Решение № 3965 от 17.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3965 гр. Пловдив, 17.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330112687 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕТНО“ ЕООД, с ЕИК 130959364 и от В. А. М., ЕГН **********, против И. М. И., ЕГН ********** и Д. П. Б., ЕГН **********, с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът „Етно“ ЕООД е дружество, което е имало договор за наем с Национална спортна база ЕАД, съгласно който договор е стопанисвало НСБ „Цар Самуил“- град П.. Твърди, че през един непродължителен период от време през 2022г. ищците били подложени от страна на ответниците на преднамерена, публична, невярна, клеветническа кампания, накърнила доброто им име, с което се ползват в обществото, в резултат на което за ищците са настъпили вреди. По-конкретно, сочат:

По отношение на иска срещу Д. Б.:

Твърдят, че на 20.09.2022 г. ответникът Д. Б., в свое видео – интервю, за Ютуб - канала на FootballStorycast, излъчено в Ютуб- канала на FootballStorycast, с линк към предаването: https://www.youtube.corn/watch7v=eRX5LwNEN-c, е изнесъл неверни и клеветнически факти и обстоятелства по отношение на ищцовото дружество в качеството му на наемател.

Посочва, че FootballStorycast има 3,54 хил. абонати, абониране 291, Споделяне – 9422 показвания на 20.09.2022 г.

По конкретно, твърди, че :

Същото е озаглавено „УЖАС! СТАДИОНЪТ в П. ТЪНЕ В РАЗРУХА, НО СИ ИМА СМОКИНИ И КОКОШАРНИК“.

В това свое интервю, г-н Б. твърдял следното: ,,Д. Б. /надпис върху образа : Д. Б. - *** на П./: Радвам се, че сте имали възможност лично да се убедите в състоянието на стадиона.

1

Това е Национална спортна база „Цар Самуил“. Това е предишното бижу на П. и на П.. Една наша истинска гордост, а и би трябвало и на държавата. „За съжаление, това, което може да се види в момента е обрасло в буренища, неподдържани терени и база, която не се използва за спорт до този момент, докато последната година и половина Беласица вече играе там. И ще кажа защо-защото толкова дълги години Националната спортна база, Министерството на спорта, както и ние като община водихме един куп дела срещу тогавашния наемател, който му изтече вече договора. От тогавашния наемател част от тази спортна база беше превърната в болница за лечение и рехабилитация, което нали нито отговаря на предназначението на национална спортна база, нито отговаря на изобщо на вижданията на държава и община за развитието на спорта, за който е правена базата. И са участвали между другото огромен брой П. Този въпрос трябваше да бъде разрешен много отдавна, кореспонденцията е многогодишна със и министерство и с Национална спортна база. За съжаление процедурно винаги някак си нещата не се случваха.

И винаги наемателя, досегашния наемател винаги, как да кажа, вкарваше въпроса в процедура в съдебна зала и там знаем, че процедурите се разрешават много бавно. Всички дела той загуби, в интерес на истината, така че държавата ги спечели.“ Ищцовото дружество „ЕТНО“ ЕООД, твърди, че информацията, която е изнесена по повод на него и стопанисвания от последното, обект е невярна и манипулирана. В тази връзка сочи, че гр. П. е малък град и дори наричано от ответника Б. „Наемателя“, всички знаят кого е визирал той.

Твърди, че дружеството е наемател на този обект, като по времето, докато го е стопанисвал, е полагал всички нужни грижи и усИ. да бъде поддържано в подходящ вид. В тази връзка излага, че никога не се е криел, че ищцовото дружество е наемател на този обект и винаги са заставали с името си. Според ищеца, ответникът умишлено не го назовава по име, наричайки го „Наемателят“, като така целял да го представи пред обществото като безлично, криещо се зад някакъв договор. По този начин, ответникът манипулирал общественото мнение като му изграждал образ на хора, вкопчили се със зъби и нокти в един договор и грабят и разграждат, каквото и колкото могат, и всичко това - от джоба на П..

