Решение № 603 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110106055 по описа за 2024 година

Ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД сочи, че с ответника Я. М. М. е сключило рамков договор №503454822/27.11.2019г. и приложения, като възоснова на тях на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги и му е продадено устройство на изплащане, чиито цени са начислявани по партида с № М3519238. Предоставените услуги са комплексна мобилна услуга на мобилен №0886008663, комплексна мобилна услуга на мобилен №0889735753, услуга мобилен интернет на мобилен №0882253832, услуга мобилен интернет на мобилен №0882413006, услуга мобилен интернет на мобилен №0884339631 и услуга мобилен интернет на мобилен №0885195742.

Устройствата, продадени на изплащане, за които се претендират суми в настоящото производство, са апарат Motorola E7 Grey+Spray, Апарат Samsung Galaxy A02S White+PB TTEC и Апарат Nokia 2.4 Grey +PB TTEC. Твърди се, че по така посочената партида, за периода от 02.03.2021г. до 16.09.2021г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на ищеца следните задължения: 589,41лв. - непогасена сума за предоставени услуги, както и 512,59лв. – непогасена сума за устройства на изплащане. На 16.03.2021г., поради пренасянето на комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886008663 в мрежата на друг оператор, рамковият договор № 503454822 е прекратен в частта му за тази услуга по вина на ответника. На 30.07.2021г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор №503454822 е прекратен и в частта му за останалите услуги по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и ОУ на ищеца са начислени неустойки в общ размер на 1297,45лв. Общо, претендираната сума е в общ размер на 2399,45лв. Сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за 1 сумата от 2399,45лв., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2108/2024г. на 31-ви състав на РС - Варна. В хода на заповедното производство, на основание чл.423 от ГПК, е подадено възражение срещу издадената по делото заповед за изпълнение от Я. М. М.. Неустойките са начислена за едностранно прекратяване на рамковия договор №503454822 за услугата по партида № М3519238, по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения №1 към Договора.

Върху претендираната главница в общ размер на 2399,45лв. е начислена и мораторна лихва в общ размер на 652,20лв., която е формирана по следния начин:

163,63лв., мораторна лихва върху сумата от 589,41лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 28.03.2021г. до 21.02.2024г.

139,45лв. мораторна лихва върху сумата от 512,59лв., претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане начислена за периода от 28.03.2021г. до 21.02.2024г.

349,12лв., мораторна лихва върху сумата от 1297,45лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите за периода от 17.03.2021г. до 21.02.2024г.

Моли съда, да приеме за установено, на основание чл.124, ал.1 и чл.422 от ГПК, по отношение на ищеца, че ответникът, му дължи сума в общ размер от 2399,45лв., представляваща сбор от сумите:

1 . 589,41лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 28.01.2021г. до 27.08.2021г. (период на изискуемост на задължението 02.03.2021г. до 16.09.2021г.), начислена съгласно условията на рамковия договор №503454822, приложенията към него и Общите условия по партида №М3519238.

2. 512,59лв. - цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 28.01.2021г. до 27.08.2021г. (период на изискуемост на задължението 02.03.2021г. до 16.09.2021г.), начислена съгласно условията на договора за продажба на изплащане към рамковия договор №503454822 по партида №М3519238.

3. 1297,45лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 503454822 за услугите по партида № М3519238, по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения №1 към Договора.

Както и мораторната лихва в общ размер на 652,20лв., начислена върху главницата от 2399,45лв., която е формирана по следния начин:

163,63лв., мораторна лихва върху сумата от 589,41лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 28.03.2021г. до 21.02.2024г.

139,45лв., мораторна лихва върху сумата от 512,59лв., претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за периода от 28.03.2021г. до 21.02.2024г.

349,12лв., мораторна лихва върху сумата от 1297,45лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор в частта му за услугите за периода от 17.03.2021г. до 21.02.2024г.

2

Както и законната лихва върху сборната сума 2399,45лв., от датата на образуване на ч.гр.д.№2108/2024г. на 31-ви състав на РС - Варна до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2108/2024г. на 31-ви състав на РС – Варна и да се присъдят разноските по заповедното и исковото производства.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подали отговор в който сочи, че предявените искове са неоснователни и оспорва обстоятелството, че Я. М.

