Решение № 1928 от 23.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1928 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114975 по описа за 2025 година

С искова молба ищецът С. Р. С. е предявил срещу П. В. Д. установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 538, вр. чл. 481 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 6200 лева (равняваща се на 3170,01 евро), представляваща дължима сума по запис на заповед от ** г., с падеж: ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК в съда – 04.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5058/17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 10172/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между страните бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 6200 лева, която следвало да бъде върната в срок до ** г. За обезпечаване на задължението по договора ответникът издал в полза на ищеца запис на заповед. Доколкото задължението не било изпълнено в уговорения срок, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 10172/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от П. В. Д., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на 1 предявената искова претенция. Посочва се, че записът на заповед е недействителен, доколкото липсва задължителен елемент по чл. 535, т. 2 ТЗ.

Възразява се, че документът съдържа празнини, поправки дописки, без отбелязване на авторството. Възразява се и че липсва каузално правоотношение за предаване на сумата. Поради изложеното се предявява исковата претенция.

По допустимостта на производството:

Видно от изисканото за послужване ч. гр. д. № 10172/ 2025 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVII- ти гр. с-в, образувано по депозирано от С. Р.

С. срещу П. В. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумата предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 5058 от 17.06.2025 г. и Изпълнителен лист № 4163/17.06.2025 г. От намиращата се на л.32 от заповедното производство покана за доброволно изпълнение се изяснява, че заповедта по чл. 417 ГПК е връчена на ответника на дата ** г.

Възражение е подадено от ответницата на 29.08.2025 г. - тоест, спазен е разписаният в чл. 414, ал. 2 ГПК месечен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В рамките на настоящия правен спор, ищецът черпи основанието на своята искова претенция от запис на заповед (фигуриращ на л. 7 от заповедното производство), издаден от ответницата на дата ** г. По дефиниция, записът на заповед представлява едностранна, формална сделка, с която издателят (който е и платец) обещава безусловно да заплати на поемателя, на посочения в записа на заповед падеж, определена парична сума.

Между страните не съществува спор, че именно ответникът е издадел на процесния заповед на заповед ** г. за сумата в размер на 6200 лева. В тази насока не бе оспорено авторството на документа по реда на чл. 193 ГПК, поради което съдът приема, че същият е съставен и подписан от ответника П.

В. Д..

Настоящият съдебен състав намира, че записът на заповед е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити съобразно изискването на чл. 535 Търговски закон, а именно: документът ясно е обозначен като „запис на заповед“, налице е безусловно обещание да се заплати сумата от 6200 лева (равняваща се на 3170,01 евро), падеж на задължението (** г.), име на лицето, на което следва да се заплати сумата (С. Р. С.), дата и място на издаване (****), подпис на издателя – П. В. Д.. Действително в записа на заповед липсва реквизита „място на плащане“, но предвид правилото на чл.

536, ал.3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаване се смята за място на плащането (в този смисъл Решение № 225 от 28.03.2014 г. по търг. д. № 948/2012 г. на Върховен касационен съд).

Ответната страна противопоставя възражение, че процесният запис на заповед е нередовен от външна страна, доколкото в същия е налице поправка в ЕГН на издателя. Във връзка с направеното възражение на първо място следва 2 да се отбележи, че ЕГН на издателя не се явява задължителен реквизит на записа на заповед съобразно нормата на чл. 536 ГПК. В случая същото е посочено с оглед по – подробната индивидуализация на личността на издателя. Доколкото, обаче, в издадения заповед на заповед са вписани всички данни за издателя по документа му за самоличност, а именно: три имена, номер на лична карта, кога и от кого е издадена и постоянен адрес, то за съда не съществува съмнение кое лице именно се явява издател на процесния запис на заповед. Поради изложеното съдът намира, че същият е редовен от външна страна, независимо от поправянето на последната цифра в ЕГН. Не на последно място, отново следва да се акцентира, че авторството на посочения документ не е оспорено от страна на ответника, поради което съдът приема, че всички вписани данни за издателя, включително и неговото ЕГН, са извършени от самия него. С оглед изложеното по делото несъмнено се установи кое се явява задълженото лице по издадения запис на заповед.

Поради изложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от страна на ищеца са наведени твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните по договор за заем. Във връзка със същите, съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в мотивната част на т. 17 от ТР от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС , при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Същевременно, ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект.

Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника и дори и в този случай, ищецът ще носи доказателствена тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед. Тоест, за посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка (изрично в тази връзка е и константната практика на касационната инстанция – Решение № 13/ 28.07.2017г. по т.д. № 2642/ 2015г., Т.К., I- во т.о. на ВКС; Определение № 4833 от 24.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1721/2025 г., IV г. о., ГК; Решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 17/16.02.2015 г. по т. дело № 116/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.;

Решение № 103 от 24.06.2009 г. по т. д. № 717/2008 г., ІІ т. о.; Решение № 141 от 8.03.2010 г. по т. д. № 798/2008 г., ІІ т. о.; Решение № 41 от 22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г., ІІ т. о.; Решение № 149 от 5.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г., І т. о.; Решение № 149 от 5.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г., ТК, I т. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. по т. д. № 901/2009 г., ТК, I т. о.; Решение № 119 от 8.07.2011 г. по т. д. № 1160/2010 г., ТК, II т. о.; Решение № 5 от 2.02.2012 г. по т. д. № 75/2011 г., I т. о. и др.). Поради изложеното, при 3 наличие на редовен от външна страна документ – запис на заповед, и липса на въведено от страна на ответника твърдения за наличие на каузално правоотношение, което да е довело до погасяване на вземането по издадения запис на заповед, то безпредметно се явява изследването на твърденията на ищеца за наличие на договор за заем, сключен между страните.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се поражда право на разноски в полза на ищеца. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 124,00 лева, равняващи се на 63,40 евро, които следва да му бъдат присъдени. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е представен списък на разноските от страна на ищеца, в който се посочва и заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 453,52 лева, но доказателства за извършени такива разноски не са представени, респ. не следва да бъдат присъждани.

Към посочената сума следва да се добавят и дължимите разноски в заповедното производство съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно сумата в общ размер на 577,66 лева, равняваща се на 295,35 евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника П. В. Д., ЕГН: **********, дължи на ищеца С. Р. С., ЕГН:

**********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, вр. 535 ТЗ, сумата в размер на 3170,01 евро, представляваща дължима сума по запис на заповед от ** г., с падеж: ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл.

417 ГПК в съда – 04.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК № 5058/17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 10172/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Р. С., ЕГН: **********, сумата в размер на 63,40 евро (шестдесет и три евро и четиридесет евроцента), представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 295,35 евро (двеста деветдесет и пет евро и тридесет и пет евроцента), представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 10172/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните .

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 10172/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив да се върне поради отпадане на необходимостта от 4 същото, ведно със заверен препис от решението.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5