Решение № 910 от 07.12.2022, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 1305/2022
- Вид
- Решение № 910
- Подписан
- 07.12.2022
- В сила
- 24.05.2023
- Състав
- Димитър Петков Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 284, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 910 гр. Шумен, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20223630101305 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, от И. К. И. от гр.
Шумен, чрез пълномощника адв. Н. от АК София, против „Фератум България“ ЕООД гр. София, в която са предявени, отрицателни установителни искове, за прогласяване нищожност на Договор № 925002 за потребителски кредит сключен между ищеца и ответника и Договор за гаранция сключен между ищеца и „Фератум Банк“, или на части от тях, с правно основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД; чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединение, с осъдителен иск, с правно основание чл. 34 ЗЗД, за връщане на част от даденото от ищеца в размер на 384 лв. - сбора от договорена лихва и възнаграждение по Договора за поръчителство, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху исковата претенция считана от датата на исковата молба до окончателно плащан.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 17.09.2020 г. сключил с „Фератум България” ЕООД Договор № 925002 за потребителски кредит, в размер на 800.00 лева, за срок от 45 дни, считано от датата на превеждане, при фиксиран лихвен процент в размер на 5.120 % /годишна 1 лихва в размер на 40.96 лева/ и ГПР в размер на 49.93 %. Общата сума, която следвал да върне била в размер на 840.96 лева. Между страните било уговорено изпълнението да бъде обезпечено от „Фератум Банк“, за което същия ден длъжникът сключил Договор за гаранция, по силата на който се задължил да плати възнаграждение в общ размер на 343.04 лева. Длъжникът погасил изцяло сумата по сключените договори като платил на „Фератум България” ЕООД сума в общ размер 1184.00 лева. Ищецът счита двата договора за нищожни на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал.
2, предл. 3 ЗЗД, поради неспазена предвидената от закона форма - не били написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите следвало да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Твърди, че за действителността на договорите следвало да е спазена процедура, уредена в ЗПФУР (чл. 8 и сл.) и ЗЕДЕУУ, а в процесния случай тя не била спазена, тъй като доставчиците „Фератум България“ ЕООД и „Фератум Банк“ не изпълнили вменените им задължения да предоставят на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не са получили валидно съгласие от потребителя за сключването и изпълнението на договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от тях. Ищецът счита Договора за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като не бил посочен общият размер на кредита. В случая било налице единствено формално посочване размера на отпуснатия заем /800.00 лева/. Липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата и в какъв срок, както и информация за вида, броя и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между отделните задължения. Ищецът счита Договорът за потребителски кредит за нищожен и на основание чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тъй като ГПР бил посочен като процент, без да са описани основните данни, послужили за неговото изчисляване, както не била посочена общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, както и условията за издължаване на кредита вкл. погасителен план. Според ищеца посочения ГПР не бил действителният /в размер на 384.000 % за конкретния договор/, който бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден в 2 разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не било включено възнаграждението по сключения с „Фератум Банк“ договор за възлагане на поръчителство, което според ищеца следва да е част от ГЛП и ГПР. Според ищеца с клаузата на чл. 5 от процесния Договор за паричен заем, въз основа на която сключил Договор за поръчителство, с „Фератум Банк“ - лице, избрано и посочено от кредитор а „Фератум България“ ЕООД, по който договор платил възнаграждение, равняващо се на близо половината от размера на отпуснатия кредит и който според ищеца излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, се намира в пряко противоречие с преследваната, от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, цел, транспонирана в ЗПК глава ІV, поради което е нищожна като неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 ЗЗП - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване - чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Според ищеца клаузата за възнаградителна лихва в Договора за потребителски кредит е нищожна поради нарушение на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити и двукратния за обезпечени. Според ищеца Договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради липсата в него на право на отказ на потребителя, срока в който може да бъде упражнено, условията за неговото упражняване, последиците и пр.. Ищецът моли двата договора да бъдат обявени за нищожни в посочените части и на посочените основания, както и ответното дружество да бъде осъдено да върне сумата от 384 лв., представляваща сбора от договорената лихва в размер на 40.96 лева и възнаграждението по Договора за поръчителство в размер на 343.00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Намира исковете за неоснователни. Оспорва твърдението, че предоставяне на поръчителство от „Фератум Банк” (Малта) е условие за сключване на договор за кредит, твърдейки, че при кандидатстване, всеки длъжник, за да обезпечи задълженията си, може да избере да сключи договор с гарант (поръчител) 3 предложен от кредитора или да посочи поръчител - възможности съгласно чл.
