Решение № 1061 от 15.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Варна , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500639 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 263716/18.01.2021г., депозирана от „МОБА" ЕООД, ЕИК 131340055, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „***“, бл. *, ет. *, действащо чрез процесуалния си представител адв. В.С. от АК – Варна, срещу Решение № 261628/09.12.2020г., постановено по гр. д. № 20380/2019г. по описа на ВРС, ГО, 34-и състав, в частта, с която по предявени от Р. Г. З., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул.

„***” № *, срещу дружеството – въззивник, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т. 2, вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, последното е осъдено да заплати сумите, както следва:

– сумата в общ размер на 941,69 лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.03.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

– сумата в общ размер на 95,30 лв., представляваща сбор от дължимата върху всяко от допълнителните възнаграждения за извънреден труд мораторна лихва, начислена от 1-во число на месеца, следващ изплащането на трудовото възнаграждение до 09.12.2019г. включително;

– сумата в общ размер на 336,00 лв., представляваща сбор от неизплатената стойност на полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда 1 10.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

– сумата от 389,67 лв., представляваща сторените в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца;

– сумата от 340,95 лв. – разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи се, че графиците за работа, използвани при изготвянето на повторната съдебно-счетоводна експертиза, на чието заключение се е позовал съдът, са само средство за планиране на работата през съответния месец и от тях не може да се направи извод за реалното полагане на труд. Застъпва се, че от представените по делото писмени доказателства е видно, че работодателят е създал такава организация на работа в охраняваните обекти, при която да има баланс и да не се допуска извънреден труд.

Твърди се и че изпълняваната от ищеца длъжност „охранител“ – невъоръжена охрана няма специфичен характер, не се извършва във вредна среда и др., т.е. не са налице двете кумулативни предпоставки, посочени в Наредба № 11/2005г., поради което на същия не се дължи осигуряване на безплатна храна. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, въззиваемият Р. Г. З., чрез пълномощника си адв.

И.Е., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователността на последната. Сочи, че след съвкупна преценка на доказателствата по делото ВРС е установил действителната фактическа обстановка, касаеща разглеждания казус. Застъпва, че нормата на чл. 2 от Наредба № 11/21.12.2005г. регламентира две хипотези на работници – работещи във вредни/специфични условия на труд и такива, полагащи труд при специфична организация на работата, като така посочените две предпоставки не са кумулативни. Твърди, че в случая е налице втората предпоставка, с оглед на обстоятелството, че е полагал труд при 12 часов работен ден и сумирано изчисляване на работното време. Моли за потвърждаване на атакуваното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за адвокатски хонорар.

В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно призовано, се представлява от адв. В.С., който поддържа въззивната жалба, съответно оспорва отговора на същата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В представената писмена защита излага доводи за неоснователност на предявените искове.

Въззиваемият Р.З., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И.Е., който оспорва жалбата, поддържа депозирания писмен отговор и моли решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството по гражданско дело № 20380/2019г. по описа на ВРС, ГО, 34-и състав, е образувано по предявени от Р. Г. З. срещу „Моба” ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, т.

2, вр. чл. 5 от Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми:

– сумата от 965,10 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.03.2018г. до 11.02.2019г. (след допуснато в о.с.з. на 09.11.2020г. изменение на иска на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК);

– сумата от 108,30 лева, представляваща лихва за забава върху възнаграждението за положен извънреден труд, за периода от 30-то число на месеца, следващ датата на полагане на извънредния труд до 09.12.2019г. вкл. (след допуснато в о.с.з. на 09.11.2020г. изменение 2 на иска на осн. чл. 214, ал.1 от ГПК);

– сумата от 336 лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.12.2019г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът сочи, че считано от 07.03.2018г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Моба“ ЕООД, по силата на което е заемал длъжността „охранител“, с характер – невъоръжена охрана, с място на работа гр. Варна, хотел „Флагман“ и хотел „Адмирал“, с работно време съгласно сключения трудов договор – осемчасов работен ден, с продължителност на работния процес 5 дни в седмицата, при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 510 лева, платимо до 30-то число на следващия полагането на труда месец. Твърди, че от назначаването му на горната длъжност до прекратяване на трудовото правоотношение със заповед от 31.01.2019г. е полагал труд на 12- часови смени, по месечни поименни графици, при сумарно изчисляване на работното време. Излага, че работодателят не му е заплатил дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, в това число с превръщане на нощните часове труд в дневни, умножени с коефициент 1.143.

