Решение № 1391 от 26.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№1391/26.3.2020г.

Гр.Варна,26.03.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : МОНИКА ЖЕКОВА

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12 082 / 2019 год. по описа на ВРС, XLІІ –ри състав , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 247 ГПК.

С Решение № 5759/16.12.2019г.настоящият съдебен състав е уважил частично предявения по делото специален положителен установителен иск , като е приел за установено в отношенията между страните : ищеца „Е.К.“

ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и представляващ и ответника „С.С.К.и Е.Х.“

АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *, административна сграда, представлявано от Е. К. К. и И. К. Ш., че съществува парично вземане, дължимо от ответника към ищеца, за което в полза на ищеца е била издадена Заповед № 4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично задължение, издадена от РС Варна по ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав, а ИМЕННО ПАРИЧНО ВЗЕМАНЕ в размер на СУМАТА от общо 1 552,80 лева (хиляда петстотин петдесет и два лева и осемдесет стотинки )с включен ДДС формирано от сбора на две главници : главница по Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *, за което е издадена данъчна фактура № 351/30.11.2018г. на стойност 622,00 лв. и начислен ДДС 124,40 лв.общо 746,40 лева и главница по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *, за което е издадена данъчна фактура № 332/01.10.2018г. на стойност 672,00лв.и начислен ДДС 134,40 лв. общо 806,40 лева , ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 1 552,80 лв., считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 , ал.1,вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Със същото Решение исковият съд е прекратил частично производството по гр.дело № 12 082/2019 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав по предявения специален положителен установителен иск от ищеца „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш. Р. А. – управител и представляващ против ответника „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *, административна сграда, представлявано от Е. К. К. и И. К. Ш. в частта в която се желае да бъде установено със СПН съществуването на парично вземане в размер на

1 588,80 лева – сбора от задълженията по фактури с номера Фактура № 350/30.11.18 г. на стойност 752 лв.ДДС 150,4 лв., общо 902,4 лв. и Фактура №333/1.10.18 г. на стойност 572 лв., ДДС 114,4 лв, общо 686,4 лв.,част от заявеното общо вземане от 3141,16 лв. за което в полза на ищеца е била издадена Заповед № 4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично задължение, издадена от РС Варна по ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав,ведно със законната лихва върху главницата от на 1 588,80 лева, считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, поради недопустимост на исковото производството,на осн. чл.130 ГПК.Като последица от прекратяване на исковото производство е постановен и диспозитив с който се обезсилва частично Заповед № 4660/17.6.2019г.за изпълнение на парично задължение, издадена от РС Варна по ч.гр.д. № 9200/2019г., по описа на съда за 2019г., XXI състав,В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: ЗА РАЗЛИКАТА от установения размер от 1 552,80 лева дължима главница до заявения размер на дължима главница от общо 3141,16 лева, формирана от следния сбор на главници

: По Договор от 02.04.2018г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищен комплекс от затворен тип „*“, находящ се в *, за което е издадена данъчна фактури с номер №

350/30.11.2018г. и по Договор от 02.04.2019г. за извършвани работи по поддръжката на тревни площи, поливна система и растителност през месец септември и октомври 2018г., на територията на жилищни комплекси от затворен тип „*“ и „*“, находящи се в *,за което е издадена данъчна фактури № 333/01.10.2018г. ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху разликата от 1 552,80 лева до 3141,16 лева, считано от подаване на заявлението в съда – 13.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ а именно : за сумата от 32,04 лева - за платена държавна такса и за сумата от 204,00 лева за заплатен адвокатски хонорар, определени съразмерно на обезсилената част, на осн.чл.415,ал.5 ГПК.

На последно място със същото Решение исковият съд се е произнесъл и по въпроса с отговорността за разноските като е осъдил „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, *, административна сграда, представлявано от Е. К. К. и И. К. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш.

Р. А. – управител и представляващ

СУМАТА от общо 252,06 лева (двеста петдесет и два лева и шест стотинки) - представляваща сторени в исковото производство съдебно –деловодни разноски от ищцовата страна, съразмерно на уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Така цитираното Решение не е влязло в сила, т.к. против същото е депозирана въззивна жалба от ответната страна в частите в които искът е уважен.

От своя страна ищцовото ЕООД е сезирало РС Варна с искане с правно основание чл.247 ГПК .Искането по чл. 247