Разпореждане № 162175 от 22.12.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 162175 гр. София, 22.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110162926 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 417 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, уточнено с молба от 06.12.2023г. и от 20.12.2023г., от „Би Енд Джи Кредит“ ООД срещу Н. М. Р., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми по запис на заповед, обезпечаваща договор за потребителски кредит, сключен на 11.05.2023г.

Със заявлението, уточнено с молба от 20.12.2023 г, се иска присъждане на сумите:

- 676.40 лева – главница;

- 62.60 лева – договорна възнаградителна лихва;

- 244.34 лева - такса за бързо разглеждане съгласно раздел IV, чл. 9, ал. 1 от договора;

- 287.15 лева – динамично плащане съгласно раздел IV, чл. 9, ал. 2 от договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК , когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК.

Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и 1 изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалнотоо правоотношение, за обезпечение на което е издадена /в противен случай изискването за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от смисъл/.

По своето естество и правна природа записът на заповед и менителницата служат на търговския оборот и са абсолютни търговски сделки. Те имат съвсем различно предназначение и функция в търговския оборот. В сферата на защита на потребителите обаче тяхното използване води до засягане значително на ефективната защита на потребителя. Нещо повече, то води до нарушаване на принципа за справедлив процес, защото единствената им цел е да се заобиколят специалните императивни норми, регулиращи материалното правоотношение, което е недопустимо. В този смисъл се затруднява и съдът при изпълнение на задължението му служебно да следи за неравноправност на клаузите в потребителските договори.

В този смисъл следва да се съобразят мотивите на Решение от 13 септември 2018 г., Profi Credit Polska, C 176/17, EU:C:2018:711, т. 59 и 61 . В диспозитива на същото решение е посочено, че Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по главното производство, позволяваща издаването на заповед за изпълнение по редовен запис на заповед, с който е обезпечено вземане по договор за потребителски кредит, когато сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите по този договор, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, които потребителят черпи от тази директива.

В този аспект следва да се приема, че съдът има служебно задължение да изиска договора и да го провери за съответствието с изискванията на правилата за защита на потребителя, предвидени в закона.

В този смисъл изрично Решение от 7.11.2019 г. по съединени дела C ‑419/18 и C‑483/18 на СЕС, с което се приема, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че ако при 2 обстоятелства като разглежданите в главните производства национална юрисдикция изпитва сериозни съмнения в основателността на искане, обосновано със запис на заповед, който е предназначен за обезпечаване на произтичащото от договор за потребителски кредит вземане, и ако този запис първоначално е издаден бланково от издателя и впоследствие е попълнен от поемателя, националната юрисдикцията трябва служебно да провери дали направените между страните уговорки са неравноправни, и в това отношение може да изиска от продавача или доставчика да представи документа, в който са записани тези уговорки, така че посочената юрисдикция да може да се увери, че правата, които потребителите черпят от тези директиви, са спазени.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът по настоящото дело е изискал договора за кредит от заявителя, вземания по който са обезпечени с процесния запис на заповед.

В този смисъл заявителя е представил договор за потребителски кредит № 500063738 от 11.05.2023г.

Ето защо в случая съдът следва да прецени дали обезпечените с документа вземания, за които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са действителни, по който въпрос съдът намира следното:

Посочената в заявлението сума като част от месечните погасителни вноски за допълнително предоставени услуги – такса за бързо разглеждане съгласно раздел IV, чл. 9, ал. 1 от договора и динамично плащане съгласно раздел IV, чл. 9, ал. 2 от договора, съдът намира, че се основава на нищожни клаузи. Възнаграждението за тях е кумулирано към месечните погасителни вноски и с оглед размера на таксата, съотнесен към главния дълг, е в нарушение на принципа за справедливост в гражданските отношения и води до скрито оскъпяване на заема. Освен това, споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги напълно противоречи на императивна разпоредба на чл. 10а ал. 2 ЗПК.

Претендираното възнаграждение прикрива такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Защото възнаграждението за приоритетно разглеждане и отпускане на потребителския кредит е такса за усвояване на кредита. Другите предвидени в споразумението възможности – право да се иска намаляване размера на погасителните вноски /динамично плащане/, всъщност касае и е свързана с дейности на управление на кредита. В посочената императивна разпоредба законът забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Начисляваната такса за разходи е свързана с дейности по отчет на договорите, което е задължение на кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си и начисляването на допълнителна такса за това, вкл. при допуснато просрочие по дълга, поради което същата е в нарушение на добрите нрави и води до скрито оскъпяване на заема, поради което заявеното вземане, като основано на нищожна клауза, не се присъжда.

На следващо място следа да се съобрази дали правилно е посечен ГПР в договора, тъй като при посочен по – нисък процент на годишните разходи от реалния също е налице нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

3

Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20, от Директива 2008/48, които гласят следното:

„(19)

За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)], приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. […] (20)

Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. […]

Съгласно Чл.3 от Директивата, буква ж) „ общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия;

Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/2019 г., в понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.

Определение от 16.11.10г. по дело С – 76/10 – Словакия, което предвижда ,че Директива 87/102 за потребителския кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега директива 2008/48/ЕО/ трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд служебно да прилага разпоредбите, които транспонират във вътрешното право чл.4 от последната директива и предвиждат, че непосочване на ГПР в договор за потребителски кредит, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. ГПР е уреден свръх повелителни норми на закона – чл.19, ал. 4 ГПК, поради което съдът следи служебно за нейното спазване.

В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил такса за бързо разглеждане и сумата по клауза динамично плащане в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от 4 договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са нищожни.

Съдът намира, че с тези клаузи страните са имали намерение да заобикалят правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и уговорят по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Следователно се налага извод, че така уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите.

Разпечатката съдържа 38 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d59e4127-ebe1-45a1-821f-728c94855c81