Решение № 80 от 24.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е №80 гр.Пловдив, 24.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

И. БОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА

СТАНИСЛАВА БОЗЕВА при секретаря Гергана Спасова и прокурора Стефани Черешарова, след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 1314 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 49/28.02.2019г. по НОХД № 5072/ 2017г. по описа на Районен съд Пловдив подсъдимият И.А.С. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода между 15.11.2011г. и 30.11.2011г. в гр. Б., К.р., при условията на посредствено извършителство чрез М.А.М., ЕГН ********** и Г.К.М., ЕГН **********, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел: седлови влекач марка „Волво“, модел ***рама № ****, двигател № ****, с рег. № ****, собственост на „****.“***, Пловдивска област, на стойност 17 000 лв.; товарен автомобил марка „Волво“, модел „***“, рама № ****, двигател № ****, с рег. № ****, собственост на „****“ ООД гр. В., на стойност 32 000 лв. и ремарке за товарен автомобил марка „***рама № ****, с рег. № ****, собственост на „****“ ООД гр. В., на стойност 5 600 лв., всички на обща стойност 54 600 лв., като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206 ал. 3, пр. 1. вр. с ал. 1 от НК във вр. чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от пет години, считано от датата на влизане в законна сила на присъдата и на основание чл. 37, ал. 1, т.

7 от НК - на лишаване от правото да упражнява търговска дейност, както и дейност по управление и разпореждане в областта на транспорта за срок от три години, считано от датата на влизане в законна сила на присъдата.

Със същата присъда районният съд е уважил предявения от „**** В.П.“ ЕООД, представлявано от управителя му В.И.П., срещу И.А.С., граждански иск за сумата от 17 000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието, за което С. е даден на съд, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 680 лева, представляващи държавна такса върху уважения граждански иск.

Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия, чрез защитника му адв. М.Г., с което се иска от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да се постанови оправдателна такава, а приетият за съвместно разглеждане граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Срещу жалбата е постъпило възражение от гражданския ищец, в което се сочи, че жалбата е неоснователна, а присъдата, като правилна законосъобразна и съответстваща на събраните доказателства, моли да се потвърди.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва, че присъдата е правилна и обоснована, обсъдени са били от районния съд всички събрани доказателства, които доказвали извършеното престъпление както от обективна, така и от субективна страна и авторството в лицето на подсъдимия. По отношение на наложените му наказания, прокурорът отчита същите за справедливи, поради което предлага на съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Повереникът на гражданския ищец “****-В.П.“ ЕООД – юрк. З. изразява съгласие със становището на прокурора и моли съда да потвърди присъдата на първата инстанция. Управителят на дружеството поддържа заявеното от юрк. З..

Защитникът на подс. С. – адв. М.Г. поддържа подадената въззивна жалба, като в съдебно заседание излага пространни съображения за формално изложени мотиви на долната инстанция, тъй като съдът не е изложил правни съображения по въпросите има ли извършено престъпление, извършено ли е от подсъдимия и виновно ли е извършено.

Извън това сочи, че проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие и конкретно получената информация от „****“ ЕООД категорично опровергава показанията на свидетелите М. и М., на които долната инстанция е позовала присъдата си, като ги е кредитирала. Моли поради изложеното присъдата на долната инстанция да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан, а приетият за съвместно разглеждане граждански иск – да бъде отхвърлен като неоснователен.

Адв.

К.Е. – защитник на подсъдимия – поддържа изложението на адв. Г., като акцентира на недоказаност на обвинението за неговия подзащитен.

Жалбоподателят

И.А.С. поддържа становището на защитниците си и заявява, че не е виновен. Моли въззивният съд да бъде оправдан.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена в срок и при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подс. И.А.С. към 2005 година бил регистриран в търговския регистър на Агенция по вписванията като ЕТ „С. - И.С.“, ЕИК******, със седалище гр. Пловдив, с основен предмет на дейност вътрешна и външнотърговска дейност и транспорт с товарни автомобили в страната и чужбина. Същевременно свид. В.П. - управител и едноличен собственик на капитала на „****.“ ЕООД, притежавал чрез едноличното си дружество седлови влекач марка „Волво“. модел ***рама № ****, двигател № ****, с рег. № ****, а самото дружество било с предмет на дейност търговия с товарни и пътнически превозни средства и международен транспорт на товари и пътници. На 29.09.2005г. бил сключен договор за лизинг № 290905, който бил нотариално заверен на същата дата при нотариус С.К.рег. № ***, по силата на който договор „****.“ ЕООД, като собственик и лизингодател, предоставял на ЕТ „С. - И.С.“, като лизингополучател, следните лизингови обекти - седлови влекач марка „Волво“, модел ***с рег. № ****, седлови влекач марка „Волво“, модел „***“, с рег. № ***и товарно полуремарке марка „Ванхол“, модел „****“, с рег. № ***, срещу задължението на ЕТ „С. - И.С.“ за заплащане на месечни лизингови вноски, съгласно погасителен план - неразделна част от договора.

Съгласно погасителния план били предвидени за плащане една първоначална вноска и 60 месечни вноски, всяка от които на стойност 1515,26 евро с ДДС, платими до 28 число на месеца, с първа вноска дължима на 28.12.2005г. и последна - дължима на 28.11.2010г., като така описаните вноски били дължими за трите лизингови обекта. В същия този договор било посочено, че след изтичане на лизинговия договор и пълното изплащане на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя, лизингодателят следвало да прехвърли правото на собственост върху лизинговите обекти на лизингополучателя. До пълното изплащане на лизинговия обект - седлови влекач марка „Волво“, модел ***с рег. № ****, съшият бил с рекламни надписи на „****.“ ЕООД. След като изплатил в срок първоначалната вноска и първата вноска от погасителния план на договора за лизинг, подс. И.С. започнал да забавя изплащането на месечните вноски и не плащал в срок същите. Заплащането на месечните вноски се извършвало предимно по банков път, но имало случаи, в които С. заплащал и в брой на касата на дружеството „****.“***, Индустриална зона - Север. При сключване на договора за лизинг, лизинговите обекти били предадени във владение на подсъдимия.

