Решение № 47 от 26.03.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Разград , 26.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Рая П. Йончева като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №

20203300100304 по описа за 2020 година

Делото е образувано по иск, предявен на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) , сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД от Гаранционен фонд, гр.София срещу Т. Р. М., ЕГН**********, от с.Брестовене, Разградска обл., за 214 927,04лв., дължими на основание чл. 288, ал. ал.1, т.2, б“г“от КЗ (отм.) , сега чл. 557, ал.3, т.1 КЗ във вр. чл.

45 ЗЗД ведно със законна лихва от дата на иска до окончателното им изплащане.

Като факти обосноваващи заявената в петитум защита, ищецът ГФ сочи:

- Вл. в сила на 10.II.2016г. Присъда №24/26.ІII.2015 по НОХД №38/2015 на РОС, с която отв. Т. Р. М. е признат за виновен в това, че на 26.V.2014г., като е управлявал МПС в пияно състояние и в нарушение на визираните в чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, чл.21 ЗДвП, чл.73ППЗДвП, чл.150ЗДвП и чл.150а ал.2 т. 6ЗДвП правила за безопасност на движението е причинил по непредпазливост смъртта на 32 годишната Елис Салиева Ахмедова и лека телесна повреда на 12 годишната С.Р., е извършил престъпление по см. на чл.343, ал.4 във вр. с ал.3,пр.1 и пр.7,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ и чл.342, ал.1 НК .

Приети в съставомерност на инкриминираното от М. престъпление, причинна връзка със смъртта на лицето Е.А. и с получените при ПТП на 26.V. 2014г. телесни повреди от лицето С.Р.;

- При причиняване на процесното ПТП ответникът е управлявал автомобила си в в пияно състояние;

- управление на автомобил ДК№РР2782ВО с невалидна към дата на ПТП застр. полица №08113001088587;

- Влязло в сила Решение № 4575/5.VI.2016 по гр. д.№4542/2015 по опис на СГС, с което по иск на пострадалата от процесното ПТП С.Р., на осн. чл.288,ал.1, т.2, б.“а“КЗ (отм.) ГФ е осъдено да изплати в обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат от загубата на нейната майка-150 000,00лв. и в размер на 15 000,00лв. за лично претърпяната от нея лека телесна повреда. Прилага издадени срещу него и въз основа на вл. в сила решение изпълнителни листи.

-Изплатени в хода на образуваното срещу него изп. производство обезщетения на пострадалото лице, за което прилага счетоводна справка и 4бр. платежни документи/авизо;

- Регресна покана изх. №ГФ-РП-522/25.V.2019г до ответника за репариране в едномесечен срок от 1 получаването й на сумите, които ищецът е изплатил в обезщетение на пострадали от виновното му поведение лица. Приложено към същата известие, с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата.

Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетение на увредените при ПТП лица, до размера на платеното Фондът встъпва в правата им срещу водача на МПС без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", при управление на който е настъпило увреждащото ги ПТП.

При редовност в призоваването, ищецът не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество с.з. Депозирал е писмено становище, с което заявява , че поддържа иска и прави искане за разноски.

В законоустановения и предоставен му за това едномесечен срок ответникът не се е възползвал от правото си на отговор и не е ангажирал становище по допустимост, и основателност на иска; не ангажира становище по наведени в основание на иска факти и обстоятелства; Не представя доказателства и не прави доказателствени искания; Не въвежда спор по ангажираните с исковата молба и допуснати от съда доказателства;не въвежда правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, В съдебно заседание, чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Вели прави признание на иска и на фактите, обосноваващи заявената в петитума му защита.

При така заявеното от ответника процесуално поведение и поради липса на дадено от ищеца съгласие, съдът намира за неприложима разпоредбата на чл.237 ГПК и пристъпи към мотивиране на решението си, със следващите се по същество на спора –доказателствен анализ и правни изводи.

В своята съвкупност и относимост към доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), но действал към момента на увреждането – 26.V. 2014 г. след изплащането на обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2 б. "а" Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Съгласно разпоредбата на чл.

288, ал. 1, т. 2 б. "а" от Кодекса за застраховането (отм.); Гаранционният фонд изплаща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е имал застраховка.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В тежест на ищеца в производството е да докаже: че е налице деликтна отговорност на ответника по отношение на увреденото лице, в случая в личното му качество и като наследник на загиналата при процесното ПТП негова майка; обема на деликтната отговорност на ответника за причинените на увредено т о лице неимуществени вреди; липсата на договор за застраховка "ГО " между ответника и застрахователно дружество към момента на настъпване на застрахователното събитие, дало основание на ГФ гр. София да заплати обезщетение на пострадалите лица; наличие на плащане от страна на ГФ гр. София на дължимото обезщетение на пострадалите лица; наличието на основание за регресна отговорност на ответника по отношение на платилия ГФ.

Установява се от приетото към доказателствата по делото НОХД № 38/2015 г. по описа на ОС – гр.

Разград, че с влязла в законна сила но 10.II.2016г. Присъда №24/26.ІII.2015 отв. Т. Р. М. е признат за виновен в това, че на 26.V.2014г., като е управлявал МПС в пияно състояние и в нарушение на визираните в чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, чл.21 ЗДвП, чл.73ППЗДвП, чл.150ЗДвП и чл.150а ал.2 т. 6ЗДвП правила за безопасност на движението е причинил по непредпазливост смъртта на 32 годишната Елис Салиева Ахмедова - престъпление по см. на чл.343, ал.4 във вр. с ал.3,пр.1 и пр.7,б.“б“ във вр. с ал.1,б.“в“ и чл.342, ал.1 НК .

