Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 494 от 06.11.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 999/2023
Вид
Определение № 494
Подписан
06.11.2023
В сила
06.11.2023
Състав
Антоанета Данова, Бонка Янкова, Мая Цонева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 494 гр. София, 06.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Мая Цонева

Бонка Янкова като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно частно наказателно дело № 20238003200999 по описа за 2023 година

Производството е по чл.44, ал. 1 НПК.

С разпореждане № 7509/ 26.10.2023 г. по ЧНД № 4503/2023 г. по описа на Районен съд Варна е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност с Районен съд Добрич.

Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд Варна. Счита, че в случая, след като е изменил първоинстанционната присъда в частта относно отнемането на запорираната вещ - процесното МПС и е постановил неговото връщане на собственика М. Т., окръжният съд е този, който е следвало да се произнесе по въпроса с наложеното обезпечение. След като е пропуснал да го стори и делото е върнато на първоинстанционния съд, то и РС Варна следва да отмени наложения запор на движима вещ, която е и веществено доказателство, с оглед чл.306, ал.1, т.4 от НПК.

Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното:

По подадена от М. Т. молба за отмяна на наложената обезпечителна мярка - запор на движима вещ, съдебното производство първоначално е било образувано в РС Добрич като ЧНД № 1119/2023 г. С Разпореждане № 1404/17.10.2023 г. съдията докладчик от РС Добрич приел, че делото не му е подсъдно. Изложил е съображения, че обезпечителната мярка е наложена по повод на извършено престъпление, по което РС Варна се е произнесъл с присъда, поради което и именно той е компетентния съд, като се позовал на чл.27, ал.1 от НПК, съгласно която разпоредба съдът ръководи производството и решава всички въпроси по делото. Прекратил съдебното производство и изпратил делото по компетентност на РС Варна, който да се произнесе по молбата, на основание чл. 309 НПК вр. чл. 402 ГПК.

В РС Варна делото е образувано като ЧНД № 4503/23 г. С разпореждане от 26.10. 2023 г. съдията докладчик по съображения, че процедурата по чл. 306, ал.3 от НПК обвързва съда с произнасяне само в хипотезата на оправдателна присъда, а в случая присъдата била осъдителна и същата е влязла в сила след преминала проверка от въззивната инстанция, прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност, като изпратил делото 1 на ВКС за упражняване правомощията му по чл.44, ал.1 от НПК.

При така изложените факти, ВКС намира, че компетентен да се произнесе по молбата за отмяна на допуснатото обезпечение е Районен съд Варна.

Досъдебното производство, в хода на което е било направено искането от прокурора на основание чл.72, ал.1 от НПК е водено в ОСлО Добрич. С Определение от 18.06.2013 г. съдия от РС Добрич е допуснал по досъдебното производство обезпечение на отнемане на МПС – л.а., собственост на М. К. Д. чрез налагане на обезпечителна мярка - запор върху процесната движима вещ. Съдебното производство се е развило в РС Варна, пред който е било образувано НОХД№ 3287 по описа за 2018 г. С присъда № 154/ 2019 г. М. Т. е била призната за виновна по обвинението, за което е била предадена на съд, като на основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК е постановено отнемане в полза на държавата на вещественото доказателство – процесното МПС- л.а „Мерцедес“ А 170 ЦДИ с рег. № Тх 42 22 КХ, собственост на подсъдимата Т.. В рамките на въззивната проверка по глава ХХІ от НПК, Окръжен съд Варна, с Решение от 18.11.2020 г. констатирал незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, в частта относно приложението на чл.53, ал.1 б.“а“ от НК и я изменил, като отменил отнемането в полза на държавата на процесното МПС и постановил връщането на лекия автомобил на собственика М.Т.. В останалата част присъдата била потвърдена. С оглед окончателността на въззивното решение и след като отменил постановеното от първата инстанция отнемане на лекият автомобил, окръжният съд е следвало да се произнесе и по въпроса за обезпечението, с оглед отпадналата от същото нужда. В контекста на направената от касационният състав констатация, предвид предмета на настоящото производство, с правно основание чл. 44, ал. 1 НПК, следва да се посочи, че ВКС се произнася единствено по спора за подсъдност между спорещите съдилища, между които не е ОС Варна. След като делото не е висящо пред ОС Варна, а същото е върнато в първата инстанция, то и ВКС намира, че компетентен да се произнесе по въпроса с отпадналата нужда от наложената обезпечителна мярка е именно РС Варна.

Следва да се отбележи, че принципно при непроменена подсъдност компетентен би бил съдът взел обезпечителната мярка. След като обаче делото е пренесено в района на Варна и е разгледано и решено от РС Варна и след като производството пред окръжния съд е приключило и делото е върнато на първоинстанционния съд, настоящият касационен състав намира, че съдът който следва да се произнесе по искането за отмяна на взетото по досъдебното производство обезпечение е Районен съд Варна.

С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, ІІІ н.о.

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА НЧД № 4503/2023 г., по описа на Районен съд Варна за разглеждане на същия съд.

Копие от настоящето определение да се изпрати на Районен съд Добрич за сведение.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3