Определение № 859 от 06.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. Варна, 02.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500410 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 11398/14.02.2023 г. на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, гр. София против Определение № 1214/30.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 986/2023 г. на ВРС, с което производството по делото е прекратено и е изпратено на СРС по подсъдност.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като моли за неговата отмяна и връщане делото на ВРС за произнасяне по същество по подаденото заявление.

Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд е излязъл извън дължимата в производството по чл. 410 от ГПК проверка, както и че при наличието на двама длъжници по заявлението кредиторът има правото на избор на подсъдност, съобразно разпоредбата на чл. 116 от ГПК. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Препис от частната жалба не подлежи на връчване на насрещната страна.

Въз основа на горното, съдът по същество на жалбата констатира следното:

Заповедното производство е образувано по заявление по реда на чл.

410 от ГПК, подадено от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, с което се претендира издаване на заповед за изпълнение за суми по регрес на поръчител 1

/заявителят/ против длъжник - потребител по договор за покупка на мобилно устройство – С. П. Н., с настоящ адрес в гр. София, и встъпилия в дълга втори длъжник „ЕВРОСОЛИДАРНОСТ“ ЕООД, със седалище в гр. Варна.

Заповедният съд е приел, че при определяне на местната подсъдност приложима е разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК като специална, спрямо разпоредбата на чл. 116 от ГПК, поради потребителското качество на единия от длъжниците.

Съгласно чл. 116 от ГПК иск срещу ответници в различни съдебни райони се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. В конкретния случай длъжниците са в различни съдебни райони, но единият от тях е с потребителско качество. В чл. 411, ал. 1 от ГПК е предвидено, че заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Действително липсва изрична разпоредба, уреждаща местна компетентност при подадено заявление срещу длъжници от различни съдебни райони, един от които е с потребителско качество, но доколкото потребителят винаги се ползва със специална закрила, за която съдът следи служебно, то настоящият съдебен състав намира, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК.

Заповедният съд е извършил справка за регистрирания настоящ адрес на длъжника - потребител, съобразно изискванията на чл. 411, ал. 1 от ГПК, който попада в съдебния район на Софийски районен съд, поради това правилно е прекратил производството пред себе си и е приел, че местно компетентен е СРС.

Поради достигане до идентични изводи с тези на ВРС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство разноски на частния жалбоподател не се следват.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1214/30.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 986/2023 г. по описа на ВРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3