Решение № 2946 от 16.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5909/2023
- Вид
- Решение № 2946
- Подписан
- 16.05.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 122 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2946 гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира И.а
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100505909 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение *******35/15.02.2023г. по гр.д. № 66826 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 57-ми състав „Г.**“ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******“ *******, А. В. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“ ул. „*******“ № ******* и Р.
И. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „******* врата“ ******* са осъдени солидарно да заплатят на „Б.Г.”ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* сумите в размери и на основание , както следва: на основание на ч. 92 от ЗЗД сумата от 12 000лв. частичен иск, целият за 13500 лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -24.11.2021г., до изплащането й, представляващи неустойка по чл. 14 от договор от 07.02.2014г. и споразумение към него от 22.01.2018г. за продажба на стоки; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1680лв. представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение са депозирани въззивна жалба вх.№ 69180/13.03.2023г. и въззивна жалба вх. № 69181/13.03.2023г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете съответно - А. В. С., ЕГН ********** и Р.
И. Г., ЕГН ********** в частта, с която исковете срещу тримата ответници с а уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочили са , че споразумението от 1
22.01.2018г. не довело до заместване на страните по договора от 07.02.2014г., клаузите на този договор не обвързвали страните по посочения в договора начин. С изтичането на уговорения срок от 3 години на договора, той бил прекратен, договорната връзка била преустановена и не било настъпило заместване на страни по него. С исковата молба не бил прекратен договора от 2014г., защото той бил прекратен преди това с изтичането на срока му.
Споразумението от 22.01.2018г. Също било прекратено преди подаването на исковата молба поради изтичането на срока му от 2 години. Споразумението не съдържало клауза за неустойка. Отделно не били налице и основанията от хипотезата на чл. 14 от договора. Нямало причина за предсрочно прекратяване , за която да отговаря ответника, прекратен договор поради изтичане на срока му не може да бъде прекратен предсрочно . Клаузата на чл.
14 от договора уговаряла неустойка при разваляне на договора, а не за прекратяване на договора, нямало основание за развалянето му. Ищецът не бил изпълнил задълженията си към главния длъжник да му предостави 2 бр. кафе-машини, миксер и кафе-машина под по чл. 3 от споразумението от 2018, затова и „Г.**“ООД бил поставен в невъзможност да изпълни поетите задължения по споразумението. Закупуването на определените количества и вид стоки било в пряка връзка и зависимост от предоставянето на кафемашините, те били предназначени за преработка на стоките, които главният длъжник да закупува и да продава в кафене „Блейз Бийч Бар“ в гр. Несебър, без тях не могъл да ги закупува. Неустойката била прекомерна, главният длъжник изпълнявал задълженията си. Неустойката била нищожна поради накърняване на добрите нрави, уговорена била извън присъщите на неустойката функции. Претендирали са разноски.
Въззиваемият-ищец „Б.Г.”ООД, ЕИК ******* е оспорил жалбите.
Посочил е, че решението е правилно. Уговореният срок на договора и на споразумението бил съответно за 3 г. и за 2 г., но ако в тези срокове не било закупено определеното количество стоки, то срокът се продължавал до изкупуване на уговореното минимално количество стоки по чл. 4, т. 9 от договора. В уговорените срокове не било закупено посоченото количество стоки и така нито договора, нито споразумението били прекратени поради изтичане на уговорения срок от съответно 3 години и 2 години. Нямало логика да се сключва споразумението от 2018г., освен ако страните не са считали че договора от 2014г. Към него момент продължава да ги обвързва.
