Решение № 15488 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15488 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110170770 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против К. А. А., уточнена с молба от 21.06.2026 г. и в открито съдебно заседание, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1528,60 евро ( 2989,69 лева), представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 92, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“ бл. 3, вх. 6, ет. 2, аб. № ***, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 236,29 евро ( 462,14 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 25.06.2024 г., сумата в размер на 19,49 евро ( 38,12 лева), представляваща непогасена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 4,76 евро ( 9,30 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 25.06.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 22961/25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 42538/2024 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги.

Процесуалният представител на дружеството поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Предвид неизпълнение от страна на ответника да заплати задължението за главница в срок потребителят дължи обезщетение за 1 забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат М. Й. оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения, че между страните по спора не съществува облигационно правоотношение с описан в исковата молба предмет, тъй като между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и праводателя и баща на ответника ***, респ. между дружеството и К. А., не е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия. Представителят на страната поддържа, че Общите условия на топлофикационното дружество не са предоставени нито на праводателя на ответника, нито на К. А., респ. същите не обвързват ответната по исковата молба страна.

Процесуалният представител поддържа, че в случая се касае за непоискана услуга, респ. ответникът не дължи плащане на нейната цена. В депозирания отговор са изложени твърдения, че услуга дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот и период не е предоставяна, респ. претенцията се явява неоснователна. В отговора са изложени доводи за неоснователност на акцесорната претенция за мораторни лихви, тъй като ищецът не е отправил покана до длъжника. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. С отговора е направено искане да не бъде допускано изслушване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводни експертизи. По сочените съображения е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като сторените от ответника съдебни разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

При съобразяване на становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо от доказване, че за исковия период процесния имот е бил топлоснабден, като „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е доставило до имота топлинна енергия на сочената в исковата молба стойност, че ответникът не е извършвал плащания в погашение на процесните задължения за главници, като ищцовото дружество е начислило обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Неоснователни са поддържаните от ответника доводи, че Общите условия на ищцовото дружество не са надлежно публикувани.

С исковата молба / лист 34 лице и гръб/ са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ 2

ЕАД, одобрени с Решение ОУ1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, като видно от представеното копие същите са публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма наведени твърдения за наличие на подобно обстоятелство. В случая Общите условия са в сила, считано от 12.08.2016 г., поради което намират приложение спрямо ответника.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен нотариален акт за собственост на апартамент ( жилище) по чл. 55 г ЗПИНМ № 86, том XXIX от 29.09.1974 г., по силата на който трето за спора лице *** А. е придобило право на собственост върху процесния недвижим имот. Ответникът не оспорва, а и от приетите по делото удостоверение за наследници ( лист 17) и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки ( лист 76) се установява, че приобретателят е починал на 06.10.1996г., като след смъртта му и за процесния период К. А. се легитимира като титуляр на правото на собственост върху имота. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период. Предвид изложеното и доколкото не са ангажирани доказателства в подкрепа на противното съдът намира, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот, респ. ответникът отговаря за задълженията за топлинна енергия.

Ответникът не оспорва, поради което и с доклада изрично е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че процесният имот е топлоснабден, като доставената за исковия период топлинна енергия възлиза на сочената в исковата молба стойност, поради което предявеният иск за главница се явява доказан по основание и размер.

Във връзка с поддържаните от ответника с молба от 02.04.2026 г. доводи за недължимост на цената на доставената топлинна енергия поради постановяване на Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. на ВАС, Петчленен състав, с което е отменена Методиката към Наредбата за топлоснабдяването, следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, поради което Методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния случай. От друга страна, дори да се приеме, че същата противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК. В случая ответникът изрично се е противопоставил на искането на ищеца за изслушване на съдебно-техническа експертиза, като е заявил, че не оспорва стойността на реално доставената до имота топлинна енергия.

Неоснователно е възражението на ответната страна за неприложимост на т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1, както и § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката. С Решение на Съда на Европейския съюз от 23 октомври 2025 година по дело С-760/23 е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, 3 доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В т. 57 - 58 от решението е посочено, че що се отнася до въпроса дали член 9, параграф 3, параграф 3 от Директива 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент, като член 9 от Директива 2012/27 не предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула. Въведеното с чл. 9, пар. 3 от директивата изискване за прозрачност и точност, обаче, се прилага и за математическата формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която се изчисляват посочените разходи /т. 61/. Видно от така даденото разрешение, възникването на задължението на собствениците на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост да заплащат разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, не е отречено, а предмет на изясняване е единствено точността на методиката за определяне на неговия размер.