Решение № 77 от 25.08.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Гълъбово, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. С.а при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. С.а Гражданско дело №

20255550100212 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част Трета, глава Двадесет и пета от ГПК - Бързо производство Образувано е по искова молба на Д. Н. Д. срещу Рудник „Трояново-3“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ.

Ищецът сочи, че със Заповед №01/14.03.2025 г. на управител на Рудник „Трояново-3“ с. Медникарово – клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, на основание чл. 188, ал.3 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение и е прекратено трудовото правоотношение с предприятието. Твърди, че е заемал длъжността „Машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-3“, на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 40 тона“ в участък „Автотранспорт“. Твърди, че дисциплинарното уволнение е наложено на основание ч.187, ал.1, т.5 КТ – „неспазване правилата за здравословни и безопасни условия на труда“, по чл.187, алк.1, т.9 КТ – „увреждане имуществото на работодателя“ и по чл.187, ал.1, т.10 пр.1 и 4 КТ – „неизпъленение на други трудови задължения предвидени в закони или други норматични актове.....“. Твърди незаконосъобразност на дисциплинарното наказание, като излага съображения в тази насока, а именно че издадената заповед не отговаря на изискванията на чл.195 КТ и е вътрешно противоречива. Твърди съпречиняване от страна на работодателя, като същият е нарушил визираното в чл.127, ал.1, т.3 КТ задължение, а именно да осигури на служителя нормални условия за изпълнение на работата по твудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури здравословни и безопасни условия за труд. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е 1 прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 19 073,76 лв. за времето от 23.02.2025 г. до 23.08.2025 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-3“, клон на „Мини Марица – изток“ ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва обстоятелствата, че със Заповед №01/14.03.2025 г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д. Д., както и не оспорва самото трудово правоотношение и факта, че същият е заемал длъжността „Машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-3“, на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 40 тона“ в участък „Автотранспорт“. Оспорва всички изложени от ищеца твърдения за незаконосъобразност на наложеното му на основание чл.188, ал.3 КТ дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че ясно и обстойно са посочени фактическите признаци на нарушението и дисциплинарната заповед е мотивирана и не е объркваща. Излага подробни съображения за тежестта на извършеното нарушение от страна на ищеца и сочи, че работодателят е съобразил тежестта на нарушението с при налагане на процесното наказание. По отношение твърденията на ищеца за допринасяне от страна на работодателя за извършване на трудовото нарушение от ищеца излага съображения, че неполагане на дължимата грижа при изпълнение на поставената задача от страна на работника и при управление на поверения му товарен автомобил е причината за настъпване на ПТП. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: сключения трудов договор за изпълнение на длъжността „Машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-3“, на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 40 тона“ в участък „Автотранспорт“; издадена заповед Заповед №01/14.03.2025 г. на управителя на ответното дружество за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Не е спорно между страните, а и се установява от трудов договор №104/30.12.2022 г., че между същите е съществувало трудово правоотношение, по което ищеца е заемал длъжност „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-3“ при ответника /л.158/.

Със Заповед № Н-16 от 31.01.2025 г. на управителя на ответното дружество, на ищеца е възложено да изпълнява длъжността шофьор тежкотоварен автомобил над 40 тона в участък Автотранспорт и да управлява Ивеко с инв.№ 84 18, считано от 01.02.2025 г. до 28.02.2025 г.

Със заповед № 01/14.03.2025 г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.

2

Дисциплинарната отговорност се реализира при спазване от работодателя на установените от закона формални изисквания относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина, изискване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, определяне вида на наказанието /съответно на нарушението/, издаването на заповед за налагането му от компетентен орган на работодателска власт, със съдържанието предвидено в чл. 195 КТ, и връчването на заповедта.

Твърденията на ищеца за незаконност на наложеното наказание очертават основанието на иска и рамките на съдебната защита. В случая тези твърдения са за допуснати нарушения на формални изисквания при провеждане на дисциплинарното производство – чл. 195 КТ, чл. 189 КТ и по същество – за неизвършване на визираните в заповедта нарушения.