5 от Договора за кредит. В тази връзка счита неоснователни твърденията, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, тъй като клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала избраната от самия ищец опция за поръчител, както и твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по Договора за гаранция не е разход, който се включвал в ГПР съгласно § 1.1. ЗПК, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице.
Твърди, че е предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР и начина на неговото формиране - посоченият размер на ГПР от 49,93 % счита, че е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че в чл. 3 от Договора за кредит ясно била посочена общата сума, която следва да бъде върната - 840,96 лева, от която главницата в размер на 800,00 лв. и лихва в размер на 40,96 лева. Твърди, че ищецът разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК, да се откаже от сключения договор за кредит в срок от 14 дни от сключване, без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки, което било предвидено и в чл. 9 от Договора. По отношение клаузите на процесните договори не намира да е налице и хипотезата на чл.
143 ЗЗП, тъй като били индивидуални, сключени по предложение на ищеца и той можел да влияе на съдържанието им.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът, с изрична молба, поддържа предявения иск, а ответникът отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че след предоставена от кредитора на длъжника Преддоговорна информация - Стандартен европейски формат /л. 8 11/, страните се намират във валидни правоотношения по силата на Договор № 925002/17.09.2020 г. за потребителски кредит /л. 7/, при Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „Фератум България” ЕООД /л. 32 - 43/, с който на ищеца е предоставена в заем сумата 800 лева /чл. 1/, за срок от 45 дни /чл. 2/ с начислена фиксирана, договорна лихва, в размер на 40,96 лева /чл. 3б/, при лихвен процент от 5,12% /чл. 3в/ и 4
ГПР в размер на 49.93 % /чл. 4/, с падеж 01.11.2020 г. /чл. 2/, на която дата заемателят се е задължил да върне с еднократно плащане общо сумата 840,96 лева /чл. 3/.
Съгласно клаузата на чл. 5 от Договора между страните било уговорено, по избор на длъжника /л. 44/, заемът да се обезпечи с поръчителство в полза на кредитора предоставено от Ferratum Bank /„Фератум Банк (Малта)“/, като договорът за това е следвало да бъде сключен не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, за което съгласно чл. 4.3 от Преддоговорна информация длъжникът се задължил да плати възнаграждение в общ размер на очаквани разходи от 343.04 лева, за които разходи изрично е посочено, че не влизат в общия разход по кредита.
По делото не са представени доказателства между „Фератум Банк (Малта)“ и кредитора да е сключен Договор за поръчителство, с който гарантът да се е задължил солидарно със заемателя при неизпълнение на задължението.
От Справка /л. 46/ за получени плащания по Договор за кредит 925002 на И. К. И., представена от ответника, се установява, че 01.11.2020 г. ищецът е платил на ответното дружество сумата от 1184 лв., включваща – цялата главница от 800 лева, и дължимата по договора възнаградителна лихва от 40.96 лева, както и сумата от 343.04 лева, за която е посочено, че е за незадължителна услуга към „Фератум Банк“ и не е задържана от „Фератум България“ ЕООД.
Съгласно Заключението на изготвената по делото ССчЕ ответникът не е предоставил информация за разпределението на постъпилите от И. К. И. суми за погасяване на начислените задължения, поради което съдът намира, че сумата от 343,04 лв., представляваща дължимо възнаграждение е събрано от другата страна по Договор за поръчителство - „Фератум България” ЕООД, но не е платено на „Фератум Банк (Малта)“.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
5
Относно дадената правна квалификация на осъдителната искова претенция, с цена 384 лв., че е с правно основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 34 ЗЗД, настоящият състав на ШРС държи да отбележи следното:
При предяване на иск за реституция поради нищожен или унищожен договор, има известно различие в правната теория, а и в съдебната практика, относно точното правно основание за възникване на кондикцията. Съобразно установеният принцип на взаимна реституция на даденото от всяка от страните, с признаването на договора за нищожен или унищожаването му, възникват едновременно две насрещни кондикции и може да се противопостави възражение за неизпълнен договор, разбирано в неговия тесен смисъл. Разпоредбата на чл. 34 ЗЗД /в първоначална редакция, преди изм. ДВ бр. 12 – 1993 г./ е създадена с цел отграничаване на последиците при различните основания за нищожност във връзка с конкуренцията между гражданската конфискация и реституция на даденото. След изменението през 1993 г. разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗЗД, предвижда, че когато едната страна или двете страни са изпълнили нещо от задълженията си по прогласен за нищожен или унищожен договор, полученото не е „без основание“ нито „на отпаднало основание“. След отпадане на гражданската конфискация и с оглед на сега действащата разпоредба на чл. 34 ЗЗД, би следвало да се приеме, че реституциите при недействителни договори са легално изведени в чл. 34 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 28 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d59a49c2-17a6-4ea5-b895-f63b2eafd819