Решение № 606 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Гражданско дело № 20211100110496 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени А. В. В., ЕГН ********** против Т. Й. Х., ЕГН **********.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 75 100лв, равностойни на 38 346,89 евро, предявена частично от 250 000лв, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 09.08.2021г, датата на последното увреждане, до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения, разпространени от ответника, а именно: на 29.07.2021 г. от трибуната на 46-то Народното събрание:

„ ... в процеса на делото, което се води в Лондон, съдебна техническа експертиза доказва, ... откраднат компютър лично от г-н А. В.“;

„ ... човек, откраднал интелектуална собственост“;

„ ... професионалисти, които нямат проблеми със закона“, на 31.07.2021 г. в предаването „Събуди се“ по НОВА телевизия: „не, не е оправдан", „... компютър, лично откраднат от А. В. ...“, ,,... да ви кажа, че 1 лъже...“; н а 09.08.2021 г. в предаването „Лице в лице“ по БТВ:, „ ...кодът е откраднат от компютър, който той е откраднал ... “. Претендира съдебни разноски по списък.

Ответникът оспорва иска за обезвреда и моли съда да го отхвърли като неоснователен, поради липса на елементи от фактическия състав на гражданската отговорност, както и като недоказан по размер, който не несъответства на твърдените претърпени вреди. Претендира съдебни разноски по списък.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С предявена на 23.08.2021г от ищеца първоначална искова молба за заплащане на обезщетение от 25100лв, предявено частично от 250 000лв, посочва, че в началото на 2013г. за първи път бил поканен като служебен министър на икономиката, енергетиката и туризма от тогавашния президент гн Р.П. в кабинета на служебното правителство с министър-председател г-н М.Р., а след това по покана на президента на Република България г-н Р.Р. заел позицията на служебен министър на финансите в настоящото, към датата на исковата молба, служебно правителство. Според него, вероятно професионалната му изява като министър на икономиката, енергетиката и туризма и постигнатата повишена събираемост на публичните вземания, били определящи г-н Т. Й. Х. да води разговори с него и да му предложи да се включи в първия проект за състав на Министерски съвет на Република България на политическа партия „Има такъв народ“ (ПП „ИТН”). На ищеца обаче била предложена друга позиция, което означавало да напусне изпълняваната от него служебна функция като министър на финансите, но не това била причината да отклони предложението на ПП „ИТН”, а липсата на еднаква визия за финансовата политика на страната в следващите 12 до 24 месеца. С тези проведени срещи се изчерпвали действията и контактите, които ищецът бил имал с отделни представители на ПП „ИТН” и в частност с ответника и считал за нормално да запазят добрите си взаимоотношения и впечатления едни за други, независимо от политическите им пристрастия.

Ищецът посочва, че не членува в никоя политическа партия и единственото, 2 на което винаги разчитал било доброто му образование и високия професионализъм като съвкупност от себеотдаване, принципност, честност, решителност, съпричастност, лоялност, които били определящи в личностните му изяви, независимо от това дали били свързани с частния бизнес или с упражняването на публични правомощия.

Поради това за него било не само недопустимо, а и дълбоко оскърбително, направеното само няколко дена по-късно изявление от ответника, на 29.07.2021 г., от трибуната на Народното събрание, като към онзи момент г-н Т. Й. Х. бил председател на парламентарната група на ПП „ИТН”, а също и последвалите негови изявления в ефира на различни телевизионни медии с национално покритие, тиражирани многократно в различни електронни медии. Направеното от ищеца опровержение било излъчено само в предаването „Лице в лице“ по БТВ.

Първото изявление на ответника било на 29.07.2021 г., опиращо се „само на факти“, а именно: „Ето факти, които са публично известни. Само факти. През 2008 г. инвеститор дава 1 млн и половина долара на фирмата „Лесно.ком“, която се занимава с продажба на самолетни билети. Фирма „Лесно“ има 4-ма съдружници. Изпълнителен директор е сегашният финансов министър А. В.. Няколко години подред, поради лошо, управление и лоши финансови резултати, инвеститорът е принуден постоянно да налива милиони.