Предвид полагането на труд на 12- часови смени счита, че работодателят е следвало да му осигури и безплатна храна по реда на Наредба № 11 от 21.12.2005г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, стойността на която не може да бъде по-малко от 2 лева на ден, като сочи, че работодателят не е изпълнил и това си задължение.

С депозирания отговор на исковата молба от ответното дружество не се оспорва, че в процесния период страните са били в трудово правоотношение с посоченото от ищеца съдържание. Излага се, че последният се е съгласил да работи при пълно работно време, на смени, по график и при въведено със Заповед № РД 135-8435/29.06.2009г. на управителя на дружеството сумарно отчитане на отработените часове, с период на отчитане на четири месеца, на смени, при норма с 12 часа продължителност на смяната. Не се оспорва и че ищецът е работил на смени по установени графици, за които се твърди, че са съставени така, че да се спазват изискванията на КТ. Сочи се, че работодателят надлежно е отчел отработеното време от ищеца и на същия е изплатено възнаграждение за извънреден труд, когато е установен такъв. По отношение на претенцията за безплатна храна се излага, че за работодателя не е съществувало задължение за осигуряване на такава, тъй като характерът на изпълняваната от ищеца работа не е специфичен.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно между страните, а и от приложения по делото Трудов договор № 404/07.03.2018г. се установява, че в процесния период същите са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „охранител“, с характер – невъоръжена охрана, място на работа гр. Варна, хотел „Флагман“ и хотел „Адмирал“, при уговорено пълно работно време, на смени, по график и при сумарно отчитане на отработеното време.

Липсва спор и по отношение на това, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 136/31.01.2019г., считано от 11.02.2019г.

От приложената по делото Заповед № РД-135-8435/29.06.2009г. на управителя на „Моба“ ЕООД се установява, че на основание чл. 142, ал. 2 и 4, вр. с чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, от работодателя е въведено сумарно изчисляване на работното време на работниците, осъществяващи дейност по непосредствена охрана, като същото се отчита на период от четири месеца, както следва: до 31.04., до 30.08. и до 31.12 на съответната година.

3

Определена е максимална продължителност на работната смяна (дежурството) на тези работници до 12 часа, като е предвидено разликата между нормалната продължителност на отработеното време, съгласно КТ и действително отработените през съответния период часове, да се начислява към възнаграждението за последния месец на отчетния период, с увеличение от 50%.

За установяване на реално отработените от ищеца часове труд, в т.ч. и извънреден такъв, по делото са приети като писмени доказателства Дневник за сдаване и приемане на обекта (смяната) на пост ВПД – х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“, Книга за ежедневен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на обект ВПД – х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“, таблици за отчитане явяването и неявяването на работа на обект х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“, както и месечни графици за работа на лицата от охранителния състав на обект х-л „Флагман“ и х-л „Адмирал“.

През първата инстанция са изготвени и две съдебно-счетоводни експертизи, съответно първоначална единична и повторна тройна (след своевременното оспорване на първоначалната). От заключението на експертите по тройната експертиза, което настоящият което настоящият съдебен състав кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи, се установява, че отработените от ищеца смени за процесния период са 85 дневни смени, всяка от които по 12 часа, както и 83 нощни смени от по 12 часа и една от 7 часа или общо отработените часове са 1020 часа дневни и 1003 часа нощни. Положеният извънреден труд, според вещите лица, при сумарно изчисляване на работното време с период на отчитане четири месеца, на смени, при норма 12 часа продължителност на смяната, при съобразяване на правилото на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е 191 часа, като дължимото възнаграждение възлиза на 941,69 лева, съответно лихвата за забава, начислена от първо число на месеца, следващ отчитането на извънредния труд до 09.12.2019г. вкл., е в размер на 95,30 лева.

При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи: