Определение № 18072 от 14.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7194/2026
- Вид
- Определение № 18072
- Подписан
- 14.05.2026
- В сила
- 14.05.2026
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 203, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18072 гр. София, 14.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110107194 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от „Конструкшън консулт“ ООД против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1804,38 евро, представляващо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по Договор за застраховка „Каско“ на МПС № ***, за настъпило застрахователно събитие, установено на 03.11.2025 г., в резултат на което застрахованият при ответника лек автомобил „Т.“, модел „***”, с рег. № *** бил увреден, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 18.03.2026 г. до окончателно погасяване на вземането В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора съществува валидно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ на МПС № ***/24.06.2025 г., със срок на действие от 24.06.2025 г. до 23.06.2026 г., с предмет лек автомобил „Т.“, модел „***”, с рег. № ***, по който застрахователната премия била заплатена. Поддържа, че на 03.11.2025 г., в интервала между 09:00 ч. и 10:00 ч., били установени нанесени материални щети по последния автомобил, изразяващи се в увреждания по дясната страна на автомобила, както и в областта на задната врата и задния калник, които били настъпили, в периода, през който автомобилът се намирал в паркирано състояние на адрес: гр. София, ул. „***.
Посочва, че ищецът предявил пред ответното дружество претенция за обезщетение № ***, по която, след извършен оглед на автомобила и опис на щетите, застрахователят постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на това, че времето, мястото на получаване и точен механизъм на настъпване на вредите по автомобила са неустановени и недоказани. Счита, че постановеният отказ е неоснователен и в противоречие с процесния договор и нормативната уредба.
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва активната и пасивна легитимация, доколкото е възможно процесният лек автомобил да е лизингов. Твърди, че от представените доказателства не се установявало увреждане на процесния автомобил. Оспорва да е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на т. 7. 1 от ОУ Глава Трета, Раздел I „Регистриране, уведомяване и доказване на настъпилото застрахователно събитие“, по застраховка „Каско“ на МПС, според която застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение в случай, че при извършена проверка се установят различия между фактическата обстановка и декларираните данни което обосновавало извода, че е налице изключен застрахователен риск. На следващо място, посочва, че е налице неспазване на установените технически и технологични правила, тъй като при настъпване на произшествието водачът не спазил изискванията за предохранителни мерки, посочени в т. 1.1.2 от Раздел IX „Предохранителни мерки“ от Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“. Оспорва необходимостта от подмяна на претендираните от страна на ищцата елементи и детайли, твърди, че в настоящият случай детайлите не са за подмяна, а само за боядисване, което следва да бъде взето предвид в настоящото производство. Твърди, че не се представени доказателства нито за това, че застрахователното събитие е настъпило на 03.11.2025 г., нито за това какви са обстоятелствата и причините за настъпването му, както и досежно вината на участниците в него. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че така декларираното със заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от 03.11.2025 г. събитие осъществяване на удар между лек автомобил „Т.“, модел: „***”, с рег. № *** и неизвестно превозно средство е реализирано при особени обстоятелства и са последица, резултат от при друг механизъм на увреждане и не отговарят на механизъм на деформиране при паркирано състояние на превозното средство.
Посочва, че ударният процес не е в съответствие с направлението на ударната сила, нейното разположение и относително движение на двата обекта след удара в резултат на процеса на удара и предприети конкретни действия на участниците, а също така уврежданията по предния капак не могат да бъдат при твърдения от ищцовото дружество механизъм. Твърди, че уврежданията са резултат от различни събития и че не съответстват в пълен обем зоните на съприкосновение и съвпадение между процесния автомобил и друг участник, нито по количество на уврежданията, нито по характера на щетата при съответния удар. При условията на евентуалност, оспорва стойността на причинените по отношение на процесният лек автомобил вреди, като счита исковата претенция за силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди.
Твърди, че при частични вреди или при пълно унищожаване на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, която не може да бъде по - голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие. Сочи, че при определяне на действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се 2 смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 от КЗ). При застраховка "Каско на МПС" размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на застрахователната сума, като в нейните рамки се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, подлежаща на репариране, поради което исковете са неоснователни. Оспорва и исковата претенция за присъждане на законна лихва.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото на основание чл.140, ал.3 ГПК:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ Налице са факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване, а именно, че между страните е сключена застраховка „Каско“ на МПС № ***/24.06.2025 г., със срок на действие от 24.06.2025 г. до 23.06.2026 г. с предмет лек автомобил „Т.“, модел: „***”, с рег.
№ ***, по който застрахователната премия била заплатена.
При разпределение на доказателствената тежест :
В тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) сключен договор за имуществено застраховане, собственост на ищеца между него и ответното дружество, с параметри, посочените в исковата молба, 2) в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, 3) характер и размер на причинените вреди, които са в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие в срок на договора за имуществено застраховане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението или наведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, включително възражението за изключен застрахователен риск.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Представените от страните писмени доказателства съдът намира да са относими и необходми за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Следва да бъде уважено искането на ответника за назначаване на СТЕ със задачи посочени в отговора на исковата молба, доколкото същата е допустима, относима и необходима за установяване на обстоятелства, които са част от предмета на доказване.
Следва да бъде указано на ищеца, че не сочи доказателства относно собствеността на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
3
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 10.06.2026г. от 10:40 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно техническа експертиза, която да отговори на задачите поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.С. и ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след представяне по делото на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника, че при невнасяне на депозита в срок делото ще се разглежда без горепосочената експертиза.
УКАЗВА на ищеца, че към исковата молба не е представена Фактура за авторемонтна услуга № *** от 20.02.2026 г., като предоставя двуседмичен срок за предоставянето му.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно собствеността на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие.
УКАЗВА на ищеца, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че 4 доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е найвзаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5