През 2009 г. инвеститорът, който работи с Европейската банка за възстановяване и развитие, отказва да налива повече средства и настъпва конфликт. Тогава, без санкция на акционерите, в нарушение на закона, изпълнителният директор А. В. дава личен заем на фирмата, и няколко месеца по-късно изисква обратно заема, като по този начин фалира фирма „Лесно.ком“. Междувременно А. В. е водил преговори с датския инвеститор М. Л. и когато фалира „Лесно.ком “, в нарушение на договора, той вади част от програмистите и основава нова фирма „Everbread“, която също е в нарушение на предишния договор. Новата фирма на А. В. започва да развива абсолютно същата дейност като предната фирма и това довежда до съдебни дела в Амстердам, Лондон и САЩ. В процеса на делото, което се води в Лондон, съдебна техническа експертиза доказва, че новият продукт на „Everbread“ на А. В. е направен въз основа на код от откраднат компютър лично от г-н А. В.. След излизането на тази експертиза адвокатите на г-н В. предлагат и постигат извънсъдебно споразумение, заплащайки няколко 3 милиона долара, признавайки факта за откраднатата интелектуална собственост. Според нас човек, откраднал интелектуална собственост - нещо което е доказано в Лондонския съд, не трябва да бъде български министър.

Ние разбираме смисъла на думата „симпатия“, разбираме, че един човек може да бъде симпатичен, но когато говорим за хора, които носят обществена отговорност, предпочитаме професионалисти, които нямат проблеми със закона. Опираме се само на фактите... “.

Ищецът твърди, че изявлението на ответника не отговаряло на истината, представлявало клевета по смисъла на чл. 147 от НК и тъй като ищецът в онзи момент отсъствал, успял да отговори на отправените обвинения на следващия ден, 30.07.2021 г., в ефира на БТВ в предаването „Лице в лице“. Но ответникът продължил упорито да твърди, че ищецът е „ ... откраднал интелектуална собственост ... “ и на 31.07.2021 г. в ефира на НОВА телевизия, в предаването „Събуди се“, в която заявил следното:

„Т. Й.: „Не виждам за какво да поднасям извинение на сегашния финансов министър, при положение, че ние казахме само факти. Факт е, че е имало дела, факт е, че е имало съдебна експертиза, която е доказала, че новата фирма работи с откраднат код от компютър, лично откраднат от А. В.. Това са факти.

М.Ц.: Факт е, че е оправдан.

Т. Й.: Не, не е оправдан.

М.Ц.: В Ню Йорк той твърди, че е оправдан.

Т. Й.: За Ню Йорк не знам, аз говоря за Лондон.

М.Ц.: За Лондон той твърди, че въобще не е имало дело, а че е имало приятелско споразумение между фирмите.

Т. Й.: Да ви кажа, че лъже, защото е имало съдебна експертиза, след която той е предложил извънсъдебно споразумение и колегите ви от БТВ вчера вечерта в новините бяха направили проверка. Ще посъветвам и вашите колеги да вземете да се обадите и на г-н Е. и на г-н М. Л., защото пък аз снощи видях нещо, което не казах, но знаех, че е така. Тая врътка А. В. е направил още няколко пъти, същия номер е направил и на датчанина г-н Л. и е продал кода на китайското правителство. Отидете спорете с китайците, нали, ако сте частна фирма. Колегите да вземат да се обадят на тези двама човека, в крайна 4 сметка те са били тези, които са го съдили, на тях предполагам, че може да вярвате. “

Ищецът твърди, че на 09.08.2021 г. в предаването „Лице в лице“ по БТВ, ответникът участвал заедно с г-н С.Б., като продължил да твърди неистини по негов адрес:

„Т. Й.: Иначе за А. В. там той човека имало е съдебна експертиза, която е доказала, че този код е от неговия компютър...

