Определение № 162 от 09.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 08.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600164 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по жалба от името на подсъдимия М. Л. Д.,чрез защитника му - адвокат А. Ж. от САК срещу определение № 11/08.01.2024г.,постановено в разпоредително заседание по НОХД № 779/2023 г. по описа на Районен съд-Несебър.В жалбата се прави искане, въззивният съд да отмени по всички пунктове издаденото определение - с което се отказва прекратяване и спиране на делото поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и поради незаконност на обвинителния акт,отказът съда да прекрати производството и да го изпрати на досъдебна фаза в СДВР под надзора на СРП и по подсъдност на Софийски районен съд, с указания по тълкуване и прилагане на закона по всяко едно процесуално действие,ограничило процесуалните права на обвиняемия.Мотивите за това са ,че РС-Несебър неправилно определил подсъдността на делото, като е приел ,че му е подсъдно,тъй като седалището на фирмата “З. а.“ ЕООД ,от името на която търгувал подсъдимия нямала седалище в гр.Несебър,а в гр.София.В гр.София било и седалището на фирмата от която Д. закупил процесните стоки.От делото не се установявало,че подсъдимия е извършител на деянието и съдът неправилно отказал да прекрати или да спре делото против неизвестен извършител.Освен това съдът не допуснал събиране на специални знания за психическото състояние на подсъдимия и нямало доказателства дали в хода на досъдебното производство,Д. е могъл да ръководи действията и постъпките си и при доказани нарушения в умственото му развитие,се поставяло под съмнение дали същият не е следвало да ползва защитник в хода на ДП. Взетата МН“Подписка“ на подс.Д.,тъй като нямало доказано престъпно деяние също следвало да бъде отменена.

Окръжен съд - Бургас, след като се запозна с материалите по делото, обсъди изложените в жалбата оплаквания и като съобрази закона, намери за установено следното:

Част от доводите,залегнали в жалбата, подадена от подсъдимия Д.,чрез защитника му адв.Ж. по същество са свързани с искането му за прекратяване и спиране на воденото срещу него наказателно производство, поради недоказаност на повдигнатото му обвинение,като се оспорва и извода на РС-Несебър,че делото му е подсъдно.

1

От всички въпроси,предвидени в чл. 248 от НПК, решавани от първоинстанционния съд в разпоредителното заседание, на въззивен контрол подлежат само изрично предвидените в чл. 249, ал. 3 от НПК, сред които не са въпросите по чл. 248, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК – подсъдно ли е делото на съда и има ли основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Подобно искане, заявено пред настоящата инстанция, излиза извън обхвата на въззивната проверка в производството по чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК. С оглед на това, в тази й част подадената жалба от подсъдимия чрез неговия защитник адв.Ж. се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата си част, жалбата е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство по НОХД № 779/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър е образувано по обвинителен акт, с който срещу подсъдимия М. Л. Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172б ал.1пр.1 от НК вр.с чл.13ал.1т.2,чл.13ал.2т.2 и чл.24ал.1 от ЗМГО. На 08.01.2024г. е проведено разпоредително заседание, на което страните са дали своите становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК. С определение № 11/08.01.2024г., постановено в проведеното разпоредително заседание,съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.248 от НПК, като задълбочено се е мотивирал защо приема,че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да са отстраними и да налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора,като е потвърдил взетата на подсъдимия МН“Подписка“ и е указал,че в тази част определението подлежи на обжалване.

Действително в хода на досъдебното производство, подсъдимият се е защитавал сам при привличането му в качеството на обвиняем,като не са били налице условията на чл.94 ал.1 от НПК за задължителна защита.Същият се е явил сам ,взел е становище по обвинението и е изразил желание да ангажира защитник,за да сключи споразумение относно наказанието си в съдебната фаза. Обвиняемият не е представил никаква медицинска документация или решение на ТЕЛК от които да има съмнение ,че има психически или физически недостатъци,които да му пречат да се защитава сам в ДП.

За първи път пред РС-Несебър,са представени писмени доказателства-експертно решение на ТЕЛК от 18.03.2008г., епикриза от Клиника по УНГ-ВМА от 10.07.2007г.,с твърдение,че подсъдимия имал нарушение на слуха и е освидетелстван с решение на ТЕЛК,с диагноза – ограничени умствени способности. Поради това бил в такова състояние,че да не може да се представлява сам в ДП и поради неучастието на защитник било допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд в този смисъл напълно основателно се е аргументирал,че тези обстоятелства и писмени доказателства не са били доведени до знанието на органите на разследване ,като самото решение на ТЕЛК е с изтекъл срок - изтекъл на 01.03.2011г. и не било подновено. По принцип въпроса за вменяемостта на подсъдимия може да бъде подлаган на разискване във всеки един момент от наказателното производство ,когато възникват съмнения относно наличието й. Съдът се е позовал и на личната си преценка от поведението на подсъдимия в съдебното заседание,като е отразил ,че няма съмнение в неговата вменяемост и ,че е могъл да се защитава сам в ДП, респективно правото му на защита не е нарушено.

Този извод се споделя и от настоящия въззивен състав – по отношение на подсъдимия не са били налице условията за задължителна защита по смисъла на чл.94ал.1 от НПК в хода на досъдебното производство.Същият не е представил никакви писмени доказателства,че страда от психически или физически недостатъци, като по този начин не е възникнало съмнение у разследващия орган относно тези обстоятелства.Нещо повече,обв.Д. е заел определена процесуална позиция и е изразил желание делото да приключи по реда на гл.29 от НПК,което е негово законно право.Обстоятелството,че едва пред районния съд се представят доказателства за здравословното състояние на подсъдимия отпреди над 10 2 години,не опорочава процесуалните действия на ДП,още повече,че решението на ТЕЛК за определената инвалидизация не е било подновено.

По вторият въпрос по който се е произнесъл РС-Несебър,като е потвърдил взетата мярка за неотклонение „подписка“,което подлежи на въззивен контрол,съдът намира,че определението е правилно и следва да бъде потвърдено и в тази част,тъй като спрямо подсъдимия е била взета най-леката мярка за неотклонение,а именно „Подписка“, като в хода на съдебното производство следва да се обезпечи явяването му в съдебно заседание.Твърденията и аргументите на защитата,че подсъдимия не е виновен и изобщо не трябва да бъде предаван на съд и съден,както и че това влече отмяна на взетата мярка за процесуална принуда, въззивният съд не възприема и се солидаризира с аргументите на първата инстанция. Единствено в правомощията на прокуратурата е да прецени против кого и за какви престъпления да внесе обвинителен акт в съда ,като след провеждане на съдебно следствие,съдът дължи отговор на тези въпроси със своя съдебен акт т.е. преценка и анализ на събрания до момента доказателствен материал не се извършва в хода на разпоредителното заседание.

По изложените съображения съставът на Окръжен съд – Бургас намира ,че протоколно определение № 11/08.01.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 779/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, по въпросите по чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.

248, ал. 1, т. 3 и т.6 от НПК следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11/08.01.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 779/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, както и с което е потвърдена мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение на подсъдимия М. Л. Д..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба,подадена от подсъдимия М. Л. Д.,чрез защитника му - адвокат А. Ж. от САК, против определение № 11/08.01.2024г. по НОХД № 799/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър,с което се е произнесъл по въпросите по чл.

248, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3