Решение № 9 от 06.02.2023, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 663/2022
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 06.02.2023
- Състав
- Анна Петкова Донкова-Кутрова
Цитирани разпоредби
- чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 ал. 1 т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182 ал. 2 т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№9 гр. К., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20225320200663 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия №. на ОДМВР П., на основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на А. В. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. Г. П.
№., е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен и незаконосъобразен, излага съображения. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя в качеството на 1 собственик, на който е регистрирано МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 03.08.2022 г., автопатрул на РУ на МВР – К., бил дежурен по контрол безопасност на движението. Намирали се в с. К., ул. . срещу номер ., в полицейски автомобил. Били оборудван с преносимо автоматизирано техническо средство ARH CAM * № *. Техническото средство било настроено съобразно максималноразрешената за участъка за движение скорост за движение в населено място 50км/ч., като в 09.31 ч. било констатирано движение на отдалечаващ се л.а. Пежо ** с рег. № **.
Скоростта от 76 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 79 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с преносимата система за видеоконтрол ARH CAM S1 № *, разположено от контролните органи до платното за движение. Същото е одобрен тип средство за измерване и за което е издадено Удостоверение №** ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка № **г., при която било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № ** г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е определена периодичността на последващите проверки на скоростомеритеедна година, т.е. уредът е валиден до 02.12.2022г. а нарушението предмет на електронния фиш е извършено на 03.08.2022г. При което следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство. От служителя на РУ на МВР К. Д. бил съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от Наредба № * г., в който било отразено, че на дата 03.08.2022 г. преносима система за видеоконтрол ARH CAM S1 № * е заснела статични изображения с номера от ** до **, с начален час на работа 08: 10 ч. и краен час на работа 10: 30 ч. и с място на контрол с. К., ул. „.“ срещу № ., посока на движение на контролираните автомобили – отдалечаващи, където е действало общо ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
Последвало издаване на процесния електронен фиш. В същия било посочено, 2 че автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост от 76 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч. В ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 26 км/ч. Отбелязано било и че нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш серия К.
№*. Предвид това за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189 ал.4 във вр. с чл. 182 ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя като собственик, на който е регистрирано превозното средство, била наложена глоба в размер на 200лв. Същият не е посочил различно от него лице, което е било водач на превозното средство по време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил П. ** с рег. № **, тъй като същият се е движил със скорост от 79 км/ч при разрешена в конкретното място скорост от
50 км/ч.
Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на същото. Административнонаказващият орган няма задължение, а жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, ако не е съгласен с данните от фиша, в законоустановения срок от получаването му да представи в ОДМВР П., С. П.П. писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право не е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в посочения смисъл.
Правилно е определен и размера на глобата 200 лв. съобразно конкретното превишение на скоростта и извършване на нарушението при условията на повторност.
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189 ал.
4 от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на М. на в. р., на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, на което е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за 3 доброволното й заплащане. Нарушението е заснето с преносимо автоматизирано техническо средство, за което е доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка са представени протокола от извършената проверка, както и протокол за използване на автоматизираното техническо средство от ** г. От последния се установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, конкретното мобилно АТСС, режима на измерване, начало и край на работа и броят на установените нарушения и свалените статични изображения. В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на автомобила 79км/ч. В Протокола от проверка изрично е отбелязано, че при техническото средство при реални условия грешката при измерване на скоростта е + - 3 км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от измерената скорост - 79 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 76 км/ч.
Възражението на защитата се свързват с посоченото в електронния фиш основание за налагане на санкцията, която била непълна, което го лишавало от възможността да разбере за какво нарушение се наказва. С електронния фиш жалбоподателят е наказан на основание чл. 189 ал.4 във вр. чл.182 ал. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП посочва стойностите на скоростите, които водачите на превозни средства е забранено да превишават, като определената за категория В, какъвто е процесният автомобил, за населено място е 50км/ч. В случая жалбоподателят е превишил посочената скорост, управлявайки автомобила със скорост 79км/ч., а след отчетения толеранс 76км/ч., като превишението му, изрично е посочено във фиша - 26км/ч. При подобно превишение разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба в размер на 100 лв. В електронния фиш обаче е посочено, а и от доказателствата по делото, се установява, че А. вече е бил наказван за нарушение на скоростта по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50лв. с електронен фиш серия К. №*, който видно от приложената справка от АИС АНД е влязъл в законна сила на 28.04.2022г. Т.е. процесното нарушение е извършено при условията на повторност, доколкото е извършено в 4 едногодишен срок от наказването на жалбоподателя за същото по вид нарушение. Посоченото налага извода, че с атакувания фиш е била приложена правилно санкционната разпоредба на чл.182 ал.4 от ЗДвП, относима за случаите на повторни нарушения. Правилно е определен и размера на санкцията в двойния размер на тази по чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП- 200лв.
Действително, както се сочи в жалбата, в електронния фиш не е отразена връзката между двете разпоредби, но от описанието на нарушението, в което ясно се посочва, че е извършено в населено място при действащо общо ограничение на скоростта 50км/ч., както и изрично посоченото превишение от 26км/ч., за което се наказва, несъмнено сочи, че административнонаказателната разпоредба на чл. 182 ал.4 от ЗДвП е обвързана с чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП. В последната разпоредба размерът на административното наказание е посочен във фиксиран размер, като и от тази гледна точка, след като конкретната стойност на наказанието не е предоставена на някаква преценка на наказващ орган в рамките на определени минимум и максимум, жалбоподателят по никакъв начин не е лишен от възможността да разбере за какво нарушение се наказва, нито какво е основанието на налагане на санкцията. Размерът на наложената глоба, както се каза, е фиксиран в закона и не подлежи на корекция.
По изложените съображения, при безспорната установеност на извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия №. на ОДМВР П., с който на 5 основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на А. В. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. Г. П. №., е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. Г. П. №., да заплати на О. д. на М. на в. р. - П. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Пловдив.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 6