Определение № 580 от 07.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. София, 01.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503345 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК и е образувано по частна жалба на адв. Р. Г. против определение № 265273 от 28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 10447/2020 г. по описа на СГС, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на решение № 260962/13.07.2023 г. в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно определяне и присъждане на сторените в хода на производството разноски от страните по делото, както и в противоречие с материалния закон - ЗДДС и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че когато регистриран по ЗДДС адвокат осъществява правна помощ по дело, дължимият се за услугата ДДС не следва да се претендира отделно, защото е включен в определения като дължим размер на адвокатското възнаграждение. Той представлява неразделна част от възнаграждението и не може да бъде избегнат, нито неначислен, защото в противен случай би се стигнало до нарушение на ЗДДС. Поддържа, че не следва своевременно да се представят доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС, тъй като този факт е известен на съда от поддържания от НАП публичен регистър за задължени по ЗДДС лица. Поддържа основателност на претенцията присъждане на адвокатско възнаграждение за проведените повече от 2 открити съдебни заседания, с осъществено процесуално представителство, съгласно чл. 7, ал. 9 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., в размер определен в същата наредба в редакцията й действаща към момента на провеждане на тези о.с.з. Искането е въззивната инстанция да отмени обжалваното определение и молбата за изменение на решението по адвокатското възнаграждение на жалбоподателката да бъде уважена.

Насрещната страна не е взела становище по жалбата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна при наличието на правен интерес за жалбоподателката от атакуване на акта на СГС досежно присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, а съдебният акт подлежи на съдебен контрол /арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК/.

1

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения:

Исковото производство е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Н. С. Г. срещу П. Г. К.. В хода на устните състезания адвокат Г. е поискала определяне от съда на дължимото възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА и е представила списък за разноски по чл. 80 от ГПК, в който не е посочен размер на претендираното адвокатско възнаграждение, нито е направено искане за присъждане на ДДС. С постановеното по делото Решение № 260962/13.07.2023 г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявения срещу П. К. иск за плащане на сумата от 50000 лв., получена без основание. С оглед изхода на спора на основание чл. 38 от ЗА първоинстанционният съд е осъдил ищцата да заплати на адв. Р. С. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. Съдът е определил възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ без начислен ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК адвокат Р. Г. е поискала изменение на решението в частта за разноските, като се претендира в производството да се присъди допълнително възнаграждение в размер на още 700 лв. без ДДС за общо проведени 6 открити заседания, както и дължимото ДДС върху присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение № 265273 от 28.09.2023 г. СГС е оставил молбата без уважение

За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд следва да отговори на следните въпроси:

Съдът следва да посочи как се определя дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери по НЗПП в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не следва да се прилага, тъй като не съответства на правото на ЕС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа (включително броят на посетените съдебни заседания с участие на страните), фактическата и правна сложност на делото. Доколкото определените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, безпредметно е да се излагат съображения коя редакция на наредбата е приложима в конкретния случай.

Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че с оглед проведените шест съдебни заседания с участие на страните, събирането на многобройни доказателства, вида и количеството на свършена работа, както и с оглед фактическата и правната сложност на делото, справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 2030 лева. Липсва основание за увеличаване на определеното от първоинстанционния съд възнаграждение, тъй като до приключване на устните състезания адвокат Г. не е заявила искане възнаграждението й да бъде определено с оглед броя на съдебните заседания, в които е участвала, както и в сумата да бъде включен дължимият от нея ДДС.

По въпроса следва ли съдът да определи адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА с включен ДДС, ако това не е поискано до приключването на устните състезания, а едва с молбата по чл.248, ал.1 от ГПК, мнозинството от настоящия състав приема следното: съгласно т. 11 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за 2 разноски по чл. 80 ГПК може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В мотивите към т. 1 на посоченото ТР е изяснено, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва също като него да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В разглеждания случай искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответницата е направено своевременно, но не и искане за включване на ДДС в размера на това възнаграждение. Следователно молбата за изменение на решението в частта за разноските с включване на дължимия ДДС е неоснователна.

В обобщение въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Р. Г. срещу определение № 265273 от 28.09.2023 г., постановено по гр. д. № 10447/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на Р България, по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3