Ответниците-физически лица били съдружници и управители на първоначалната страна по договора – „А.“ЕООД, и били наясно, че дружеството не било изпълнило задължението си за закупуване на определените количества стоки. Не случайно споразумението сочело, че срок се „удължава“. С разпоредбата на чл. 9 от споразумението изрично се сочело, че останалите клаузи на договора от 2014г. Не се променят и продължават да обвързват страните. Така при тълкуване на волята на страните се налагал извод, че възможността за продължаване на срока автоматично по клаузата на договора от 2014г. оставала. Новирането на страните не се отразявало на тази 2 клауза. Със споразумението клауза за неустойка била уговорена защото се запазвало действието на чл. 14 от договора. Кафе-машините били предадени на „А.“ЕООД, за което бил съставен и протокол, не били предадени всички при подписването на договора от 2014г., защото щели да се ползват на плаж на гр. Несебър, а към сключването на договора през февруари 2014г. необходимост от тях нямало. В последствие нито „А.“ЕООД, нито „Г.**“ ООД поискали да им се предоставят още вещи, очевидно са приели, че не се нуждаят от тях, липсата им не препятствала изпълнението на задълженията им. Дали и как „А.“ООД е предало на „Г.**“ООД машините било въпрос на техни вътрешни отношения Клаузата за неустойка била валидна. Договорът не бил само за покупко-продажба, а с него се уговаряло и безплатно ползване на кафе-машини, сервизното им обслужване от ищеца, целта била да се приготвя качествена напитка в търговски обект. Така се увеличавала стойността на търговската дейност на ползвателя, който продава кафе на потребителя без инвестиции в техника. На всички задължения на ищеца съответствало задължение на ответниците за закупуват кафе, което да рекламира и да предлага на крайните потребители. Незакупуването на кафе автоматично водело до неизпълнение на задължението за рекламиране на кафе, защото непредлагането й не можело да доведе до реклама Не било оспорено получаването на възнаграждението от 12000лв., неоснователно било то да се задължи при положение че не било изпълнено задължението ..
Претендирало е разноски. Оспорил е претенцията на въззивниците за разноски, посочил е че такива за възнаграждение на адвокат не са направени, а и същото било прекомерно защитата на двамата въззивници била идентична, следвало да се определи възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемият-ответник по исковете „Г.**“ООД, ЕИК ******* не е изразил становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№94289/24.11.2021г. на „Б.Г.”ООД, ЕИК ******* срещу „Г.**“ООД, ЕИК ******* , А. В. С., ЕГН ********** и Р. И. Г. , ЕГН **********, с която е поискало от съда да осъди ответниците солидарно на основание на ч. 92 и чл. 122 от ЗЗД да му заплатят сумата от 12 000лв. - частичен иск, целият за 13500 лв. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 24.11.2021г., до изплащането й, представляващи неустойка по чл. 14 от договор от 07.02.2014г. и споразумение към него от 22.01.2018г. Навело е твърдения, че на 07.04.2014г. Б.“АД сключил с А.“ЕООД като ползвател и с ответниите-физически лица като солидарни длъжници договор с нотариално заверени подписи, съгласно който Б.“АД се задължил да предостави на А.“ЕООД за ползване движими вещи, свързани с продажба на кафе, а А.“ЕООД се задължило за срока на договора да закупува от ищеца ежемесечно 30 кг. кафе „ Spetema Unikatto Esspresso Вar” зърна 1 кг. ; 50кг кафе „Spetema Freeze Dried”; 150 бр. кафе „Spetema Pod”, като Б.“АД 3 възложил на А.“ЕООД срещу възнаграждение да рекламира стоките от ценовата листа по приложение № 1. Срокът на договора бил 3 години, но в случай че в този срок не били закупени договорените минимални количества кафе, то срокът му се удължавал до закупуване на същите. Съгласно чл. 14 от договора при предсрочно прекратяване на договора от ищеца по вина на ответника, се дължи неустойка от 13500лв. Б.“АД изпълнил задълженията си и на 07.02.2014г. предал на А.“ЕООД движимите вещи, като на 16.04.2014г. му платил и първата част от рекламното възнаграждение. На 22.01.2018г. бил сключено споразумение, с което страните по договора били заменени, и така ищецът заместил „Б.“АД, Г.**“ООД заместил „А.“ЕООД , променени били количествата кафе, които следвало да се закупуват, солидарните длъжнициответниците физически лица декларирали знанието и съгласието за измененията., останалите клаузи останали непроменени, включително и за неустойката по чл. 14 от договора. Съгласно чл. 8, т. 3 от договора от 2014г. имал право да прекрати едностранно договора предсрочно, ако ползвателят не изпълнява задълженията или е изпаднал в забава за изпълнението им за повече от 7 дни. „Г.**“ООД не изпълнявал задълженията си да закупува договорените количества кафе, в проведените разговори ясно заявил, че няма да изпълни това си задължение и така да рекламира продуктите на ищеца и така с исковата молба ищецът прекратявал предсрочно договора и се породило вземането му за неустойка от 13500лв. по чл. 14 от договора.
Клаузата за неустойка била валидна. Претендирало е разноски.
