Решение № 1213 от 21.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. Бургас, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова при участието на секретаря С. Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100500954 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на В. Д. А., С. Д. Й. и Х. Д. Х.- ищци по гр.д № 7926/21г. по описа на БРС, против Решение №635 от 22.03.23г., постановено по гр.д.

№7926/21г. по описа на РС-Бургас ,с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивниците против въззиваемите ответници Ж. С. К., Б. И. М., С. И. М. и с к да се приеме за установено по отношение на посочените лица, че ищците са собственици на 537 кв.м. (след уточнението на ИМ – 538 кв.м.) реална част от ПИ ***, попадащи в северната част на имота по продължението на имотните граници на собствения на ищците имот ПИ ***; е отхвърлил предявения против Община Бургас установителен иск за собственост на горните лица върху 120 кв.м.(след уточнението 470 кв.м. реална част) от нереализирана улица от ПИ с идентификатор ***, попадаща в очертанията на б. им.№74, с граници: от юг- ПИ *** и ПИ ***, запад ПИ ***, изток- продължението на част от улица с идентификатор ***, както и в частта, с която е уважен предявеният против тях насрещен ревандикационен иск на Община Бургас за същата реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Маринка, представляваща част от улица с о.т.

228-229 и 206-229, като са присъдени и съдебно- деловодни разноски.

Решението се сочи за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, т.к. фактическите изводи на съда не съответствали на събраните в производството доказателства.

На първо място страната намира за неправилна дадената от съда правна квалификация на спора. Тя не е чл.124 от ГПК, а чл.54, ал.2 от ЗКИР- също установителен 1 иск за собственост, но върху реална част от поземлен имот.

Затова съдът неправилно се бил концентрирал върху обсъждането на възможността имотът да бъде придобит от ищците по давностно владение, както и върху площта му.

Изразява се становище, че площта на имота е част от основните кадастрални данни за поземления имот, но не е индивидуализиращ белег за правото на собственост върху него, а функция на границите му. В тази връзка се цитира и изобилна съдебна практика.

Страната възразява срещу изводите на съда, че ищците не са станали собственици на 537 кв.м. от процесния ПИ по давност.Такова твърдение въобще не е било въвеждано.

Ищците са заявили, че на придобивна давност се е позовал техният наследодател при съставянето на нотариалния му акт през 1969г., а те са го наследили след смъртта му.

Намират, че съдът не е изследвал важимите за горепосочената правна квалификация на спора обстоятелства, в каквато връзка е изложил подробни съображения.

Сочи липсата на решение на комисията по чл.210 от ЗУТ в процедурата по одобряване на ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за съществено нарушение, допуснато в хода на административното производство, което от своя страна е довело до противоречие с материално правната разпоредба на чл.16, ал.4 от ЗУТ.

Въвежда оплаквания, че съдът изобщо не е обсъдил изнесените доводи относно статута на изключената от регулацията част от имота на ищците, която с това изключване изобщо не е станала земеделска, нито е била отчуждена като такава ,респективно кооперирана за ползване от ТКЗС. Имотът е имал дворищен характер и не го е изгубил до сега. Процедурите по възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ изобщо не били приложими за него. Позовава се в тази връзка на практика на ВКС.

По отношение иска срещу Общината твърди, че не е настъпило незабавното отчуждително действие на плана от 2012г. по чл.16, ал.6 от ЗУТ.

За него е нужно предварително предвиденото в закона обезщетяване на регулирания с плана остатък от поземления имот, а законовото изискване е пазарната стойност на новия да не е по-малка от първоначалната стойност на стария имота/стойността преди регулирането му/, което се доказва с решение на комисията по чл. 210 ЗУТ с оглед разпоредбите на чл. 16, ал. 4 и ал.5 от ЗУТ. В този смисъл се цитира Решение № 27 от 27.01.21 година по гр.д. №3359 на ВКС.

Възражението било направено още в първа инстанция , но не било разгледано от нея.

За фактически невярно се сочи и разсъждението, че ПУП-ПРЗ на с. Маринка от 2012 година е влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е обжалван и отменен за територията, разположена на север от регулационната граница на УПИ VІІ- 5010029 в кв.4 (съвпадащи с рег.граници на УПИ ІІ-74 в кв.4 по плана на същото село от 1973г.), поради което предвидената с плана част от ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Маринка, попадаща в частта от имот пл.№ 74 и намираща се извън регулацията според плана от 1973 година, е публична общинска собственост, т.к. попадала в улична регулация.

Поддържа се, че след отмяната на плана относно имота на ищците, остава да действа предходният план. Предмет на административното производство бил целият парцел ІІ-74 в кв.4 по плана на селото от 1973 година, включително останалата извън регулацията част, която е неразделна част от дворното място на ответниците по насрещния иск и ползването й е продължила съобразно това предназначение.

Относно ревандикационния иск:

Оспорва се изводът на РС, че с плана от 2012г. ответната община е станала собственик на имота на основание чл.16 от ЗУТ.Излагат се подробни съображения в тази насока.

Като се поддържа, че необходимото за обезщетяването решение на комисията по реда на чл. 210 от ЗУТ не е било изготвено, се заключава че процесният ПУП е одобрен по реда 2 на чл. 16, ал. 1 до 4 от ЗУТ при липса на надлежно установяване на факта за обезщетяването на собствениците с определен равностоен урегулиран имот, т.е. при съществено нарушение, допуснато в хода на административното производство, довело до противоречие с материално правната разпоредба на чл.16, ал.4 от ЗУТ.С оглед на горното Общината не е придобила твърдените от нея вещни права върху процесния имот, претендиран за ревандикация.

