Определение № 460 от 09.10.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. София, 30.09.2024 г.

С. о. с., I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600601 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от пострадалата Д. В. Ц., подадена чрез повереника й – адв. М. Н. от САК, срещу определение № 93/10.06.2024 г. на РС – Б., постановено по ч.н.д. № 274/2024 г., по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура – Б. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 97/2023 г. по описана РУ – Б., пр. пр. № 513/2023 г. по описа на РП – Б..

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Поддържа се, че изводът на първоинстанционния съд, че в обективираната от обвиняемата Р. реплика от 24.02.2022 г., изпратена чрез мобилно приложение „вайбър“, а именно:

„Повтарям не стъпвай там, защото ще изчезнеш безследно! Такива като теб няма кой да ги потърси!“, както и словесното изявление – „клошари, ще ви залича от земята“ изречено от същата на 06.04.2022 г., липсвало конкретно изявление или действие, с което да е отправена заплаха за живота на пострадала, е необоснован и неправилен. В тази връзка се посочва, че показанията на пострадалата не са обсъдени от решаващия съд (както и от прокурора) в контекста на цялостната фактическа обстановка и в частност недобрите взаимоотношения между обвиняемата и пострадалата, които имали съществено значение при коментар на въпроса налице ли е състав на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. Посочва се и, че първоинстанционния съд не е обсъдил в пълнота изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психологична експертиза, според заключението, по която, отправените реплики са породили у пострадалата основателен страх от осъществяването им. Наред с това се сочи, че съставът на РС – Б. неправилно 1 не е обсъдил поведението на двамата обвиняеми на 06.04.2022 г. в контекста на останалите събрани доказателства, а именно, че същите са отишли в дама на пострадалите с цел саморазправа с тях. По този начин, като е обсъдил селективно събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до неправилния извод, че постановлението на прокурора следва да бъде потвърдено. Искането в жалбата е за отмяна на така постановеното определение и връщане на делото на РП – Б., за продължаване на разследването.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима.

С. о. с., след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното.

Досъдебно производство № 97/2023 г. по описана РУ – Б., пр. пр. № 513/2023 г. по описа на РП – Б., е образувано чрез разделянето на материалите по досъдебно производство № 137/2022 г. по описа на РУ – Б., пр. пр. № 502/2022 г. по описа на РП – Б. и водено за това, че на 06.04.2022 г. в гр. Б., ул.

„С. П.“ № *, чрез насочване на пистолет е отправена закана за убийство спрямо Д. В. Ц. и В. С. Ц. от с. Т., обл. С., и това заканване е могло да възбуди основател страх у последните за осъществяването му – престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство са извършени редица процесуално–следствени действия, като с постановления на наблюдаващия прокурор от 31.03.2023 г. в качеството на обвиняем са привлечени Н. Т. А. и М. В. Р... Изготвен е и е внесен обвинителен акт в съда, като по отношение на М. Р. е повдигнато обвинение за това, че в периода от 24.02.2022 г. до 06.04.2022 г. включително в гр. Б., обл. С., ул. „С. П.“ № * в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Н . Т. А., се заканила с убийство на пострадала Д. В. Ц., и това заканване е могло да възбуди основателен страх у последната за осъществяването му, като на 24.02.2022 г. около 21.48 часа, е изпратила чрез мобилното приложение „вайбър“ съобщение с думите „Пак повтарям не стъпвай там, защото ще изчезнеш безследно! Такива като теб няма кой да ги потърси!“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх у пострадалата Ц. за осъществяването му, а на 06.04.2022 г. около 20,00 часа, в съучастие като съизвършител с Н. Т. А. се заканила с убийство на Д. В. Ц., като, докато обвиняемият А. бил насочил пистолет към нея с думите „Сега ще ви убия! Ей сега ще ви избия“, обвиняемата Р. дръпнала пострадалата силно за косата, избутала я с ръце и я повалила на земята, след което обвиняемият А. й нанесъл удар с дръжката на пистолета в областта на носа, и това заканване е могло да възбуди основател страх у пострадалата Ц. за осъществяването му престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

При проведеното по делото разпоредително заседание на 22.02.2024 г. първоинсатнционният съд е счел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не ставало ясно дали на процесната дата 06.04.2022 г. се твърди подсъдимата Р. да се е заканила с убийство на пострадалата Ц. с думите „Сега ще ви убия! Ей сега 2 ще ви избия“, както и че не е отразено по коя точка на чл. 144, ал. 3 от НК са квалифицирани деянията на двамата подсъдими. Поради това решаващият състав е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на констатираните нарушения.