М.Ц.: Решението на съда в крайна сметка какво е?

Т. Й. и С.Б.: Да и се води извънсъдебна спогодба, споразумение, от страната, която е обвинявана. Да не бъркаме, така е, имало е съдебна експертиза, която е доказала, че кодът е откраднат от компютър, който той е откраднал. Той го е изнесъл. Така че ...

М.Ц.: Той не е осъден...“

Ищецът твърди, че всички тези „факти“ били неистина и представлявали съвсем съзнателно разпространение на злонамерени слухове с цел злепоставянето му и накърняване на доброто му име в обществото, без ответникът да ги подкрепи с доказателства за тяхната истинност, а набедил ищеца в извършване на престъплението кражба на интелектуална собственост.

Посочва, че обвинение за подобно престъпление не му било повдигано нито във Великобритания, нито в САЩ, нито в България, правомощия за разследването за което имала прокуратурата, нито имало влязъл в сила акт на който и да е било съд, с който да е признат за виновен в извършването на това престъпление. Тези изявления достигнали до широка аудитория чрез средствата за масова информация и причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета, престижа, честта и доброто му име в личен, социален и професионален аспект, като продължавал да търпи и вероятно и в бъдеще щял да търпи особено силни негативни емоции и непреодолимо възмущение от оклеветяването му, дълбоко оскърбително не само за него и неговото семейство, а и за приятелите и колегите му, с които партнирал, като репутацията му била подкопана. За ищеца тези изказвания били непонятни и обидни, още повече, че бил поканен именно от г-н Т. Й. за включването му в проектокабинета на ПП „ИТН“ и ги възприемал като некоректно и злонамерено поведение, с цел злепоставянето му и поставяне 5 под съмнение на неговия авторитет и професионализъм, още повече, че се повдигали въпроси, които били приключили и били уредени по един окончателен начин преди почти вече 10 години и нямали никакво отношение към работата и личността му понастоящем. Допълва, че отправените от ответника неистини щели да му причинят вреди и в бъдеще при продължаване на работата му в частния сектор, тъй като ще породят неоснователни съмнения у приятели, колеги и бизнес партньори във връзка с неговата компетентност и лоялност и всеки, научил за „фактите“, би могъл да подложи на съмнение неговия авторитет и професионализъм.

С подадена в открито заседание по делото, на 14.03.2023г, молба от ищеца е заявено увеличение на иска по размер и с протоколно определение от същата дата, л.352 от делото, съдът го е допуснал, като същият се счита предявен в размер на 75 000лв, частично от 250 000лв и е приел, че е сезиран с един иск. Това протоколно определение беше уточнено с протоколно определение на съда 23.07.2024 г., л. 746 и следващите от делото, в което съдът изложи мотиви защо приема, че е сезиран и ще се произнесе по един главен иск, а не по три отделни иска по трите изказвания на ответника, в който смисъл са и мотивите в постановеното Решение № 204 от 12.06.2015 г. по описа на ВКС по гр.д. № 7046/2014 г., IV състав, ГО. В същото съдебно заседание, във връзка с възраженията на ответника за нередовности на исковата молба и във връзка с възраженията на ищеца за събиране на неотносими доказателства и за дългата продължителност на разглеждане на делото, и във връзка с многократните искания на ответника и възражения на ищеца по допускане задаването на въпроси по реда на чл.176 от ГПК от ответника към ищеца, съдът задължи ищеца да посочи конкретните изявления на ответника, които според него са позорящи, както и да уточни кои са били обстоятелствата, за които в исковата молба посочва, че „ … били приключили и били уредени по един окончателен начин преди почти вече 10 години и нямали никакво отношение към работата и личността му понастоящем.“. В същото открито заседание съдът указа на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи, че ответникът е направил процесните изявления, каквото указание до момента липсваше и в тази връзка му даде указания.