Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260 от 26.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 243/2026
Вид
Решение № 260
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Стефка Михова, Николай Стоянов, Иван Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 78, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300500243 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2,т.2 от ГПК.

Образувано по жалба с вх. № 36748/23.10.2025 г. при регистратурата на ПдОС, подадена от Д. Г. А., ЕГН **********, като длъжник по изп.д. № 364/2024 г. по описа на ЧСИ ********,с район на действие ОС-Пловдив, срещу действия на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество наложен запор върху вземания. В жалбата са наведени оплаквания, че средствата до минималната работна заплата на месец са несеквеституеми.

Взискателите по изпълнителното дело Т. Н. Н., ЕГН ********** и С. Н. С., ЕГН ********** не са подали писмени възражения .

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка доводите на страните, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество решаващият състав намира жалбата за неоснователна поради следното:

Изпълнително дело №20248250400364 е образувано на 27.05.2024 г. по молба на взискателите Т. Н. Н., ЕГН ********** и С. Н. С., ЕГН **********, чрез адв. А. срещу солидарни длъжници: В. Т. А., ЕГН **********, Д. Г. А., ЕГН ********** и Ф.

Х. Ф.-К., въз основа на изпълнителен лист издаден на 16.05.2024 г. от ОКРЪЖЕН СЪД ПАЗАРДЖИК въз основа на присъда, постановена по НОХД № 335 от 2017 г. на ОКРЪЖЕН СЪД ПАЗАРДЖИК I с-в, издаден в полза на Т. Н. Н., ЕГН **********, за 1 сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинено затрудняване на движението на левия горен крайник; обезщетение в размер на 80 000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на трайно затрудняване на движението на левия долен крайник; обезщетение за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху посочените две суми, съответно от 30 000 лв. и 80 000 лв., считано от 21.12.2015 г. до окончателното им изплащане и сумата за направените по делото разноски за повереник в размер на 2000 лв. и въз основа на Изпълнителен лист издаден на 17.05.2024 г. от ОКРЪЖЕН СЪД ПАЗАРДЖИК на основание присъда, постановена по НОХД № 335 от 2017 г. на ОКРЪЖЕН СЪД ПАЗАРДЖИК I с-в, издаден в полза на С. Н. С., ЕГН **********, за сумата от 38 565 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени при отнемане на вещи при грабеж, извършен на 21.12.2015 г. в гр. Пазарджик; обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и страдание в следствие на извършения въоръжен грабеж; обезщетение в размер на 15 000 лв. неимуществени вреди, причинени от огнестрелно нараняване; обезщетение в размер на 10 000 лв. неимуществени вреди в следствие на три разкъсно-контузни рани по главата, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, охлузвания по шията и крайниците; обезщетение за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху всяка една от посочените суми, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане и сумата от 3 500 лв. за направените по делото разноски за повереник.

С Разпореждане от 08.07.2024 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника Д. Г. А., включително, но не само, върху сумите за лични нужди, получавани от Затвора - гр. С последващо писмо от 30.07.2024 г. съдебният изпълнител е уточнил, че запорът следва да се счита наложен и върху всички настоящи и бъдещи вземания по личната партида на длъжника, водена от администрацията на мястото за лишаване от свобода.

От получен отговор от Затвора - гр. П., където жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода се установява, че по личната партида на длъжника е налице предходно наложен запор, както и че лицето не полага труд, респективно не получава трудово възнаграждение.

В подадената жалба длъжникът твърди, че средствата по личната му партида до размера на минималната работна заплата са несеквестируеми, поради което иска вдигане на наложения запор.

Предмет на обжалване е действието /запорирането и удържането/ на съдебния изпълнител, съставляващо насочването на изпълнението върху имущество, което се смята за несеквестируемо /чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК/, а именно – парични средства, които постъпват по личната му партида.

Процесуалното правило на чл. 446, ал. 1 ГПК предвижда, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми, т. е. наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част. В този смисъл са и постановките на т. 3 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната работна заплата и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни 2 осигурителни вноски /чл. 446, ал. 2 ГПК/ и обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. Следва да се има в предвид и специалната разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. С тази разпоредба законодателят изрично е предвидил, възможността да се правят удръжки от получаваното от лишените от свобода възнаграждение. Съгласно чл. 57, ал. 1 ППЗИНЗС удръжките по чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл.

446 ГПК от цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците. В допълнение следва да се посочи, че законодателят е предвидил определен доход като несеквестируем, за да се гарантира възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон, храна и облекло. В чл. 84, ал. 2 и, ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода имат право на: 1. безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2. непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3. самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието; 4. здравно осигуряване от момента на задържането; здравните вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на извършената работа. С оглед така предвидените права на лишените от свобода, същите са поставени в ситуация, в която не са им нужни парични суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди. Затова и по отношение на тях не съществува законово изискване и съответно законова гаранция реално да получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, а за извършване на удръжки от възнаграждението за положен труд са приложими цитираните по-горе специални норми. След като жалбоподателят не полага труд и не получава за това възнаграждение, то средствата, които постъпват по неговата лична партида не са несеквестируеми и няма пречка върху тях да бъде наложен запор и те да служат за погасяване на задълженията на лишения от свобода жалбоподател.

Извършените запори върху вземания на лишения от свобода се уреждат и от чл. 78, ал. 3 ЗИНЗС, но тази разпоредба се отнася единствено до вземания за трудово възнаграждение, други възнаграждения за труд и за пенсия, какъвто произход на вземането в случая не се твърди и не се установява.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на упражнената от длъжника по изпълнението – Д. Г. А. жалба срещу действие на съдебния изпълнител.

3

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 36748/23.10.2025 г. при регистратурата на ПдОС, подадена от Д. Г. А., ЕГН ********** -,длъжник по изп.д. № 364/2024 г. по описа на ЧСИ *********,с район на действие ОС-Пловдив, срещу действия на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество - наложени запори от 08.07.2024 г. и 30.07.2024 г. върху вземания.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4