Решение № 49 от 07.05.2026, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Каварна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20243240100330 по описа за 2024 година

Производство е по чл.124, ал.1 от ГПК.

Гражданско дело №330/2024г. е образувано по искова молба с вх.

№2268/16.07.2024г., поправена с искова молба вх.№3226/14.10.2024г., подадена от ЕТ“Б. – ** В. Б.“, ЕИК ***, с адрес с.***, общ.***, ул.“***“, №**, представлявано от В. Г. Б., чрез проц.представител адв.Ц.Ц. – ***, против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните.

В исковата си молба ищецът излага, че от 1996 г. е собственик на стопански двор с площ от *** кв.м., с идентификационен номер ***, находящ се в с.***, община *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Излага още, че в границите на неговия имот се намира и поземлен имот с идентификатор *** находящ се в с.***, Община *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от *** кв.м. Твърди, че владее и този имот от 1996 г., като за него претендира собственост и Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, а в частност Областна дирекция „Земеделие" Добрич. Тази Дирекция е поискала и от 1

Кмета на с.*** информация за парцела с наименование „автомивка“, като кмета е отговорил, че такъв имот не е съществувал в посочените граници, нито съществува и към настоящия момент, автомивка никога не е имало.

Ищецът твърди още, че владее имота 28 години и поради това иска да се установи, че същия е негова собственост.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, че е собственик на имот с идентификатор *** с площ от *** кв.м. на основание давностно владение повече от 25 години.

В о.с.з., ищецът редовно призован, представлява се от адв.Ц.Ц. – ***, който поддържа исковата молба и моли за уважаването и в цялост.

Ответникът – Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, чрез юрк.М. Д. – пълномощник на Министъра, в указания срок е депозирала писмен отговор.

Счита иска за неоснователен.

Посочва, че претендирания имот с идентификатор *** не се намира в границите на имот с идентификатор ***, собственост на ищеца, а е самостоятелен имот и се намира в Стопанския двор на с.***, общ.***.

На следващо място сочи, че имота е държавна собственост по силата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, като стопанисването, управлението и разпореждането с такива имоти е възложено на Министъра на земеделието и храните.

Сочи, че с Договор за продажба от 28.12.1995г., Министъра на земеделието и хранителната промишленост е продал на ЕТ „Б. – ** В. Б.“ *** дка държавна земя парцел ***, кв.**, държавна собственост. В последствие с молба вх.№АР-14-14/01.08.2018г. Едноличният търговец е поискал да закупи имот с идентификатор ***, който се намира в стопански двор на с.*** и е държавна собственост. Последвала е кореспонденция между Областна дирекция „Земеделие“ и Община Каварна относно изясняването на регулацията на имота и с писмо вх.№РД-12-055-1371-10/28.03.2024г., Общината е посочила, че част от ПИ с идентификатор *** е застъпил уличната регулация, като при бъдещ Акт за държавна собственост тази улична регулация следва да бъде отразена. Към писмото си Общината е приложила и скица-извадка от действащия регулационен план.

2

Ответникът счита предявената ищцова претенция за неоснователна поради следните обстоятелства:

На първо място сочи, че проесния имот с идентификатор *** е идентичен с УПИ *** в кв.** по отменения кадастрален и регулационен план на стопански двор с.***, общ.***, одобрен със Заповед №1581/08.122.1994г.

Сочи още, че съгласно представените документи от Община Каварна по отношение на този имот, парцел *** е отреден като нормативно необходима прилежаща площ за „Автомивка“ със застроена площ от *** кв.м. и отредена площ от *** кв.м. Според действащия регулационен план на с.***, общ.***, одобрен с Решение №14/29.10.2010г. на Общински съвет Каварна, поземлен имот *** в кв.** е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР на с.***, общ.***. В предвид на това ответникът счита, че ПИ с идентификатор *** попада в хипотезата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ и представлява застроена и нормативно определена прилежаща земя към сграда и/или съоръжения в рамките на стопански двор в регулация на с.***.

Ответникът посочва още, че ищецът е правил опити да закупи процесния имот и същия е бил наясно, че имота е държавна собственост със специален ред за закупуването му. Поради това и счита, че приложението на специалния ред по чл.27, ал.6 и ал.8 от ЗСПП изключва възможността имота да бъде придобит по давност и със свидетелски показания.

Твърди, че законодателно е предвидена възможност за ползване на държавната земя до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи, като изрично с разпоредбата на чл.27а от ЗСПЗЗ е установена дължимост на суми за ползването й.

Ответникът сочи, че преписката на ищеца ЕТ“Б.-** В. Б.“ все още не е приключила с издаване на Акт за държавна собственост, тъй като са налице нови обстоятелства и необходимост от извършване на дейности по ЗКИР, които касаят попълване на кадастралната карта на с.***.

Отделно от посоченото по-горе, ответникът счита, че начаинът за придобиване на процесния имот е приложение на разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗСПЗЗ – провеждане на тръжна процедура, а не чрез доказване на давностно владение. Поради изложеното и моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В о.с.з., ответникът редовно призован, представлява се от юрк.М. Д. – 3 гл.юрк. в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ при Областна дирекция „Земеделие“ гр.Добрич. Моли за отхвърляне на иска.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения Нотариален акт за собственост по писмени доказателства №***, том ** дело №***/1996г. на РС Каварна, с който ЕТ „Б. – ** –В. Б.“ е признат за собственик по писмени доказателства на следния недвижим имот: Стопански двор от *** кв.м., урегулиран в парцел *** в кв.** по плана на с.***, при граници: запад – стр.граници на населеното място, север – имот №1,ГСМ, навес, склад, ведомствен път и ОКЕ №503 и изток – имот №2, автомивка и проектен път, ведно с построената върху него масивна сграда с площ от *** кв.м.

Представена е скица на поземлен имот №15-1159917-06.10.2022г., издадена от СГКК гр.Добрич, от която е видно, че поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с номер по предходен план: кв.**, парцел *** с площ от ***кв.м., отреден за стопански двор.

От писмо, изпратено до Директора на Областна дирекция „Земеделие“, гр.Добрич, Кмета на с.*** е посочил, че обект „Автомивка“, идентичен с УПИ *** в кв.** по отменения кадастрален план на стопански двор с.***, общ.*** с кадастрален номер ***, със застроена площ от *** кв.м. и отредена площ ***кв.м., не съществува в амортизационните планове на бившето ТКЗС.

Посочено е, че по тази причина не е разделян като дялов капитал на правоимащите. Посочва, че автомивка не е имало на това място, а няма и към настоящия момент.

Представени са

Удостоверение за данъчна оценка изх.

№5805001202/06.08.2024г., издадена от Община Каварна и Скица на поземлен имот с идентификатор ***, от която е видно, че този имот няма номер по предходен план.

По искане на ищеца от Община Каварна е изискана и представена актуална извадка от регулационния план на с.***, в частта на имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***.

По делото са разпитани свидетелите З. А. Т. и Г. Д. Г.. И двамата свидетели работят повече от десет години при едноличния търговец, който се 4 занимава със земеделие. Според показанията им в границите на стопанския двор се намира и част от около *** кв.м. която се поддържа от фирмата, и която е обособена като парк, за отдих. Според св.З. Т. там не е имало автомивка. Св.Г. знае от шефовете си, че има около декар, което не е тяхна собственост, но се поддържа от тях.

Ответната страна е представила цялата преписка, с която ищецът е поискал от ОД „Земеделие“ да закупи имот с идентификатор ***.

Изготвена е съдебно-техническа експертиза, чието заключение на вещото лице М.Х. съдът възприема като безпристрастно и компетентно изготвено.

Според заключението вещото лице е констатирало, че по одобрения с Решение №14/29.01.2010г. ПУП-ПУР, проектираната улица навлиза в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.*** и се отнемат *** кв.м. за улица – публична общинска собственост.

При оглед на место, вещото лице е установило, че източната граница на ПИ с идентификатор *** е стара, масивна ограда от бетонови блокчета и железни пана, която ограда е част от оградата на имот с идентификатор ***, собственост на В. Б.. Той е собственик и на 1/3 ид.част от оградата на стопанския двор, което е видно от фактура 0200/30.03.1994г. /приложение към СТЕ стр.137-140/.

Според вещото лице, оградата е изградена през 1958г., вписана под №58 в раздел „сгради“, сметка 203 на стойност 40 000 лева /приложение стр.141/ и е заснета и нанесена в регулационния план на стопански двор, одобрен 1994г. и в кадастралната карта на с.*** от 2008г.

Вещото лице е установило, че масивната ограда, която е от 1958г. не навлиза в улицата, а тангира с уличната регулация по плана от 1994г. С одобрения ПУП-ПУР от 2010г., с проектираната улица се навлиза в имот ***, както и във всички имоти южно от него. При навлизането на проектираната улица, площта на процесния имот *** се намалява със *** кв.м. и остава *** кв.м. Според вещото лице няма грешка при отразяването на имота по плана за улична регулация, а има несъобразяване /несъвпадане/ на уличната регулация със съществуващата на място масивна ограда.

Вещото лице посочва, че по плана от 50-те години, стопанския двор е бил един общ двор и не е имало обособени парцели. По-късно с плана от 19931994г. се отреждат прилежащи площи към сгради. Така се е получило и с 5 автомивката, за която отреждат *** кв.м. Вещото лице сочи, че тази автомивка не е описана в Сметка 203 за сгради.

Вещото лице посочва, че за проектираната улична регулация няма отчуждаване. Тя е одобрена, но не е приложена, защото е вторична и трябва да се обезщетят собствениците, да се извърши отчуждаване по ЗУТ. Но такова според вещото лице няма. Няма започната процедура по прилагането на тази регулация. Констатирано е, че в процесня имот има подобрения – водна площ, фонтан и имота е ограден, като между двата имота 356 и 355 няма граница, няма вътрешна ограда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, от правна страна следното:

Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК и правният интерес на ищеца от воденето му е обусловен от отказа на ответника да му продаде имот, който ищецът владее, повече от десет години.

Последното доказва съществуването на материални права в полза на ответника, които са несъвместими с претендираното от ищеца вещно право на собственост върху имота. При това искът е допустим и подлежи на преценка за основателност.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже, че е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор *** по кадастрална карта на с.***, общ.***, с площ от *** кв.м., на твърдяното основание давностно владение.

Разгледан по същество искът е и основателен.

Между страните не е спорно, че ищеца осъществява фактическо ползване на имота от 1996г., когато е закупил ПИ с идентификатор ***, но ответника навежда възражения, че законът забранява придобиването му поради изтекла придобивна давност. Следователно, между страните е спорен въпросът дали упражненото владение от страна на ищеца върху процесния имот има за последица придобиване правото на собственост върху имота.