ид. ч., а не на 1/18 ид.ч., както твърди ищецът.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

От фактическа страна по делото се установява, че с решение № 6116 за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне от 06.01.1997 г., на ПК гр. Пловдив – Първенец, е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Г. А. по отношение на нива с площ от 4,996 дка, представляваща имот № ****. Възстановеният недвижим имот е предмет на настоящото производство за делба и е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като поземлен имот с идентификатор № ****, видно от скица № ****г.

С оглед определяне на кръга на законните наследници на А. Г. А. е представено удостоверение за наследници изх. № **** г., видно от което наследодателят е починал на **** г. и е оставил за свои законни наследници пет деца и съпруга. Представено е и удостоверение за наследници изх. № *** г. на съпругата на наследодателя С. М. Г., починала на **** г.

Процесният недвижим имот, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, попада в приложеното поле на т.нар. „новооткрито наследство“ съгласно чл.91а ЗН. Посочената 3 правна фигура представлява фикция, която законодателят е създал с оглед регламентация на обществените отношения, възникнали вследствие на одържавяването и обобществяването на земеделските земи и последващото тяхно реституиране на собствениците им. Съгласно задължителните постановки на т.2 от ТР №1 от 04.11.1998 г. на ОСГК на ВКС, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Това означава, че при преценка кои лица се легитимират като съсобственици в производство по съдебна делба на имота, правото на собственост по отношение на който е възстановено след 1991 г., съдът следва да съобрази кога е открито наследството на лицето, от което имотът е одържавен, обобществен или отнет, кои лица са били призовани към наследяване и съответно, ако някое от тези лица е починало, да проследи наследствената трансмисия до настоящия момент, като определи правата в съсобствеността по правилата на чл.5 до чл.9 ЗН. В този смисъл решение № 675 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 359/ 2009 г. на ВКС.

Към момента на смъртта на наследодателя А. Г. А. на дата*** г. същият е оставил за свои законни наследници пет деца и съпруга, с която е бил във втори по ред брак. При определяне на кръга на законните наследници и размера на наследствения дял намират приложение нормите на чл.5, ал.1 ЗН, съгласно която децата на починалия наследяват по равни части, както и нормата на 9, ал.1 ЗН, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. От това следва, че всеки от шестимата законни наследници на наследодателя, починал през ****г., е наследил по 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ „новооткрито наследство“. Съпругата С.

М. Г. е починала на **** г., като е оставила за свои законни наследници четири деца, две от които (П. А. П. и М. А. Б.) са общи с наследодателя А. Г. А., а другите две – Й.

А.Т. и Т. А. Л., са от предходен брак. Посочените наследници на съпругата наследяват, доколкото в случая не намира приложение правилото на чл.9а ЗН, че наследниците на последващ съпруг не наследяват. Съгласно постановките на т.1 от ТР № 1/ 04.11.1998 г. по т.д. № 1/ 1998 г. на ВКС чл.9а ЗН ще намери приложение при следните кумулативни предпоставки: 1.гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или сключването им в ТКЗС или други селскостопански организации, 2.съпругът да е преживял съпруга собственик, 3.от брака да няма родени или осиновени деца и 4.последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. В случая, доколкото от брака с наследодателя има родени две деца, не са изпълнени законовите изисквания за „последващ съпруг“ и наследниците на С. М. Г. са наследили придобитата от нея по наследство 1/6 идеална част от процесния имот след смъртта и.

Ищецът К. Д. и ответницата С. Д., негова съпруга, се легитимират като съсобственици на процесния имот, посредством поредица от правни сделки, по силата на които са придобивали идеални части от процесния имот от наследниците на А. Г. А.

4

За да е основателен искът при претендираните квоти, ищецът следва да докаже, че е придобил права от собственици, както и размера на квотата. В тази връзка следва да се проследят хронологично всички извършени от сънаследниците разпоредителни сделки с притежаваните от тях идеални части.

С договор за продажба на недвижим имот №**, том *, рег. № **, дело № **** г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***, том *, дело № ***, вх.рег. № *** г. Й. А. Г. продава на И. А. Г. 45/225 ид.ч., представляващи 1/5 ид.ч., от процесния недвижим имот. Прехвърлителят по договора не притежава 1/5 ид.ч., а 1/6 ид.ч. от имота, поради което съдът приема, че не би могъл да прехвърли повече права, отколкото притежава и транслативната сделка е произвела ефект до размера на 1/6 ид.ч. В този смисъл са основателни доводите на ищеца в исковата молба. След тази сделка съсобственикът И.

А. Г. притежава 2/6 идеални части от имота.

С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № **г., вписан в СВ Пловдив под акт № **, том *, дело № ***, вх.рег. №*** г. Й. А.Т., Т. А. Л., И. А. Б., Й. А. В., Т. С. П. и А. И. Б. продават на И. А.