Решение № 209 от 13.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20261800500237 по описа за 2026 година

С Решение № 361 / 17.11.2025г., постановено по гр.д. 889/2025г. по описа на РС – гр. Ботевград, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с ЕИК .......... сумата от 4698,62 лв. - главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470421222226042 и по застрахователна полица „Каско Стандарт“ № .............. във връзка с ПТП от ............. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу горното решение.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че ищецът не бил представил действащи към датата на ПТП общи условия за застраховка „Каско“. Твърди, че протоколът за процесното ПТП не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 183 от ГПК, поради което следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Същият бил непълен, неточен и противоречив. В него не бил описан механизмът на реализираното произшествие и пътната обстановка. Изтъква, че протоколът възпроизвежда единствено твърденията на водача, който се явява заинтересован, а също че процесното ПТП не е било посетено от служители на МВР, че не е представен достоверен снимков материал от произшествието и причинилото го препятствие, както и че липсват свидетели на случилото се.

1

Във връзка с горното посочва, че произшествието не се е случило в присъствието на съставилия протокола служител на МВР, поради което протоколът няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и причинените вреди. Още повече, че протоколът не е подписан от представител на ответника, за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните за него факти. Посочва, че в протокола липсват данни за размера на препятствието („необезопасена дупка“). Заявява, че липсва противоправно поведение, което да обуслови отговорността му, както и че водачът се е движил с несъобразена скорост, с което свое поведение е съпричинил вредоносния резултат.

Поддържа, че заключението по САТЕ не е следвало да бъде кредитирано, тъй като е изготвено на база твърденията на водача. Освен това застрахователят не бил изпълнил законовото си задължение да извърши проверка за установяване на обстоятелствата, обуславящи наличието на застрахователно събитие, респ. недължимост на застрахователно обезщетение.

Твърди още, че застрахователната полица не съдържа минимално изискуемите реквизити поради непредставянето на общите условия, от които да личат покритите застрахователни рискове.

Освен това, жалбоподателят оспорва извода на първоинстанционния съд относно кредитиране на представените писмени доказателства от ищцовото дружество, като отбелязво, че същите са частни свидетелстващи документи, изготвени от служители на ищцовото застрахователно дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти. поради което не доказват по безспорен и неоспорим начин обстоятелствата при реализиране на процесното ПТП. Счита, че не може да се изведе категоричен извод, че евентуалното произшествие е настъпило при твърдените обстоятелства, както и че въобще е настъпило. Развива съображения относно понятието „предвидимо препятствие“. Заявява, че липсва негово противоправно поведение, което да обуслови отговорността му. Изразява съмнение по отношение на скоростта, с която се е движил водачът, както и че е съпричинил вредоносния резултат в нарушение на чл. 20, ал. 2 ат ЗДвП

Намира за недоказано, че към момента на ПТП водачът на МПС не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, откъдето прави извод, че е възможно да е налице обстоятелство, изключващо отговорността на застрахователя. Като други такива възможни обстоятелства сочи хипотезата на причиняване на вредата от умишлени действия, както и грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на ППС, както и други обстоятелства, за което също не били събрани доказателства. Развива съображения относно елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 410 от КЗ. Оспорва представените от застрахователя частни свидетелстващи документи и изразява съмнение, че процесното ПТП е настъпило при описаните в тях обстоятелства. Прави извод, че механизмът на ПТП, както и причинно- следствената връзка между него и вредите, са противоречиви и недоказани. Не било доказано също, че единствена причина за ПТП и за причинените в резултат от него щети е необезопасена дупка на пътното платно, нито че за жалбоподателя е възникнала отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултът. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърля предявения срещу него иск. При условията на евентуалност, моли съда да се произнесе по възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски и прави 2 възражение за прекомерност на адвокатското или юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който въззиваемият оспорва жалбата и намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни.

Солидаризира се с изводите на първоинстанционния съд. Счита за неоснователен довода на ответника, че съдът не бил обсъдил и неправилно приел по делото, че настъпилото застрахователно събитие е покрит по застраховката риск. Изтъква, че по делото са представени общи условия, действали към датата на подписване на многогодишна застрахователна полица № .............., сключена за срок от 08.06.2018 г. до 08.06.2022 г., въз основа на която първоинстанционният съд правилно и обосновано бил приел, че покритият риск „Пълно каско“, включва и покрива щети при настъпване на ПТП. Същевременно, жалбоподателят не бил доказал твърдението си за наличие на други общи условия.

Оспорва изложеното във въззивната жалба относно механизма на настъпване на процесното ПТП, във връзка с представения протокол за ПТП.

Анализира съдържанието на последния като подчертава, че съдържащите се в него констатации са възприети лично и на място от съставилото го лице.

Счита, че събраните свидетелски показания кореспондират с писмените доказателства по делото (заявление за щета и опис на претенция), както и се потвърждават от изводите на вещото лице по САТЕ. Позовава се на заключението по тази експертиза в смисъл, че няма видими следи по увредената част, които да сочат на друг механизъм и че са били осъществени по посочения в заявлението и в протокола за ПТП начин.

Споделя извода на БРС, че не е имало означения за налични дупки и други неравности на пътя, а той е бил отворен за движение. Същевременно, за водача не са събрани данни да е управлявал влекача с несъобразена скорост, нито има други данни, навеждащи извод за съпричиняване не вредите.

Подчертава, че определената от вещото лице стойност на щетите е повисока от определената и изплатената от ищцовото дружество в размер на 4698,62 лв., което е обусловило уважаване на иска в пълен размер.

Моли съда да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и обосновано, включително по отношение на присъдените разноски.

Претендира разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 394 евро.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от гл. юрк. Н., който поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. По същество моли съда да отмени решението на РС – Ботевград по съображения, изложени в жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не се представлява. От процесуалния представител – адв. С. - е постъпило становище, с което поддържа отговора, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски в размер на 394 евро.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е 3 описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В хода на производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД.

Тази квалификация е възприета от районния съд и не се оспорва от жалбоподателя във въззивната му жалба, като от текста на последната може да се направи извод, че и се споделя от него. Настоящият съдебен състав я намира за правилна, с оглед твърденията на ищеца в исковата молба, като също така следва да се отбележи, че никоя от страните не се е противопоставила срещу нея нито при връчването на проекта за доклад, нито в първото по делото открито съдебно заседание, в което проектът е обявен за окончателен. Поради това няма основание за упражняване на служебните правомощия на въззивния съд по т. 2 от ТР 1/2013 по т.д. 1/2013г.

При така определената правна квалификация на иска, за уважаването му е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: настъпване на ПТП и увреждане на МПС в резултат от него, наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП, заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за претърпените вреди, както и установяване на действие или бездействие на работници/служители на ответника, което е в причинна връзка с настъпването на ПТП.

По тези въпроси настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение към тях, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения.

4

Наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС към момента на ПТП се установява от Застрахователна полица № .............. (л. 16-17 от делото на СРС) и представените с исковата молба Общи условия по застраховка „Каско стандарт“ (л. 33-50 от делото на СРС). Констатира се също, че цитираната полица е сключена с клауза „Пълно Каско“, която покрива и релевирания в настоящото производство застрахователен риск, а именно - последици от ПТП. Поради това съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не били представени Общите условия на застрахователя, както и че твърдяното ПТП не представлявало „покрит риск“, а също и че застрахователната полица не съдържала необходимите реквизити.

Също така, от събраните пред първоинстанционния съд доказателства по категоричен начин се установява и настъпването на твърдяното ПТП.

Разпечатката съдържа 46 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d593976f-d0ab-4b1b-bdf4-d141421af981