Решение № 364 от 25.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пазарджик, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220104368 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от И. Д. Х, с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** чрез пълномощник – адв. С. М. от АК Пазарджик против „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от К И К, с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за паричен заем № 5902190, сключен на 15.02.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона – чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2023 г. между ищцата в качеството й на заемополучател и ответното дружество в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем № 5902190. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 700 лева, който да бъде върнат разсрочено на 7 месечни вноски всяка в размер на 127,59 лева, при годишен лихвен процент от 40.32 %, годишен процент на разходите 49.38 % и обща дължима по договора сума /отпусната сума и договорна лихва/ в размер на 893,13 лева.

Твърди, че съгл. чл. 1, ал. 3 от договора потребителят се задължил да заплати такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 149,03 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, като съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 141,79 лева, която да се разсрочи и да се изплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Твърди, че паричните суми за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 149,03 лева и неустойка в размер на 141,79 лева са включени в 1 погасителния план по договора за паричен заем и ищцата е следвала да заплаща по него.

Излага подробни съображения, поради които счита, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а невключването й заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.

Освен това неустойката излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката заобикаляла и разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Посочва, че нищожността на неустоечната клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради непосочване на всички компоненти на ГПР в договора.

На следващо място изтъква, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР в договора не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Относно таксата за експресно разглеждане посочва, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за паричен, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 149,03 лева вменява в тежест на ищцата да заплати освен договорна /възнаградителна/ лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за допълнителна услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъл на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и също е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от пълномощник – адв. С. М. от АК Пазарджик, който моли съдът да уважи исковата претенция. В предоставен от съда срок представя писмена защита с подробни съображения в подкрепа на становището си.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит.

По допустимостта на производството твърди, че договорът е погасен и приключен.

Поради това независимо дали е бил действителен или не, този договор е фактически изпълнен, а с изпълнението се изключва правото на ищцата да отрича действителността му с цел пресичане на подобни опити със сила на пресъдено нещо.

2

Счита исковата молба за нередовна.

По отношение клаузата за заплащане на неустойка заявява, че в настоящия случай неустойката има обезщетителна функция, поради което не е нищожна. Посочва, че изводът дали уговорената неустойка противоречи на принципа за добросъвестността следва да се направи след преценката не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори. Дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я правило нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следвало да се намали нейният размер.

Твърди, че неустойката е предвидена, за да дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения. Поемайки по-голям риск, кредиторът има правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя преценка и в случай че потребителят не ги намира за резонни, то той на свой ред има пълното право изобщо да не встъпва в договорни правоотношения. Дружеството не е принудило ищцата да сключи договор за заем, съответно условията по него не са й наложени. Потребителят самостоятелно, по собствени подбуди и воля е пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно договорените условия. Решението при какви условия то ще отпуска кредити в рамките на закона е автономна, независимо от съображенията, които трети лица могат да имат, като те биха могли да изразят несъгласието си като не ползват услугите му.

Сочи, че още с получаването на СЕФ ищецът е бил подробно запознат с изискванията за предоставяне на обезпечение в договора, както и е имал достатъчно време и възможност да се снабди с поръчител или да представи банкова гаранция, за да обезпечи кредита и да избегне начисляване на неустойка за неизпълнение на това задължение. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение от сключването на договора бил абсолютно изпълним от житейска гледна точка.

Твърди също, че ищецът разполагала с възможността да се откаже от договора в 14дневен срок, за която бил информиран чрез СЕФ и от текста на самия договор. В този смисъл след като е разбрал, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 4, ал. 1 от Договора и при положение, че не е пожелал да понесе тежестта на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора ищецът е разполагал с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да избегне неблагоприятните за себе си последици, но не го е сторил.

Относно позицията на ищцовата страна, че неустойката следвало да се включи при калкулацията на ГПР и че поради невключването й посоченият в Договора ГПР не бил действителен, заявява, че при изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключвал плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит, т.е. освен да защити потребителя, законодателят е пожелал да насърчи добросъвестното спазване на неговите задължения и стриктното им изпълнение.

Уговорената неустойка не влизала в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, целяла минимизирането на риска от неизпълнение и осигурявала добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимулирала да спазва стриктно договора без да поставя в риск.

Включването на задължението за заплащане на неустойка в калкулацията на ГПР би 3 объркало потребителя, тъй като в случай, че за него не се породи задължение за неустойка, то изчисленият въз основа на нея размер на ГПР би бил нереален и не отговарящ на действителните условия по кредита. Също така чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвиждал, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Поради това неустойката за неизпълнение нямало как да бъде включена в ГПР. Ако неустойката изначално бива включвана в ГПР, то този показател не би бил верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за предоставяне на обезпечение.

Оспорва, че процесният договор противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че не се изисквало да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.

В случая приложимо било единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилагало за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не било от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Посочва, че смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено.

По отношение таксата за експресно разглеждане счита, че стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното разглеждане на документи не било действие по усвояване или управление на кредита, а действие, което предхождало във времево отношение и усвояването и управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи нямало задължителен характер, което обстоятелство се потвърждава от чл. 1, ал. 3 от Договора. Предоставянето на финансови услуги от страна на ответното дружество не е обусловено от експресно разглеждане на заявките, като тази услуга била предоставена единствено и само в интерес на заемополучателите.

Обстоятелството, че тази такса не е включена в уговорения ГПР само по себе си не обуславя нищожност на целия договор по смисъла на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем Standard 14 № 5902190 – 15.02.2023 г. и декларация към него, се установява, че на 15.02.2023 г. между ищцата И. Х. като заемател и ответното дружество „Вива кредит“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 700 лева, който следвало да се върне на 7 вноски за срок от 14 седмици. Размерът на ГПР е 49,38 %, а на 4

ГЛП 40,32 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 893,13 лева. В чл. 1, ал. 3 от договора е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 149,03 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. С включването на тази сума месечната вноска е в размер на 127,59 лева. Според ал. 4 на същата разпоредба, с подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител - физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не порано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; ИЛИ банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 99,40 лева. Установено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този случай е от 141,79 лева, а общият размер на задължението от 992,53 лева.