Решение № 361 от 04.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Монтана, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Гражданско дело № 20261630100777 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 237 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Исковото производство е образувано по искова молба подадена от Н.

Г. К., в качеството й на ищец, действаща чрез адвокат М. С., срещу „Би енд Джи кредит“ ООД, в качеството му на ответник, по повод на възникнал между тях потребителски спор. С нея са предявени, обективно кумулативно съединени, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД .

В преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт Ю. Б., е подал отговор на исковата молба, с който, без да е упълномощен с такива права, прави признание по чл. 237, ал.

1 in principio от ГПК на така предявените искове. По указания на съда действието по признание е изрично потвърдено от законния му представител Бонкин с молба с вх. № 6978/29.04.2026 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца и моли за присъждането му в минимален размер.

За открито съдебно заседание страните са редовно призовани, но не се явяват и не изпращат представители.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона, становищата и исканията на страните, приема за установено следното:

По делото от ответника е направено признание на исковете (confessio in jure).

1

Според гражданскопроцесуалната доктрина „…признанието на иска е изявление на ответника, с което не само се признава основателността на иска, но едновременно с това е отказ от защита.“ (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 317). Това разбиране е изразено и в съдебната практика, според която признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение (Определение № 1611 от 28.05.2025 г., постановено по к. т. д. № 2099/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, Определение № 651 от 18.03.2024 г., постановено по т. д. № 1057/2023 г., т. к., І т. о. на ВКС). „Признанието на иска представлява волеизявление, съдържащо съгласие на ответника с изложеното от ищеца в исковата молба, и искане за постановяване на решение въз основа на него …“ (М., Й.

Дисертационен труд „Признание на иска“, Велико Търново, 2024 г., с. 56).

При това положение „Мотивите на решението при признание на иск съдържат описание на спорното материално право или правоотношение по начина въведен от ищеца, доколкото ответникът е признал иска, както и аргументиране на предпоставките за постановяване на съдебно решение.“ (цит. съч. М., Й. с. 228).

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът посочва, че между него, в качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството на кредитодател, е сключен договор за кредит с № MAX 100143635.

Предоставената по него сума била в размер на 500 лв. ( 255,65 евро), платима на 10 месечни вноски. Начислени били и допълнително такси за динамично плащане и за бързо разглеждане на искането за кредит. По този начин общият размер на задължението по договора бил 1200 лв. ( 613,55 евро), при месечна вноска от 120 лв. (61,36 евро). Твърди за противоречие на договора със закона, поради неточно посочен в него ГПР, който не включвал в себе си разходите за двете допълнителни такси. Изтъква, че ако това е било сторено ГПР би надвишавал законовото ограничение на чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Счита договора за недействителен и че дължи връщане само на чистата стойност. Сочи, че е заплатил изцяло задължението по договора всичко възлизащо общо на сумата от 1200 лв. (613,55 евро), включваща лихвата и допълнителните такси. Затова приема, че сумата от 700 лв. (357,90 евро) е дадена от него без основание.

Иска процесният договор за кредит да бъде обявен за нищожен в цялост поради противоречието му със закона и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 357,90 евро, като платена без основание (по нищожен договор), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В конкретния случай ответникът, чрез процесуален представител, с 2 отговора на исковата молба не оспорва осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства и още с него е направил изрично волеизявление, че признава исковете, потвърдено впоследствие от законния му представител.

Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК предвижда възможност, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно признанието. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но зависи и от волята на ищеца, каквато по делото той е изразил.

От ищеца е подадена нарочна писмена молба с вх. № 8592/27.05.2026 г., с която се прави искане да бъде постановено решение при признание на исковете.

Наред с това признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Последното е така доколкото волеизявлението за признаване на исковете, изхожда, чрез изрично потвърждаване, от Борис Климентов Бонкин-законен представител на дружеството ответник, който видно от вписаното в Търговския регистър, в електронната партида на „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *****, е един от двамата му управители, които могат да го представляват както заедно, така и поотделно. Ergo спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за постановяване на нетипично решение, а именно такова при признание на исковете по чл. 237, ал. 1 от ГПК. При такъв вид решения, в мотивите му, е достатъчно съдът да укаже, че същото се основава на признанието на исковете.

При това положение съдът следва да преустанови извършването на понататъшни действия по преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на исковете и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Исковете следва да бъдат уважени така, както са предявени (Решение № 20 от 07.04.2014 г., постановено по гр. д. № 5289/2013 г., г. к., І г. о. на ВКС).

По въпроса за отговорността за разноските:

При този резултат на правния спор право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищецът. Той претендира такива, като ги конкретизира с представен списък на разноски-за адвокатско възнаграждение в размер на 511 евро и за такси в размер на 25,30 евро, или всичко в общ размер на 536,30 евро, които иска да му бъдат присъдени.

Ищецът е доказал извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договорното възнаграждение е заплатено в брой, размерът на което не е прекомерен. Съгласно т. 1 на Тълкувателно 3 решение № 6 от 06.10.2012 г., по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, в този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение.

Ищецът е извършил разходи и за държавна такса, заплатена чрез функционалностите на ЕПЕП, чрез виртуален ПОС терминал, и такса за възпроизвеждане на хартиен носител на сезиращия документ, ведно с доказателствата, която видно от приложените по делото преводни нареждания е действително заплатена и се равняват като сбор на претендирания общ размер. Затова ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК Договор за кредит с № МАХ 100143635 сключен между Н. Г. К., ЕГН ********** и „Би енд Джи кредит“ ООД, ЕИК *****.

ОСЪЖДА „Би енд Джи кредит“ ООД, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Н.

Г. К., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 357,90 евро (триста петдесет и седем евро и деветдесет евроцента), платена без основание по обявения за нищожен Договор за кредит с № МАХ 100143635, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба на 08.03.2026 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ на Н.

Г. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в общ размер от 536,30 евро (петстотин тридесет и шест евро и тридесет евроцента), представляваща направени в производството разноски.

УКАЗВА на „Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *****, че присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка с титуляр М. М. С. с IBAN BG54 UNCR 7000 4507 2783 10, BIC код UNCRBGSF.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, чрез Районен съдгр. Монтана, пред Окръжен съд-гр. Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез ЕПЕП.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4