Решение № 205 от 17.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300502964 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 35 от 26.06.2022г. постановено по гр.д.№ 386/ 2021г. по описа на РС – П. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н. К. А.а на майката З. Х. М., като е определено местоживеенето на детето Н. К. А.а при майката З. Х. М., с постоянен адрес: гр. *****, като е определен режим на лични отношения между детето Н. К.

А.а и бащата К. С. А., с постоянен адрес: гр. *****, както следва: бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа (без преспиване). Изменен е размера на издръжката, който К. С. А. се е задължил по силата на съдебна спогодба, утвърдена с протоколно Определение от 28.01.2015 г. по гр. дело № 401/2014 г. по описа на Районен съд – П., да заплаща на Н. К. А.а, действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител З. Х. М., като е увеличен от 100,00 лева на 250,00 лева, и е осъден К. С. А. да заплаща на Н. К. А.а, действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител З. Х. М., увеличения размер на издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2021 г., 1 до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П. сумата от 216,00 лева – държавна такса за разглеждане на иска за издръжка.

Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.

Постъпила е въззивна жалба, подписана от адв. Е. В., като пълномощник на К. С. А., против така постановеното решение, в частта му, с която е определен режим на лични отношения между детето Н. К. А.а и бащата К. С. А., както следва: бащата може да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 18:00 часа (без преспиване) и в частта, с която е изменен размера на издръжката, който К. С. А. се е задължил по силата на съдебна спогодба, утвърдена с протоколно Определение от 28.01.2015 г. по гр. дело № 401/2014 г. по описа на Районен съд – П., да заплаща на Н. К. А.а, ЕГН: **********, действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител З. Х. М., ЕГН:

**********, като го увеличава от 100,00 лева на 250,00 лева, и е осъден К. С.

А. да заплати сумата от 216,00 лева държавна такса за разглеждане на иска за издръжка.

С постъпилата въззивна жалба се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон, при формално излагане на мотиви, без да се направи адекватна преценка на доказателствената съвкупност, с оглед найдобрия интерес на детето. Обосновава се, че определения режим на лични контакти с бащата е неоснователно стеснен, в противоречие с висшия интерес на детето, който предполага да има възможно най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения с родителя, който не упражнява родителските права, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото. Твърди се, че бащата се интересува от детето, от неговите нужди и потребности, желае да контактува с него, но майката възпрепятства тези контакти. Излагат се възражения по отношение на определяне на началния момент на дължимия изменен размер на издръжката от датата на исковата молба, като се сочи, че следва да бъде от влизане в сила на постановеното решение за упражняване на родителските права, съгласно чл. 59, ал. 2 от СК. Жалбоподателят счита, че неправилно и 2 незаконосъобразно е бил определен и размерът на издръжката, която счита прекомерно завишен, тъй като съдът е взел предвид само нуждите на детето, без да прецени възможностите на родителя, основавайки решението си на предположения, че бащата получава доход не по-малко от 1000 евро, без да са събрани доказателства в тази насока и доказателства за разходите на детето.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде определен режим на лични отношения между детето и бащата всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа на петъчния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на коледните и новогодишни празници първите пет дни на нечетните години и вторите пет дни на четните години, както и да бъде отхвърлен искът за заплащане на месечна издръжка за сумата над 200 лв., до претендираните 250 лв., като неоснователен и недоказан.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата З. М., не изразява и становище в хода на производството пред въззивната инстанция.

В частта, в която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Н. на майката З. Х. М. и е определено местоживеенето на детето Н. при майката З. Х. М., с постоянен адрес: гр.

*****, решението не е обжалвано от въззиваемата, поради което е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. С Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК е даден отговор на въпроса какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, като е указано, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на ненавършили пълнолетие деца при 3 произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните, като формално не е обвързан от оплакванията на страните при преценка на найдобрия интерес на детето и определяне на режима на лични отношения с бащата.

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 127 СК , във вр. с чл. 59, ал. 3 СК и чл. 150 СК.

Твърденията в исковата молба на З. Х. М. са, че страните по делото са живели на семейни начала, от което съжителство е родена тяхната дъщеря Н., припозната от баща и К. С. А., който се е съгласил да заплаща издръжка на детето в размер на 100 лв. месечно, а спогодбата е одобрена с Определение от 28.01.2015 г. по гр. дело № 401/2014 г. по описа на Районен съд – П.. Тъй като от тогава са изминали повече от шест години, детето е пораснало и тръгнало на училище, средствата, необходими за неговото отглеждане и възпитание се увеличили, поради което моли да бъде увеличена и присъдената издръжка, като счита, че сумата от 250 лв., заплащана от бащата, ще е в състояние да задоволи нарасналите нужди на детето, а тъй като не е бил разрешаван и въпроса с упражняване на родителските права, то моли те да бъдат предоставени на нея, тъй като може да предостави по-добри битови условия за отглеждане на детето.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор, като преди провеждане на първо съдебно заседание е постъпила молба-становище по делото от упълномощения от ответника процесуален представител, в който се оспорват изцяло предявените искове, като се твърди, че майката не притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на дъщеря им, тъй като живее с друг мъж във Ф., а детето е оставено за отглеждане на нейни роднини, като моли родителските права да бъдат предоставени на него, а поради неоснователност на главния иск да бъде оставен без уважение и искът за присъждане на увеличен размер на издръжката на детето. Оспорва се 4 изцяло и претендирания размер на издръжката, като се цитира нормата на закона, съобразно която при определяне на размера на издръжката съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя да я предоставя. Не сочи размер на доходи, адрес на пребиваване или период на пребиваване в страната.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните свидетелски показания, социален доклад и изслужване на детето, е приел, че с оглед най-добрия интерес на детето следва да предостави упражняването на родителските права на майката, като определи местоживеенето на детето при нея. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът се е позовал на чл. 9, § 3 и чл. 10, § 2, изр.