Мезман е сключил процесиите договори. Оспорва твърдението, че ищеца му е предоставя мобилни услуги. Оспорва да е в договорна връзка с ищцовото дружество прави възражение, че претендираните задължения са погасени по давност. Твърди, че ако са налице съответните задължения, те са платени.

Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка в полза на мобилния оператор, поради противоречие с добрите нрави и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗащП по следните съображения: абонатът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДП на ЗЗП. На ответника, в качеството му на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга. Според чл.143 от ЗЗащП, "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и погребителя. Процесният договор е сключен при предварително определени условия от едната страна - ищецът оператор, като абонатът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

Клаузата за неустойка в договора не е била индивидуално договорена.

По отношение за неустойката за дадена отстъпка от цената на устройство, липсва яснота как с изчислен размерът й.

Ищецът основава претенцията си за неустойка на предвидени в сключените между страните договори неустоечни клаузи на мобилния оператор, съгласно които в случай на прекратяване на договора, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на три стандартни за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим карта/номер до изтичане на определения срок. В договорите и ОУ е предвидено, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора, както и заплащането на неустойка, представляваща разликата в цената на получените във връзка с договорите мобилни устройства без абонамент и преференциалната цена.

Сочи, че в случая се касае за писмени договори, поради което изявлението за развалянето им, с което се предоставя възможност за изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено също в писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това обстоятелство при условията на пълно доказване. Счита, че ищецът не е представил каквито и да е доказателства в настоящото производство, че е отправил предизвестие до ответника-потребител, че е предоставил срок за доброволно изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото писмената Форма на предупреждението по чл.87, ал.1, изр.1 ЗЗД е форма за действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено изявление като доказателство по делото, следва да се приеме, че такова не е изпращано и следователно, че договорите не са развалени по надлежния ред, поради което и претендираните неустойки, не се дължат поради липса на 3 предпоставки за възникването и начисляването им. След като неустойки не се дължат, не се дължи мораторна лихва върху претендираната сума за периода 19.04.2020г. до12.02.2023г., както и законна лихва върху тази главница от подаване на заявлението до оконачателното й изплащане.

От съдържанието на документите не става ясно коя неустойка по кой договор, респективно приложение към него е начислена, съответно на какво основание и за какъв период. По делото не е представен и ценоразпис на мобилния оператор, отразяващ фиксираните размери на просрочените задължения, който да обоснове извод за начислените суми. При липсата на други данни счита, че следва да се приеме, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на предпоставките за възникване на претендираните от него неустоечни вземания, поради което искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В разпоредбите, свързани с отговорността на ответницата при неизпълнение на сключените от нея договори предвиждат следните неустойки: 1.) неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за услугите за срочен абонамент без отстъпка; 2.) неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове; 3.) неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответницата, в размер на част от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Счита, че така описани, клаузите за неустойка се явяват неравноправни на основание чл.147, ал.1, т.19 от ЗЗП, тъй като не са позволили на ответника към момента на сключване на всеки един договорите, да прецени икономическите последици на всеки един договор. Не може се установи как ищецът определя, че размерът на отстъпката за устройство и как е определена от ищеца съответната част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа на доставчика, и заплатеното от ответника, при подписването на договора, съответстваща на оставащия срок на договора.

С оглед на това, клаузите, свързани с този вид неустойка, са неясни, защото липсва каквато и да било конкретизация относно размера на задължението за неустойка, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване. Поради това обоснован, тази уговорка налага на ответника приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора (чл.143, т.9 ЗЗП), а именно ценовата листа на ищеца, върху параметрите на която влияние има само той и по този начин не позволява на ответницата да прецени икономическите последици от сключването на договора (чл.143, т.19 ЗЗП). Констатацията, че на приложенията е посочен размер на предоставена отстъпка от крайна цена на устройство, но не е посочено за какво се отнася, как е образувана и каква е пазарната цена на оператора потвърждава извода за неяснота и предвидимост на икономическите условия на договора към момента на неговото сключване.

Счита, че искът за заплащане на неустойка за дадена отстъпка следва да се 4 отхвърлят изцяло.