Доколкото разпоредбата на чл.194 от КТ е императивна и съдът дори и без направено възражение следи за спазването на сроковете служебно, то в настоящия случай констатира, че не е налице нарушение от страна на работодателя при издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение и същата е издадена именно в изискуемите срокове: дисциплинарното наказание се счита наложено от датата на връчване на заповедта, а именно – 14.03.2025 г. /л. 5-6 от делото/, дисциплинарните нарушения, които се сочи ищеца да е извършил са на 22.02.2025 г. Разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ посочва като начален момент, от който започва да тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание узнаването му от работодателя, в настоящия случай това е станало на 24.04.2025 г., /когато е започнала проверка от страна на работодателя/, съответно към датата на издаване на заповедта респ. връчването й не е изтекъл 2-месечния срок и съответно 1- годишния от момента на извършването на нарушенията. В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от компетентно лице, т.е заповедта е издадена от лице, в кръга на неговите правомощия, в рамките на предвидените в чл. 194 КТ срокове, при изискване обяснения на ищеца / покана, получена от ищеца на 26.02.2025 г. – л. 109 от делото/, като е достатъчно обясненията да бъдат поискани от работодателя. Заповедта е връчена при отказ на 14.03.2025 г., от когато би следвало да е породила и действие – прекратяване на трудовото правоотношение.

По възражението на ищеца, че заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати формални нарушения по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ:

При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически и правни основания посочени в нея или противоречието между тях, както и нарушаване на процедурата по налагане на наказанието, са самостоятелно основание обуславящо незаконността на уволнението.

Настоящият състав счита, че по делото се установява при налагане на процесното дисциплинарно наказание работодателят да е спазил изискванията на закона относно мотивиране на заповедта съобразно посочената норма. По въпроса за тълкуването разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ практиката на ВКС е последователна и непротиворечива, 3 като се приема, че законодателното изискване за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Изяснено е, че когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Следва да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му, като от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание за налагане на наказанието, а съдът да може да извърши преценка относно законосъобразността му. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да се посочва нарушението и кога е извършено, но не е необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин /решение № 213 от 8.10.2015 г. по гр. д. № 7372/2014 г. на ВКС, III г. о., както и цитираните в същото решение № 339/19.11.2012 г. по гр. д. № 1688/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 128/28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г./

В случая трудовото правоотношение е прекратено на основание е чл.330 ал.2 т.6 от КТ, т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след сключване на трудовия договор и което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение от т.нар. виновни състави, т.е. предполагат вината на работника или служителя за преустановяване на трудовоправната връзка - в случая поради налагане на наказание „уволнение”. В процесната заповед като нарушение на трудовата дисциплина е посочено: чл.187, ал.1, т.5 от КТ – неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда“, чл.187, ал.1, т.9 КТ – увреждане имущество на работодателя и чл.187, ал.1, т.10, предл. Първо, второ и четвърто КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред ... или определени при възникване на трудовото правоотношение“. /За пълнота следва да се посочи, че съгласно постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства/.

В разглеждания случай тези изисквания са спазени, тъй като в процесната заповед 4 са описани нарушенията на трудовата дисциплина, както ги е оценил работодателят, като са ясни съществените им признаци от обективна страна /време, място и начин на извършване/ и е посочен законовият текст, под който същият счита, че се подвеждат описаните нарушения - по чл. чл. 187, ал. 1, т. 5, 9 и 10 КТ. Извършените нарушения са конкретизирани, като е изложено, че работникът не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труда, увредил е имущество на работодателя и е извършил неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред .... или определени при възникване на трудовото правоотношение, като не е изпълнил задълженията си определени с чл.125 КТ, вр.с чл.126, т.4 КТ, вр.чл.126, т.6, КТ, вр.чл.126, т.8 КТ, вр. чл.126, т.10 и вр.чл.126, т.13, предл.1,3 и 4 КТ, както и тези посочени в Правилника за вътрешния ред, свързани с основните му права и задължения, а именно: да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно, да изпълнява работата в изискуемото количестови и качество, да спазва правила за здравословни и безопасни условия на труд, да спазва вътрешните правила, да изпълнява и всички други задължения, произтичащи от нормативен акт, трудоя договор и характера на работа, да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, да управлява безопасно товарния авромобил и осъществява превоз на товари и материли в зависимост от предназначението им на територията на предприятието и републиканските пътища, да извършва товаро-разтоварни дейности на основни и спомагателни материали и да ги превозва, като стриктно спазва технологичните изисквания към превозните товари, неизпълнение на правила, утвърдени в инструкция за общите правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в Мини Марица-изток ЕАД /И-ЗБР-0-001, чл.110, ал.3/ - в откритите рудници при работа на автосамосвал е строго забранено движението на автосамосвала с вдигнат кош.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d59877d9-b6bf-4b7e-9b65-aab57f7141f7