Счита, че се създавало впечатлението, че Държавата, подпомагана от Общината, се бори да го изгони, но дружеството не се давало така лесно.

Твърди, че „ЕТНО“ ЕООД винаги е полагало грижи, според възможностите си за базата, която е наело. Счита, че умишлено Б. е пропуснал да спомене за модерната и добре оборудвана болница, която ползват всички П., в която се възстановяват не само спортисти, но и хора с различни професии и от други градове. Не отговаряло на истината, твърдяното за лошото състояние на базата: тя не била нито обрасла с треви, нито има буренища, нито е с неподдържани терени и база. Счита, че по този начин ответникът Б. ги обвинява в безстопанственост“, в неизпълнение на клаузите по договора им за наем. Б. си приписвал заслуги, каквито нямал, тъй като по времето, когато договорът им изтекъл, Общината все още е нямала качество по отношение стопанисването на НСБ „Цар Самуил“.

Твърди, че са спазвали стриктно договора с НСБ, не били направили никакви изменения извън и в противоречие с клаузите на същия. Не са разхищавали и разсипали повереното им имущество, каквито обвинения им отправял ответника Б..

Счита, че по време на процесното интервю, Б. създава една предубеденост в слушателите и зрителите. Никой не би посетил болница с такава репутация. Още повече, че хората оставали с впечатлението, че те са преустановили работа, което не било вярно.

Твърди, че това интервю се отразило пагубно върху цялостната дейност на дружеството - спаднала посещаемостта на клиенти, намалили се оборотите му, както и до уронване на авторитета и доброто му име и доверие от пациентите му, които били градени дълги години.

2

С оглед изложеното се моли ответникът Д. Б., да бъде осъден да заплати на дружеството – ищец „ЕТНО“ ЕООД, сумата от 2000 лева – предявена като частичен иск от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 20.09.2022г. до окончателното погасяване.

Ищецът В. М., твърди, че така даденото интервю, я обижда в качеството й на *** на цитираното дружество - че е обвинена в некадърност и че е **; че умишлено е позволила да се стигне дотук, несправяйки се с работата си и неглижирайки проблемите. Създавало се усещането, че е работила само за своя собствен интерес и че е разграбила повереното й държавно имущество.

Твърди, че изнесеното не отговаряло на истината, докато управляваното от нея дружество е стопанисвало базата, същата е била в добър вид, управлявала имота с грижата на добър стопанин; всичките й бизнес - партньори, приятели и близки, цялата общественост на град П. знаели, кой е така нареченият „Наемател“ и че тя е неговият ***. В качеството й на *** на „ЕТНО“ ЕООД за нея е унизително името й да се свързва с твърдения за злоупотреби. Чувствала се поставена в оправдателна позиция да се защитава от нападките, без в тях да има нещо вярно. Като *** на дружеството била пряко засегната от написаните клевети, поради това, че с позицията, която заема носи отговорност за всяко незаконосъобразно действие. По този начин й се създавал отрицателен образ, който не се доближавал до човека, който е, нито до идеалите и принципите, в които вярва. По този начин й били засегнати честта, достойнството и доброто й име в обществото. Освен това причинило й състояние на продължителен стрес и гняв, съпроводени с влошаване на физическото й здраве и психическата й стабилност - имала постоянно безсъние и раздразнение; тревожела се какви ще са последиците от тази клевета върху работата на дружеството; твърдяното се отразило негативно върху авторитета й и рефлектирало отрицателно върху социалните й контакти, както и се отразило отрицателно върху общественото мнение за нея.

С оглед изложеното се моли ответникът Д. Б., да бъде осъден да заплати на В. А. М., сумата от 2000 лева – предявена като частичен иск от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 20.09.2022г. до окончателното погасяване.

По отношение на иска срещу И. И.:

Твърдят, че на 20.09.2022 г. ответникът И. И. е качил в Ютуб - канала на FootballStorycast, видеопредаване за стадиона в гр. П., състоящо се от репортаж и интервю на *** на град Д. Б.. Предаването е с линк https://www.youtube.corn/watch7v=eRX5LwNEN-c, като същото е озаглавено: „УЖАС! СТАДИОНЪТ в П. ТЪНЕ В РАЗРУХА, НО СИ ИМА СМОКИНИ И КОКОШАРНИК“.

