Решение № 1355 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1355 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330105216 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. А. Н., ЕГН **********, с адрес ******, против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, мл.23 Е, вх.В, с която е предявен установителен иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ******, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и нарушаващ императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит – нищожност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

Твърди се, че на 06.08.2024 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ******, по силата на който ищецът следвало да върне сумата в размер на 5000 лева – получена в заем главница, при годишен процент на разходите 49,05% и годишен лихвен процент 41,00%. Уговорено било заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер от 5200 лв. общо, както и възнаградителна лихва от 3648,96 лв., като общата дължима сума била 13 848,96 лв.

В тази връзка се поддържа от ищцовата страна, че настоящият договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, предвид завишеният размер на възнаграждението, което се дължи на кредитора от общо 8 848,96 лв. Въпросният размер на печалбата за кредитора накърнявал изискванията на справедливостта и водел до значителна 1 нееквивалетност на насрещните престации, а от тук и до неоснователно обогатяване на ответното дружество. Счита, че таксите по допълнителните услуги, с оглед на вида на услугите и начина на заплащане на съответната такса за тях, е скрит добавък към възнаградителната лихва, който необосновано спрямо риска за кредитора, завишава размера на лихвата. В тази насока се развиват съображения от ищцовата страна, която счита, че е налице нарушение на добрите нрави. Предвид нищожността на клаузите, регламентиращи възнаграждението на кредитора, то за последния липсвало основание от сключване на договора. Счита, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа още и че посоченият в договора размер на ГПР не съответства на реално приложимия в отношенията между страните, доколкото не бил ясно посочен механизма на неговото формиране и това какви разходи са включени при изчисляването му. При това положение счита и че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, което имало за последица нищожност на кредитната сделка на основание чл. 22 ЗПК. Уговарянето на такси за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ пък било в нарушение и на чл. 10а ЗПК, предвиждащ забрана за начисляване на такси и комисионни за действия по усвояване и управление на кредита, каквито на практика били въпросните две услуги. В подкрепа на това твърдения, са изложени подробни съображения в исковата молба. Моли за уважаване иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД, с който възразява срещу основателността на исковата претенция. Поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, при отчитане на принципа за свобода на договарянето, характера на договорната лихва, като цена на предоставения кредитен ресурс от небанкова финансова институция, както и размера на уговорената лихва. При евентуална недействителност на клаузата за лихвения процент, то счита, че приложения следва да намери чл. 26, ал. 4 ЗЗД и да не се приеме за нищожен целия договор.Поддържа още, че посочения ГПР е коректно дефиниран и отразен в текста на договора. Развити са подробни съображения, че процента на оскъпяване е правилно определен и посочен в договора, като в същия не следва да се включват възнагражденията по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, респ. същите намира, че не водят на нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че дори и да е налице визираната от ищеца неточност при посочване на ГПР, то това не би довело до недействителност на цялата сделка, предвид несъответствието на нарушението с визираните последици за кредитното правоотношение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски. В условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба договор за кредит и приложенията към него, че между ищцата Р. Н., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ******, с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер от 5000 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 41,00 %, при посочен ГПР от 49,05 % и обща дължима сума – 8648,96 лв. В договора е уговорено заплащане на възнаграждение от общо 5200 лв. по закупен пакет от допълнителни услуги, от които 2250 лв. за услугата „Фаст“ и 2950 лв. за услугата „Флекси“. Първата дава възможност за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а втората услуга – възможност за промяна на погасителния план при изначално дефинирани в договора условия. Изплащането на посочените суми по договора се осъществява посредством месечните погасителни вноски, като общата вноска е в размер на 384,71 лв., включва сбор от главница и договорна лихва и вноска по закупени допълнителни услуги.

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ****** при което Р. Н., като физическо лице има качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока тя се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата молба относно противоречието на процесния договор с императивните изисквания на ЗПК, касаещи необходимото съдържание на договорите за кредит и задължението за коректното посочване на реално приложимите параметри по сделката. За да достигне до този извод съдът съобрази, че всяко от възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при изчисляването на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнаграждението по „закупените“ допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е разход по кредита, по смисъла на цитираната разпоредба, доколкото е пряко свързано с и произтича от договора за кредит. Целта на услугите, съгласно посоченото в преддоговорната информация, е да обслужват сключването и изпълнението на договора.

Качеството на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за изплащане му, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. В същия смисъл е и приетото в т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, където е посочено, че разходите за допълнителни услуги (б.м. аналогични на процесните), които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават 3 на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Следователно клаузите по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, предвиждаща заплащане на възнаграждение в общ размер 5200 лв. е трябвало да се включи в ГПР по кредита. Това обаче не е сторено, което обстоятелство е видно от приетото по делото заключение по ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. Последното има за резултат заблуждаване на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Конкретно приложимият ГПР по кредита не е 49,05 %, доколкото с включването на таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ процента на оскъпяване се завишава с 60,1228 %, относно с оглед експертното заключение. Следователно се прави извод за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния такъв по кредита, което има за последица недействителност на кредитното правоотношение на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е приетото в т. 2 от цитираното по-горе т. 1 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС.

С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план) се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставена услуга, получена от кредитополучателя, срещу което последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Следователно договорът е недействителен и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК

Предвид гореизложеното настоящият установителен иск се явява доказан по своето основание и като такъв ще се уважи, като се признае за установено, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му със закона – визираните разпоредби на ЗПК, доколкото това е по-тежкият порок.

4

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК, като в нейна ползва ща се присъди сумата от 423,01 евро – съдебно деловодни разноски и сумата от 1100 евро – разноски за един адвокат.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми за разноски, присъдени с настоящото решение са посочени в евро.