Решение № 88 от 27.01.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2351/2019
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 27.01.2020
- Състав
- ТАТЯНА РАЙЧЕВА МАКАРИЕВА, ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.149, ал.1 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е Н И Е № гр. Варна, .2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при секретаря Елка Иванова като разгледа докладваното от съдията Макариева в.гр. дело № 2351 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на На А.К.А. срещу Решение № 159/.2019 г., постановено по гр.д. № 896/2018 г. на ПРС, в частта с която: ОСЪЖДА А.К.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на детето си В.А.А.
ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на общо 1800 лева, за периода 23.07.2017 г. – 23.07.2018 г. чрез нейната майка и законен представител Д.С.Р., ЕГН ********** с адрес ***, ведно със законната лихва, на основание чл.149, ал.1 от СК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението като се твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице неполагане на грижи и недаване на издръжка от бащата. Не е взето предвид, че с отговора на исковата молба са представени писмени доказателства за изплащана издръжка за този период – фактури и касови бележки за закупуване на ежедневни консумативи за детето. Не са кредитирани и гласните доказателства, от които се установява полагане на грижи за отглеждане на детето от страна на бащата за периода от раждането на детето до м. януари 2018 г., в който период бащата е живеел с детето и майката и е престирал издръжка в натура, полагайки ежедневни грижи, а след това е заплащал суми и е закупувал консумативи. В периода от м януари 2018 г. до м. юни 2018 г. той е предоставял парични средства на майката в размер на 800 лв. и допълнително е закупувал консумативи в размер на 200 лв.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в тази част и постановяване на друго, с което предявеният иск за издръжка за минало време да се отхвърли като неоснователен.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Оспорват се наведените твърдения. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част и се присъдят разноски.
Постъпило е Писмено становище вх.
№ 317/07.01.2020 г., депозирано от ДСП Провадия, в което се изразява становище, че е в интерес на детето присъдената издръжка да бъде увеличена, взависимост от финансовите възможности на бащата.
Страните не са направили доказателствени искания.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.
143, ал. 2 от СК, според текста на който родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи- чл. 142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.
1 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
С представеното удостоверение за раждане на ищеца се установява по безспорен и категоричен начин, че ответникът е баща на детето и, че същото не е навършило пълнолетие.
Ищцовата страна, в чиято доказателствена тежест е това, въпреки дадените конкретни указания в тази насока не доказва по безспорен и категоричен начин твърденията си, че е налице трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка за детето В. от страна на бащата А. А. В постановеното решение съдът не е взел предвид представените с отговора на исковата молба писмени доказателства –фактури и касови бележки за закупуването на ежедневни консумативи за детето като храна , памперси , мокри кърпи, кремове и др. По делото от събраните глАсни доказателства се установява, че А.А. е полагал грижи за отглеждането на детето, като в периода от раждането му и до януари 2018 г. той е живял с детето и е престирал издръжката в натура . Свидетелката Нели А. установява, че във времето от декември 2017 г. до юни 2018 г. А. е давал суми в размер от 500 лева и 200 лева на Д.Р. , освен това се установява, че за месец юни 2018 г. Д.Р. е получила от А.А. дрешки за детето В. на стойност
200 лева. От изложеното съдът счита, че ответникът полага грижи за детето, изразяващи се в предоставяне на парични средства , закупуване на различни консумативи за покриване на ежедневните грижи за детето, поради което искът да бъде осъден да заплаща издръжка за детето си за минало време се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а решението в тази част да бъде отменено.
При този изход на делото, основателно се явява искането на въззивника за заплащане на разноски пред ВОС в размер на 640 лева.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 159/.2019 г., постановено по гр.д. № 896/2018 г. на ПРС, в частта с която ОСЪЖДА А.К.А.
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на детето си В.А.А. ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на общо 1800 лева, за периода 23.07.2017 г. – 23.07.2018 г. чрез нейната майка и законен представител Д.С.Р., ЕГН ********** с адрес ***, ведно със законната лихва, на основание чл.149, ал.1 от СК и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Д.С.Р., ЕГН ********** в качеството й на майка и законна представителка на детето В.А.А. ЕГН ********** иск с правно основание чл.149, ал.1 от СК за осъждане на А.К.А.
ЕГН ********** за заплаща на детето В.А.А. издръжка в размер на 300 лева считано една година назад от завеждане на исковата молба .
Осъжда Д.С.Р. ЕГН ********** с адрес
***, да заплати на А.К.А. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 640 лева сторени разноски пред ВОС РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