С постановление от 01.04.2024 г. наблюдаващият прокурор е прекратил частично наказателното производство, водено срещу обвиняемата М. Р. за извършено от нея престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В своя акт прокурорът е изложил възприетата от него фактическа обстановка и е посочил правните си съображения защо в конкретния случай не можело да се приеме с нужната степен на обоснованост, че се касае за осъществен състав на престъпление по чл. 143, ал. 3 от НК.

Според прокурора липсвала конкретна закана за лишаване от живот на конкретно лице, а изразите „ще изчезнеш безследно“ и „ще те залича от замята“ били некокретизирани и подлежали на двуяко тълкуване.

С атакуваното определение от 10.06.2024 г. на РС – Б., постановено по ч.н.д. № 274/2024 г., по описа на същия съд, по реда на чл. 243, ал. 4 – 6 от НПК е потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. Изводите на съда напрактика преповтарят изложеното от прокурора в постановлението за прекратяване.

С оглед горната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира от правна страна следното:

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство, като при извършване на тази проверка проверяващият съд се произнася по същество на делото. За нуждите на това производството съдът проверява, дали са спазени материалния и процесуалния закон, като следва да прецени и обстоятелството дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина. В случай че установи, че разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл.

13, ал. 1 НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че чл. 14, ал. 1 НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл. 243 НПК, съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган /на прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

Решаващият довод за частичното прекратяване на наказателното 3 производство от прокурора е липсата на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.

1 от НК. Настоящата инстанция намира, че макар поначало в постановлението за прекратяване да са приети фактически положения, с които този съдебен състав се съгласява, в акта си прокурорът не е обсъдил всестранно и пълно всички налични доказателства по делото. Поради това основателни се явяват възраженията в тази връзка, изложени в частната жалба. Тъй като обжалваното определение напрактика дословно преповтаря постановлението на прокурора, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Това е така поради следните съображения.

На първо място не следва да бъде споделен крайният извод на първостепенния съд (така също и на държавното обвинение) относно липсата на конкретна заплаха за отнемането на живота на пострадалата. В принципен план, за да бъде извършена законосъобразна преценка дали има конкретна закана, насочена срещу пострадалия и дали тази закана обективно би могла да предизвика основателен страх у него, следва да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието.

В тази връзка на следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно изложената в обжалваното определение фактическата обстановка (дословно преповторена от прокурорското постановление), първоинстанционният съд е приел, че между обвиняемата Р. и пострадалата Ц. е налице конфликт по повод връзката на пострадалата с бащата на обвиняемата. Прието е също така, че на 24.02.2022 г. около 21.48 часа постаралата Ц. получила съобщение от обвиняемата Р., в което последната я заплашила с думите „Пак повтарям не стъпвай там, защото ще изчезнеш безследно! Такива като теб няма кой да ги потърси!“, както и че на 06.04.2022 г. около 20.00 часа обвиняемата Р., заедно с другия обвиняем по делото – Н. А. влезли в дома на пострадалата, където тя била с баща си – пострадалия В. Ц..

Установява се и обстоятелството, че обвиняемият А. държал пистолет в едната си ръка, който насочил към двамата пострадали и им казал „Сега ще ви убия!

Ей сега ще ви избия“, след което нанесъл побой на пострадалия Ц., а през това време обвиняемата Р. започнала да обижда пострадалата Ц., дръпнала я силно за косата, избутала я с ръце и я повалила на земята. Опитвайки да достигне мобилния си телефон, за да позвъни в полицията пострадалата Ц. била ударена от обвиняемия А. с дръжката на пистолета в областта на носа.

Както бе посочено по-горе изложената от първоинстанционния съд и от прокурора фактическа обстановка се споделя напълно от настоящата инстанция. Не могат обаче да бъдат споделени съжденията в обжалваното определение (и в постановлението за прекратяване) свързани с отсъствието на конкретно изявление или действие от страна на обвиняемата Р., с което да е отправена заплаха към пострадалата Ц. за лишаването й от живот. Напротив, настоящият състав намира, че изрази като „ще изчезнеш безследно“ и „ще те залича от замята“ могат да бъдат тълкувани по един единствен начин и представляват недвусмислена заплаха за отнемане на човешки живот. Също така поведението на обвиняемата Р., изразяващо се в навлизане в чужд дом, във вечерните часове на деня, заедно с въоръжено лице от мъжки пол, следва да се счете като действие годно да възбуди основателен страх за живота й у 4 пострадалата Ц., предвид установените предходни конфликтни отношения между двете. Също така следва да се отбележи и че конкретното деяние е съпроводено с нанасянето на обиди от страна на обвиняемата по адрес на пострадалата Ц., както и с физическо съприкосновение (дърпане за косата, избутване с ръце и бутане на земята).