1 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 124, ал. 2 от СК, като е приел, че от изключителна важност за личностното формиране и за правилното развитие и възпитание на подрастващите се явява пълноценното им физическо, емоционално, социално и интелектуално общуване и с двамата родители, което е зачел правото на детето на редовни лични отношения и с двамата си родители. За да определи режима на лични отношения в посочения по-горе ограничен формат е отчел възрастта на детето, компрометираната му емоционална връзка с бащата, с когото не желае да контактува, неизвестността на настоящото му местопребиваване в Г. и дискредитираната му родителска пригодност.

За да уважи предявения иск за изменение на размера на издръжката, дължима на детето по споразумение между родителите, съдът е приел, че е налице съществено изменение на обстоятелствата от определяне на размера и, изразяващо се в нарасналите нужди от издръжка на детето за изтеклия период от повече от осем години, с оглед израстването му, факта, че вече е ученик и предстои да премине в шести клас, увеличената минимална работна заплата за страната. При определяне на размера на издръжката е посочено в съдебното решение, че са съобразени възрастта на детето, образователното ниво, нуждите от подслон, жилищно-битови удобства, прехрана, облекло, лична хигиена, транспорт, отдих, лекарства, учебни помагала и пособия, културнообразователни, развлекателни и спортни занимания при конкретните обикновени условия на нейния бит и начин на живот, както и на факта, че не изпитва специфични такива, изискващи финансов ресурс над привичния.

5

Размерът на месечната издръжка съдът е формирал, като е взел предвид, че майката е безработна, осъществява непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на дъщеря си, грижи се и издържа както дъщеря си, така и още две деца, като по-големият и син е със специфични потребности, изискващи повече грижи и средства за издръжка, а доходите си получава от социални помощи в месечен размер от около 800,00 евро, предоставяни й от френската държава за другите й две по-малки деца, като разчита на финансовата помощ на партньора си. От друга страна е приел, че бащата пребивава, реализира трудови доходи и разходва средства за самоиздръжка в пределите на Г., като поради липса на други доказателства по делото, с оглед стандарта в немската държава, е счел, че доходите му са не по-малко от 1 000,00 евро.

По делото е изслушана само майката, която заявява желание за упражняване на родителските права над детето и излага съображения за нуждите му, като сочи и доходите си, тъй като бащата, въпреки, че е задължен да се яви в съдебно заседание за изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 СК, не го е сторил, без да сочи причина за това, въпреки, че са били уважавани молбите му за отлагане на делото с оглед осигуряване на възможност за изслушването му и събиране на доказателства.

Безспорен между страните и установен от представения акт за раждане е факта, че детето Н. К. А.а е дете на страните – З. М. и К. А.. Разпитания от РС свидетел А., сестра на ищцата, излага личните си възприятия, че от раздялата на страните преди повече от осем години, детето се отглежда от своята майка, а когато тя е в чужбина, където провежда лечение на второто си дете, за Н. се грижи тя, като средствата, необходими за задоволяване на нуждите на детето получава от майка му. Заявява, че бащата е потърсил дъщеря си едва през последната година, като твърди, че я е взел без съгласието и, за да живее с него, като се наложило съдействие на АСП за връщане на детето. Заявява също, че детето не желае да контактува с баща си, защото е стресирано от него, помни как е биел майка и, поради което не желае да говори с него, въпреки, че никой от домашните и не я настройва срещу баща и. Свидетелските показания съдът възприема, след обсъждането и преценката им с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, поради роднинската връзка с ищеца, тъй като са плод на непосредствени възприятия, логични, конкретни, последователни и 6 категорични са, и доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал. Изслушано в съдебно заседание детето също заявява, че не желае да контактува с баща си, защото е направил лоши неща на майка и, преди да се разделят, тя била малка, но помнела това, както и, че пиел алкохол и „скачал“ на жените. В приетия по делото социален доклад е посочено, че детето заявява, че не се е виждало от много време с баща си, между родителите няма активна родителска връзка, като не поддържат контакти, сочи се, че с бащата среща не е провеждана, тъй като не пребивава на територията на общината.