С договор за покупко - продажба на МПС № 150308/11.03.2008г., нотариално заверен на 13.03.2008г., „****.“ ЕООД продал на ЕТ „С. - И.С.“ седлови влекач марка „Волво“, модел „***“, с рег. № ***.

Предвид забавянето на лизинговите вноски от страна на подс. С., на 29.05.2009г. било сключено споразумение между „****.“ ЕООД и ЕТ „С. - И.С.“, съгласно което страните се съгласили да предоговорят условията и начина на погасяване на задълженията по сключения лизингов договор. Към момента на сключване на описаното споразумение лизингополучателят имал непогасени лизингови вноски на обща стойност 28 797,95 лв. с ДДС, както и неустойка за закъснение върху просрочените плащания в размер на 0,5% за всеки просрочен ден в размер на 66 990,82 лв. без ДДС. Страните се съгласили ЕТ „С. -И.С.“, представлявано от подс. И.С., да заплати неустойка в размер на 10 000 лева, платима на два пъти по 5000 лева, едната платена при подписване на споразумението, а другата - в срок до 30.06.2009г. В случай, че неустойката бъде платена по този начин, то „****.“ ЕООД щяло да намали стойността на неустойките по договора с 30 000 лева. Самият С. заплатил на „****.“ ЕООД на 29.05.2009г. сумата от 5 000 лева, както и на 30.07.2009г. сумата от 5 000 лева, представляващи неустойки по договора.

**** на подсъдимия - Т.М.С.била едноличен собственик на капитала и управител на „****“ ЕООД, ЕИК *********. С Протокол от 01.09.2009г. Т.С., чрез пълномощника си – подс. И.А.С., продала на И.А.С., 100 дружествени дяла от „****“ ЕООД, Тонка **** била освободена от поста управител и представляващ дружеството, наименованието на „****“ ЕООД било променено на „С.“ ЕООД, със същото ЕИК, с управител подс. С.. С Решение на едноличния собственик на капитала на „С.“ ЕООД - И.С. от 04.11.2009г., „С.“ ЕООД закупило търговското предприятие ЕТ „С. - И.С.“. С Протокол от 01.07.2010г. подсъдимият бил освободен от поста управител на „С.“ ЕООД и за управител и представляващ „С.“ ЕООД била избрана А.Й.С., която била ****на подсъдимия. С пълномощно, нотариално заверено на 09.11.2010г., А.Й.С. като управител на „С.“ ЕООД, упълномощила И.С., да извършва от името и за сметка на „С.“ ЕООД всякакви правни и фактически действия от името и за сметка на дружеството.

Дружеството „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. В., с управител свид. С.Р.С., притежавало товарен автомобил марка „Волво“, модел „***“, рама № ****, двигател № ****, с рег. № **** и ремарке за товарен автомобил марка „***рама № ****, с рег. № ****. С договор от 06.10.2010г. „****“ ООД, чрез управителя свид. Снежана Стоянова, отдала под наем на „С.“ ЕООД, представлявано от подс. С., притежаваните от дружеството товарен автомобил марка „Волво“, модел „***“, с рег. № **** и ремарке за товарен автомобил марка „***“ с рег. № ****, за срок от 24 месеца, срещу задължението за заплащане на 24 месечни наемни вноски, всяка една от които в размер на 1050 лева. „****“ ООД предала владението върху описаните по - горе движими вещи на подсъдимия при сключване на договора за наем. По така сключения договор за наем подс. С. заплатил само две месечни вноски, след което преустановил плащането.

Подсъдимият използвал предадените му във владение седлови влекач марка „Волво“, модел ***с рег. № **** във връзка с осъществявана дейност от ЕТ „С. - И.С.“ до датата на закупуване на ЕТ „С. - И.С.“ от „С.“ ЕООД, а впоследствие, използвал за нуждите на търговската дейност на „С.“ ЕООД, освен седлови влекач марка „Волво“, модел ***с рег. № **** и товарен автомобил марка „Волво“, модел „***“, с рег. № **** и ремарке за товарен автомобил марка „***“ с рег. № ****. С тях извършвал дейност, изразяваща се в транспортни услуги и международен превоз на товари.

В началото на месец април

2010г. трябвало да се извърши ремонт на седлови влекач марка „Волво“, модел ***с рег. № ****, във връзка с изтичане на гориво от резервоара му. Предвид това, С. и свид. Е.Н./назначен в „С.“ ЕООД като шофьор - водач на товарен автомобил/ закарали в базата на „****.“*** описания влекач за извършване на ремонта.

Няколко дни след това и след отстраняване на повредата, подсъдимият поискал да му бъде предадено отново владението върху описаната вещ. Същият провел множество разговори с представляващия „****.“ ЕООД - свид. В.П., който от своя страна, не бил съгласен с това, тъй като С. имал неплатени в срок вноски по лизинговия договор. На свид. П. подсъдимият обяснил, че спешно се нуждае от влекача, за да докара в Р. България друг камион, закъсал в У.. Свид. П. в крайна сметка склонил да му даде искания влекач и с приемо - предавателен протокол от 14.04.2010г. предал на свид. Е.Н.владението на описания седлови влекач. В описания протокол бил упоменат срок за владеене на седлови влекач в рамките на 30 дни.