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по наказателното дело е задължителна за 2 състава на гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието в частта относно това дали е извършено деянието от ответника, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед гореизложеното следва да се приеме за доказано наличието на деликтна отговорност на ответника за обезщетяване на немуществените вреди, причинени на наследниците на загиналата при процесното ПТП Е.Е.Ф. Ахмедова в резултат на смъртта ѝ, настъпила на 26.V.2014г. г. при посочените в присъдата обстоятелства.

По делото се следва за установено, че загиналата при произшествието Е.А., относимо към дата на инцидента е живеела фактически на съружески начала с ответника. От това им фактическо съжителство е родено и детето С.Р., представлявано понастоящем от своята баба- Ш.И., назначена за негов настойник от Органа по наастойничество и попечителство при Община Търговище. На инкриминираната дата детето С. е било пътник в колата. По делото се следва за установено, че в резултат на причиненото от ответника ПТП същото е получило леки по степен телесни увреждания.

По депозирана от пострадалата С.Р. претенция, пред ГФ е била образувана щета № 21 - 0297/17.XII.2014г., по която на 12.III.2015г. е бил постановен отказ за изплашане на застр. обезщетение. След постановеня отказ, пострадалата е предявила интереса си по съдебен ред.

Като доказателство по делото е приложен заверен препис от вл. в сила Решение № 4575/5.VI.2016 по гр. д.№4542/2015 по опис на СГС, с което искът на пострадалата от процесното ПТП С.Р. е бил уважен, като на осн. чл.288,ал.1, т.2, б.“а“КЗ(отм.) ГФ е осъдено да изплати - 150 000,00лв. в обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат от загубата на нейната майка и 15 000,00лв. в обезщетение за лично претърпяната от нея лека телесна повреда. Обезщетенията са присъдени ведно със законна лихва, считано от 12.III.2015г.- дата на постановения от ГФ отказ по застахователната претенция и до окончателното им изплащане.

С така постановеното решение Г е осъдено и със заплащане на дължимата се в производството държавна такса от 7 300,00лв. и с дължимо в размер на 5 200,00лв. на осн.чл.38 ЗА възнаграждение, за безлатно оказаната правна помощ на пострадалата. Производството пред СГС е протекло и решението е постановено при участие на отв.Т.М. като трето, подпомагашо ГФ лице.

Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. От съдържанието на представеното решение се установява, че към момента на ПТП, доказано причинено по вина на ответника, същият е управлявал МПС без валидна, действаща застраховка "Гражданска отговорност" и това обстоятелство е било надлежно отразено в Информационния му регистър на 12.IV.2014г. Предвид съдържанието на договора за застраховка и обстоятелството на неизпълнение задължението на застрахованото лице за плащане на застрахователната премия, решаващият в производството по гд №4542/2015 СГС е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ и е уважил предявената срещу него претенцията на пострадалото лице С.Р..

Отделно от това и съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение по посоченото гражданско дело е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

С оглед гореизложеното следва да се приеме за доказано обстоятелството, че по отношение на виновно причинените от ответника неимуществени вреди на пострадалата С.Р., в личното качество и като наследник на загиналата в резултат на същото ПТП нейна майка, е ангажирана отговорността на ищеца ГФ, тъй като към момента на осъществяване на непозволеното увреждане, по отношение на лекият автомобил, управляван от ответника не е имало валидно сключен договор за задължителна застраховка "ГФ", както и размера на тези вреди.

На осн. вл. в сила решение срещу ГФ са издадени изп. листи и образувани изпълнителни производства под №57 и №58, и двете по опис на ЧСИ А.Бизов, с рег.№850 КЧСИ и р-н на дейтствие при СГС. В хода на изълнителните производства, освен вземнията по присъдените на взискателя С.Р. обезщетния, са били начисллени 3 като дължими от длъжника - ГФ и следващите се лихви, такси и разноски в изп. производство. Общо, установените като дължими от ГФ в изп. производство вземания възлизат в размера на исковата му претенция214 927,04лв. От приложената като доказателство и изготвена от ЧСИ справка, както и от адресираната до ищеца ПДИ е видно, че по изпълнителните дела съдебно установените вземания са в общ размер ва 200 600,00лв., от които:165 000,00лв. за дължимите на взидсакетля обезщетения, 23 100,00лв. законна лихва, дължима върху размера на обезщетенията за периода 12.III.2015г.-28. VII.2016г.; 7 300лв. за дължими по см/ка на СГС държавни такси и 5 200,00лв. за присъденото на осн.чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение. Разликата от 14 327,00лн. е формирана от направените в хода на изп. производство разноски на взискателя и за дължимите се в това производство такси по ТТРЗЧСИ.

В съвкупността си, приложените и приети като писмени доказателства преводни нареждания, издадените по изп. д. №57 и 58 по опис на ЧСИ Бизов справки, постановения и уведомления, установяват с категоричност, че в отговор на отправената му ПДИ и уведомления от СГС, ищецът е поасил изцяло предявените му за ипълнение вземания, възлизащи общо в размер на исковата претенция от 214 927,04лв. Поради което, със свои Постановления от 25.VIII.2016г. ЧСИ О.Б. е прекратил производствата по изп. дела с №57 и №58, образувани му на производство по опис за 2016г. срещу длъжник-ГФ поради удоветворяване вземанията на взискателя - С.Р..