Ответниците А. В. С., ЕГН ********** и Р. И. Г. , ЕГН ********** , в предоставения срок са оспорили исковете. Навели са твърдения, че договорът и споразумението, посочени в исковата молба били сключени, но нямало настъпило заместване на страните по договора в следствие на споразумението, нямало и прекратяване на договора с исковата молба.
Срокът на договора и на споразумението бил изтекъл преди подаването на исковата молба и не било възможно те да се прекратят с исковата молба предсрочно. Договорът от 2014г. бил прекратен с изтичането на уговорения него срок от 3 години, така не можело да има заместване на страни по него със споразумението от 2018г., то било сключено след този срок.
Споразумението не съдържало клауза за неустойка, а не били налице основанията за ангажиране на отговорността им по чл. 14 от договора.
Договорът не бил прекратен предсрочно, не носели отговорност за прекратяването на този договор. Ищецът не бил изпълнил задължението си по договора да предостави на ползвателя 2 бр. кафе-машини, 2 бр. кафемелачки, миксер и кафе-машина под, така Г.**“ЕООД бил в невъзможност за изпълнява задълженията си за закупуване на кафе. Машините били предназначени за преработка на стоките, липсата им правело невъзможно закупуването на стоките. Уговорената неустойка била прекомерна, а и била нищожна, несъответствала на типичните функции за неустойката.
Претендирали са разноски.
Ответникът „Г.**“ООД, ЕИК ******* не е изразил становище.
4
По делото е приет неоспорен от страните договор от с Приложение № 1, ценова листа, носещ подписи за страните по него с нотариално заверени подписи, удостоверяването на които е извършено от нотариус Б. Б. , рег. № 515 на Нот.К., съгласно който Б.“АД и А.“ЕООД като ползвател, А. С. и Р. Г. като солидарни длъжници на А.“ЕООД , са се съгласили Б.“АД да предостави за безвъзмездно ползване на „А.“ЕООД 2 бр. кафе-машини, 2 бр. кафемелачки, 1бр. Миксер и 1 бр. кафе-машина под в срок до 01.05.2014г. , които да бъдат ползвани в кафене Блейз Бийч Бар“ в град Несебър, Южен плаж, като започне ползването им до 24 часа от предаването им до края на срока на договора, разходи по монтаж и сервиз на вещите са за Б.“АД, а „А.“ЕООД се е задължило за закупува от Б.“АД ежемесечно поне по 30 кг. кафе „Spetema Unikatto Esspresso Вar” ; 50кг кафе „Spetema Freeze Dried”; 150 бр. кафе „Spetema Pod” при цени съответно от 48лв. За 1 кг.; 49,20лв. За 1 кг;
0,45лв. За 1 бр. . За останалите стоки от листата цените са по тази листа.
Съгласно чл. 4, т.15 от договора ползвателят се задължава да използва закупеното кафе за приготвяне и предлагане на кафе-напитки само по начин, който не накърнява качеството на кафето, да не допуска смесването му с кафе от други марки, ; да го приготвя съобразно указанията от Б.“АД – 7 гр. Кафе за една напитка от 40 мл и време на изтичане на кафето между 20 и 30 секунди. Съгласно чл. 8 от договора Б.“АД има право да прекрати предсрочно договора ако ползвателят не изпълнява или е в забава за изпълнение с повече от 7 дни задълженията си по договора., нарушава условията, при които са му предоставени вещите. Съгласно чл. 12 от договора Б.“АД е възложил на „А.“ЕООД да рекламира в обекта си стоките от ценовата листата на „Б.“АД чрез поставяне , монтиране, ползване на предоставените му от „Б.“АД рекламни материали, които се предават заедно с договорените вещи – кафемашини, мелачки, миксер срещу еднократно възнаграждение от 36 000лв. платимо на три вноски от по 12000лв. -първата в срок до 01.05.2014г.; втората – при заплащане на 180кг. „ Spetema Unikatto Esspresso Вa r ” и 300кг кафе „Spetema Freeze Dried”; третата – след закупуване на 360кг. „ Spetema Unikatto Esspresso Вa r ” и 600 кг кафе „Spetema Freeze Dried”. Съгласно чл. 14 от договора при предсрочно прекратяване на договора от Б.“АД по причина за която ползвателя отговаря, той дължи еднократна парична неустойка за неизпълнение в размер на 13500лв. , платима в срок от 7 дни от прекратяването на договора. Съгласно чл. 3 от договора срокът му е 3 години, но ако в този срок ползвателят не е закупил договорените минимални количества кафе, то срокът му се продължава до закупуването им.