Моли се за отмяна на съдебното решение и за постановяването на ново, при уважаване на заявената от ищцовата страна претенция и при отхвърляне на насрещния иск на ответната страна. Дирят се разноски за две съдебни инстанции. Не се ангажират нови доказателства.

В отговора на възивната жалба, подаден от Ж. К., Б. М. и С. М.- тримата от гр.Бургас, горната се оспорва като изцяло неоснователна.Счита се, че нотариалният акт на наследодателя им не може да установи твърдените вещни права, а също, че изобщо в производството не са събрани доказателства за собственост на ищците върху процесния имот, както за корпуса(осъществената фактическа власт), така и за анимуса на ищците.

Данните по делото сочели на наличието на чужди права върху претендираните от тях имоти, поради което се сочи, че първоинстанционният съд съвсем правилно и обосновано е отхвърлил заявените им по делото вещни претенции.Излагат се пространни съображения в подкрепа на казаното, стъпващи на анализа на събраните в процеса доказателства. В обобщение се моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като законосъобразно и правилно. Дирят се разноски и не се ангажират нови доказателства.

Въззиваем Община Бургас не е представил отговор на жалбата.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за редовна и допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо обжалваното първоинстанционно съдебно решение

По съществото на спора, с оглед оплакванията на страната по правилността на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложението на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д.№7926/21 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на В. Д. А. от гр. София, С. Д. Й. от гр.Бургас и Х. Д. Х. от същия град- тримата чрез адвокат Д. П.-АК- Бургас против: Ж. С. К., Б. И. М., С. И. М.- тримата от гр.Бургас и ОБЩИНА-ГР.БУРГАС.

След последно уточнение на претенциите спрямо ответниците-физически лица, ищците са заявили, че искат поправка на допусната в КККР на с.Маринка грешка, произтичаща от спор за собственост между страните,която грешка се изразява в това, че реална част от 538 кв.м. С КООРДИНАТИ от 2005г. подр.т. 15,16,17,18,19,20, с посочени съседи, отразена в комбинирана скица на л.55 дело БОС, е неправилно нанесена в собствения на ответниците- физически лица ПИ *** по КККР на с. Маринка целият с площ от 640 кв.м., вместо в този на ищците с идентификатор 47 202.501.29.

Претенцията срещу Община –Бургас след последно уточнение пред БОД е за поправка на допусната в КККР на с.Маринка грешка, произтичаща от спор за собственост между страните, която грешка се изразява в това, че реална част от 470 кв.м. С КООРДИНАТИ подр.т. 1-18 и 25, отразена в комбинирана скица и обяснителна записка към нея(л.55-56 дело ОС), е неправилно нанесена в собствения на ответник Община-Бургас ПИ с идентификатор ***- предназначен за улица(нереализирана), вместо в имота на ищците с идентификатор 47 202.501.29 от същата кадастрална карта.

Искана е поправка на грешките в КККР на с.Маринка чрез правилното нанасяне на гореописаните реални части в имота на ищците, след разрешаването на 3 повдигнатия между тях и ответниците материално-правен спор.

Ищците позовават правото си на собственост върху така описаните спорни реални части с твърдението, че първоначално попадали в очертанията на техния бивш имот пл.№ 74, като частта, отразена сега като ПИ *** за УПИ ІІ-74 в кв.3 по рег.план на с.Маринка от 1973г., останала в регулационните граници на населеното място, а горепосочените две реални части били изведени с посочения рег.план извън регулация.

След проведена земеделска реституция и изменение на ПУП-ПРЗ от 2012г. за населеното място, частите отново били включени в регулация, но нанесени в горепосочените чужди имоти.

Конкретно ПИ *** бил отразен в КККР на с. Маринка с предназначение – паркинг без установен собственик, а другата реална част от горния имот попадала в нереализирана улица- ПИ 47 202.501.1323.

Ищците са посочили, че при действието на рег. план за с. Маринка от 1945г., наследодателят им Д.Х.А. бил сключил на 23.05.1951 г. с наследниците на Д. Х.а И.ова договор - обещание за продажба на дворно място от „около две хиляди кв.м.“, с описани в договора съседи: път;И. Ц.;С. Х. и път, заедно с построената в дворището сграда от около 30 кв.м.Тогава имотът представлявал парцел VII- 225, в кв.8 по плана на селото. Според т.2 от договора още на същата дата купувачът установил владение върху имота. Т.к. окончателно договаряне не било постигнато, праводателят на ищците придобил собствеността върху закупеното на основание изтекла в негова полза придобивна давностност, но имотът бил описан според действащия към момента на съставянето на констативния акт регулационен план от 1963г., като 800 кв.м. от парцел ІХ-225 (урегулиран от 1030 кв.м.) и 975 кв.м. от парцел VІІІ- 225(целият от 990 кв.м.) в кв.7 на населеното място.

С регулационния план от 1973г. били променени площта и конфигурацията на имота, като от двата парцела бил образуван УПИ ІІ-74 урегулиран от 1390 кв.м. в кв.3, а 385 кв.м. попаднали извън регулацията на селото.

През 2012 година с Решение № 11-10/26.06.2012г. на Общински съвет – Бургас бил одобрен проект за план на с.Маринка, касаещ горепосочения УПИ ІІ-74, в кв.3, като за него бил предвиден новообразуван УПИ VII, кв.4 с площ от 1062 кв.м. От имота се отнемали 328 кв.м., които попадат в новообразуван УПИ VI. Твърди се, че планът от 2012 година е неприложим по отношение имота на ищците, тъй като е отменен по тяхна жалба с решение по адм. д. № 2252 по описа на Бургаския административен съд за 2012г.

Сочи се, че от момента на установяване на фактическата власт върху имота на 23.05.1951 г. , със сключване на договора - обещание за продажба, до настоящия момент, имотът бил ограден и е запазил конфигурацията и площта си според плана от 1945г.