Решение № 3243 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15262/2024
- Вид
- Решение № 3243
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 01.08.2025
- Състав
- Татяна Иванова Маслинкова
Цитирани разпоредби
- чл. 242 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 139 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3243 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20245330115262 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с правната квалификация чл.150 вр. с чл.143 вр. чл. 139 от СК от Ш. Ю. З. ЕГН ********** чрез неговия законен представител Ю. Ш. З. ЕГН ********** против Г. Д. А. ЕГН **********.
Ищецът твърди, че ответницата е негова майка, като същата била осъдена да заплаща издръжка от 200 лева месечно. Ответницата не изплащала дължимата издръжка, поради което било образувано изпълнително производство. Д. б. р. с а. а. н. л. п. и д. н. д. с.. П. б. о. л., н. с. н. б. и. п.. Д. п. с., п. и з. в. о. л.. И. *** *** и.. Майката не участвала в отглеждането. Ш. бил в *** клас и имал нужда от средства за храна, джобни. Всички разходи за детето се посрещали от бащата. Разходите за момчето се увеличили, поради което се прави искане за увеличаване размера на издръжката на 600 лева месечно.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
След изтичане на срока е постъпило становище, в което ответницата твърди, че осигурявала издръжката за детето. Сочи, че н. п. в. с н., т. к. ж. в *** и се г. за д. с. д. т.. Отчита, че действително детето има нужда от средства, но смята, че исканото увеличение не отговаря на действителните му нужди, както и на нейните възможности. Моли да се постанови решение в интерес на детето.
1
От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че Ш.
Ю. З. е дете на Г. Д. А. и Ю. Ш. З.. С Решение № 2484/13.12.2021г. упражняването на родителските права е предоставено на бащата Ю. З., а майката е осъдена да изплаща издръжка на детето по 200 лева месечно до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
От постъпилата справка на ТД на НАП *** *** се установи, че бащата на детето н. п. д. о. т. и. и. п., н. р. к. е. т., к. с. с. л., както и у. в т. д.. Няма и данни за декларирано движимо и недвижимо имущество.
По отношение на ответницата от справката на ТД на НАП *** *** е видно, че също н. п. д. о. т. и. и. п., н. р. к. е. т., к. с. с. л., к. и у. в т. д.. Има данни за декларирано МПС марка АУДИ А4, няма данни за декларирани недвижими имоти.
От приобщената по делото м. д. с. у., ч. д. е р. с а. а. н. л. п. и д. н. д. с., к. н. н. о. с. г.. Съгласно м. п. н. л. к. к. д. с. н. о. п. м. п. и о. з. к. и т. с. к. с.-к.. И. с. н. о., к. п. о. т.. Д. и. н. и о. д. м. и. к. п. р. и ч., к. и о. о.. Поради з. с *** р. на *** от *** г. на д. е о. с. н. и. от *** ***, а с Е. р. на *** от *** г. д. е п. к. п. в. се е з. н. *** ***. Грижите и р., с. с л. н. д., о. о. т., с. п. о. б..
В хода на настоящото производство са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на с. В. Б. – б. р. с. с.. Същата с. з. з. с. н. д. и н. д. н. п.. Излага, че се н. ч. б. д. в. д. в ***, тъй като расте и се налага да се правят промени. Разходите, свързани с пътуването за хотели, пътни и т.н. се поемали от бащата, освен това имало н. о. с. ч. и к.. Твърди, че детето ходи на училище в *** ***, завършило *** клас. Б. м. в. д. г. в. с к. и г. п. с. т., давал му джобни пари всеки ден. Освен това за зелено училище за три дни бащата платил 460 лева и отделно дал 50 лева на детето за джобни пари. Сочи, че Ш. бил н. г. и н. м., когато м. г. и. и о. т. н. с. и. о. н.. За ежедневните нужди на детето помагали бащата, б. и д.. От бащата знаела, че минимум 1000-1200 лева били нужни на детето. Казва, че майката работи в *** и получавала 2500 евро, а бащата получавал доходи в размер на 1200-1300 лева.
Съдът кредитира частта от свидетелските показания, касаеща правнорелевантните факти, допълващи се от останалите доказателства по делото като логична, последователна, безпротиворечива. Не кредитира информацията касаеща имущественото и финансово състояние на бащата и на майката на детето, тъй като е неподкрепена от писмените доказателства по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:
Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането им, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо 2 дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Алиментното задължение към детето е безусловно и съобразно разясненията, дадени в ППВС № 5/1981г., съдът трябва да определи размера на издръжката като вземе предвид нуждите на детето и доходите на лицето, което я дължи. Тези фактори следва винаги да бъдат конкретно и обективно обосновани, а не хипотетични /Решение №291/04.01.2016 по дело №2320/2015 на ВКС, ГК, III г.о./.
За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Настоящият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.150 вр. с чл.143 вр. чл. 139 от СК е основателен по следните съображения:
По делото се установи, че майката на детето живее в ***, където с. г. з. д. с. д., р. п. *** г., за което е п. у. з. р.. Не се установи дали получава доходи и в какъв размер. Същевременно е видно, че е млада и в трудоспособна възраст.
Не се установиха и доходите, които получава бащата, но безспорно се установи, че единствено той полага грижи за здравословното, социално и образователно развитие на детето, като поема всички разноски, свързани със с. м. п., в. н. з. м. с..
При формиране изводите си за размера на издръжката, която майката би могла да осигурява на своето малолетно дете, съдът отчита обстоятелството, че детето изисква грижи и има разноски извън обичайните – и. н. о. м. и., к. и д. р. з. л.. Освен това детето вече е ученик и следва да се покриват разходите за дрехи, обувки, учебници и ученически пособия, джобни пари и др. Отделно от изложеното следва да се вземе предвид и че от решението, с което е присъдена издръжка в размер на 200 лева до настоящия момент са изминали 4 години, през които са настъпили промени в икономическите условия в страната, довели до поскъпването на продукти от основна необходимост и покриване на битови нужди.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че издръжка в размер на 200 лева се явява недостатъчна за адекватното посрещане на нуждите на детето.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да 3 дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето Ш. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 1 000 лева – за посрещане на разходи, с. с. з. м. с., за храна, дрехи, пособия, други здравни и образователни нужди, развлечения /в рамките на обикновените, обичайни такива/ за дете на тази възраст. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при баща си и същия полага ежедневни грижи за него. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява по 600 лева месечна издръжка за детето, а останалите 400 лева следва да се поемат от бащата. Той единствен осъществява непосредствената ежедневна грижа по отглеждане и възпитание на Ш., поради което би следвало да предоставя помалък дял от паричната издръжка за него, тъй като съгласно т. 7 от Постановление № 5/1970г. на Пленума на ВС, усилията, полагани от родителя във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, която той дължи. Издръжката от 200 лева, която изплаща в момента майката, е недостатъчна за адекватното задоволяване на потребностите на детето.
В този смисъл исковата претенцията по чл. 143 от СК се явява основателна за сумата в размер на 600.00 лева месечно, считано от 02.09.2024г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на деловодни разноски има ищецът. Представен е договор за правна защита и съдействие, като е договорено предоставяне на безплатна адвокатска правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.1 от ЗА. В този случай и на основание чл.38, ал.2 вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, съдът определя дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПдРС и държавни такси в размер на 576 лева.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за 4 присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.
Ето защо и съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 2484, постановено на 13.12.2021г. по гр. д. № 2797/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, месечна издръжка, дължима от Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес: *** на Ш.
Ю. З., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Ю. Ш. З., ЕГН ********** двамата с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 200 лева /двеста лева/ на 600 лева /шестстотин лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.09.2024г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г. Д. А., ЕГН ********** да заплати на Ш. Ю. З., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Ю. Ш. З., ЕГН ********** сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляващи разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г. Д. А., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 576 лева /петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5