В това свое предаване, ответникът И. твърдял следното: „ Останете до финала на този епизод, защото кадрите от стадиона са смущаващи. Ще видите как по трибуните никнат смокини, а също така и кокошарник. ... Епизод за един стадион, който е видял много и по всичко изглежда, че ще трябва да види още повече неща. Стадион, на който в момента официални мачове няма, но пък никнат смокини, а в близост до тях са били отглеждани и кокошки. Затегнете силно своите колани, отпуснете си и си отделете време до финала на епизода, защото това, което ще видите, ще ви остави без думи. Много дълго време исках да посетя стадион „Цар Самуил“ в П., дом на култовия тим Беласица. Причината да не го правя бе, че стадионът беше отдаден на концесия или казано с други думи - частно лице стопанисваше мястото. И сега, когато държавата си върна отново целия комплекс, няма какво да ни спре да влезем и да заснемем ужаса, наслагвал се година след година.

…

3

В момента на стадион „Цар Самуил“ в П., където са идвали над 15 000 души за мачовете на „Бела“, няма фенове, а смокини. Скъпо удоволствие е да гледаш смокини, а още поскъпо е да си купуваш този плод от магазина. Тук обаче те никнат на воля и се чудя как досега някой предприемчив бизнесмен не се е захванал с гледането им. Шегата настранатова е недопустимо и тъжно. Стадионът се намира в голям комплекс, който разполага с помощни терени, един изкуствен тенис-корт, плувен басейн и съблекални. Нищо обаче не функционира както трябва. Терените са занемарени, а на тенис- корта, който едва се вижда от поникналата растителност има кокошарник. Може би ви звучи абсурдно или смешно, но това е самата истина. Златни яйца са давали тези кокошки с къщичка в толкова голям спортен комплекс, чийто наем в момента по думите на ***а на П. Д. Б. е десет хиляди лева. “

Ищцовото дружество „ЕТНО“ ЕООД, твърди, че ответникът - *И. И., изнася твърдения, с които обвинява дружеството в безстопанственост, в разсипничество и в липсата на грижа по отношение на стопанисвания от него обект. Използваните думи и изрази: като „ужасът, наслагвал се година след година“, „никнат смокини, а в близост до тях са били отглеждани и кокошки“, „това, което ще видите, ще ви остави без думи“, „няма фенове, а смокини“, „Тук обаче те никнат на воля и се чудя как досега някой предприемчив бизнесмен не се е захванал с гледането им. ... Стадионът се намира в голям комплекс, който разполага с помощни терени, един изкуствен тенис-корт, плувен басейн и съблекални. Нищо обаче не функционира както трябва. Терените са занемарени, а на тенис- корта, който едва се вижда от поникналата растителност има кокошарник. Може би ви звучи абсурдно или смешно, но това е самата истина. Златни яйца са давали тези кокошки с къщичка в толкова голям спортен комплекс...“ Виновник за всичко това по думите на журналиста е „че стадионът беше отдаден на концесия или казано с други думи - частно лице стопанисваше мястото. И сега, когато държавата си върна отново целия комплекс, няма какво да ни спре да влезем и да заснемем ужаса, наслагвал се година след година.“ Твърди, че чрез изнесените от ответника И. твърдения, освен, че ищцовото дружество се обвинявало в безстопанственост, но и се създавало усещането, че е бил ограничен достъпа на външни лица до комплекса, което категорично не отговаряло на истината. *** казва пред аудиторията си „Много дълго време исках да посетя стадион „Цар Самуил“ в П., дом на култовия тим Беласица. Причината да не го правя бе, че стадионът беше отдаден на концесия или казано с други думи - частно лице стопанисваше мястото. И сега, когато държавата си върна отново целия комплекс, няма какво да ни спре да влезем и да заснемем ужаса, наслагвал се година след година.“ Входът към НСБ „Цар Самуил“ винаги е бил отворен и достъпен.