Решение № 20010 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20010 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря ............ като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20231110119766 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца ............. със седалище и адрес на управление ........, представлявано от .......... – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 33310 от 19.11.2022 г. по ч.гр. д. № 47398 по описа за 2022 г., като поради подадено възражение от страна на ответника счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответникът

П.

К.

И. с

ЕГН

**********, от

................, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който изцяло оспорва предявените по делото искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 47398 по описа за 2022 г. на СРС, на 31.08.2022 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника И., за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 1

19.11.2022 г., по ч.гр. д. № 47398 по описа за 2022г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ) в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а според § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ (обн. ДВ бр.

107/09.12.2003г., отменен с ДВ бр. 54/2012г., но в сила за процесния период), „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Според чл.

150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които съгласно изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

2

Ответника не оспорва качеството си на потребител, поради което с протоколно определение от 03.11.2023 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване това обстоятелство. Съгласно приетите и и неоспорени СТЕ и ССчЕ, задължението по делото възлиза на сумата в размер на 1 859, 26 лева, в това число главница 1 651, 25 лева и лихва в размер на 208, 01 лева. Неоснователни са и възраженията на ответника относно това, че за същите суми вече имало решение по друго дело на СРС, което е на инстанционен контрол в СГС – видно е от приложеното по делото като доказателство решение № 20026518 от 31.03.2022 г., че същото се отнася за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., а не за периода, който е по настоящото дело – м.05.2019 г. – м.04.2021 г. Не е налице възражение за изтекла погасителна давност за цялата или част от процесните суми, поради което и този въпрос няма да бъде разглеждан от съда.

С оглед на горното следва исковете срещу ответника И. да бъдат изцяло уважени, като върху главниците следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.

С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 1 164, 68 лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 47398 по описа за 202 2 г. на СРС, са направени разноски в размер на 87, 19 лева, от които 37, 19 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

По исковото производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 1 077, 49 лева, от които 177, 49 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

**********, от

УСТАНОВЕНО с п р я м о П.

К.

..........., че на .........., със дължи

И. с

ЕГН седалище и адрес на управление ......, представлявано от ....... – 3 изпълнителен директор, сумата в размер на 1 616, 95 лева /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 31.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на незаплатената електрическа енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., сумата в размер на 201, 59 лева /двеста и един лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. – 02.08.2022 г., сумата в размер на 34, 30 лева /тридесет и четири лева и тридесет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 31.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, представляваща главница – стойността на дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г., и с умата в размер на 6, 42 лева /шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 31.08.2019 г. – 02.08.2022 г., съгласно издадената заповед за изпълнение № 33310 от 19.11.2022 г. по ч.гр. д. № 47398 по описа за 2022 г. на СРС.

ОСЪЖДА П. К. И. с ЕГН **********, от ........., да заплати „Топлофикация София ” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление ......., представлявано от ....... – изпълнителен директор, сумата в размер на 1 164, 68 лева /хиляда сто шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както следва – 87, 19 лева, от които 37, 19 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр. дело № 47398 по описа за 202 2 г. на СРС, и 1 077, 49 лева по настоящото дело, от които 177, 49 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждание /определено по реда на чл.

78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от НЗПП/, и 800 лева депозити за 2 бр. експертизи – СТЕ и ССчЕ.

Банкова сметка на ищеца:

..........

4

BIC: ......

.........

След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне на съдията-докладчик по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5