Решение № 293 от 02.10.2026, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Видин, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М. Г. Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20261320200282 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН по подадена в срок жалба от М. Б. Б., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Н., Ул.“Е. А.“ № 4, общ. Столична, обл. София (столица) против Наказателно постановление № 26-0953-000025, издадено от Началник Сектор в ОД МВР Видин, Сектор „Пътна Полиция“ Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1533.88 евро на основание чл.

177, ал.3, т.2 от ЗДвП във връзка с извършено нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Оспорва се фактическата обстановка. Твърди, че жалбоподателят не е нарушил забранителен знак, а е преминал по друг маршрут. Акцентира се върху обстоятелството, че проверката не била извършена в зоната на забранителния знак. Моли издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необоносвано.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован, се явява. Моли съда да потвърди същото като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсулт. Представено е писмено становище, в което подробно е аргументирана тезата, като оспорва доводите на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2026 г. около 18:05 ч. на бул. „Панония“ в гр. Видин 1 жалбоподателят Б. управлявал състав от П. влекач „С. С560“ с рег. номер СВ ****КО, регистриран категория „N3“ с прикачено полуремарке „Ш.“ с рег. номер СВ**** ЕВ, собственост на „П. К.“ ЕООД, БУЛСТАТ **********, регистрирано категория „О4“, като на кръстовището с ул. „Цар Иван Асен II“ жалбоподателят нарушил пътен знак В18 (забранено е влизането на П. с маса с товар по-голяма от означената) с обозначение 8 т., поставен на видно място до кръстовището.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA № 4831009 от 11.01.2026 г. Актът бил връчен лично на водача, който го получил без възражения.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя било наложено наказание „глоба“ в размер на 1533.88 евро за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В. Ц. А. - актосъставител, Б. В. Б. – свидетел по акта, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН GA № 4831009 от 11.01.2026 г., справка за нарушител, справка за собствеността на процесния товарен автомобил.

Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания му. Съдът не кредитира като достоверни показанията на свидетелката И.И.Й. в частта относно мястото, от което водачът на влекача е навлязъл на бензиностанцията.

Показанията й противоречат на приобщения писмен доказателствен материал по делото, както и на показанията на свидетелката по АУАН Б. Б.. Последната заяви в хода на съдебното следствие, по един категоричен и недвусмислен начин, че е видяла жалбоподателят Б. да управлява посочената МПС именно по бул. „Панония“ в гр.Видин. С оглед на изложеното, Съдът намира възражението на защитата за недоказаност на описаното нарушение за неоснователно.

Наказателното постановление било връчено на 20.02.2026 г. /разписка за връчване на л. 57/. Жалбата срещу него е била подадена на 05.03.2026 г., т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Била е подадена от надлежна страна.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице 2 началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Видин, съгласно заповед №8121з - 1632/02.12.21 г. на МВР, а АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършване. Налице е също и съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация, поради което не може да бъде кредитирано възражението на жалбоподателя в този смисъл.

Ясно и подробно в НП е изложено въз основа на какви данни и доказателства наказващият орган е приел, че има извършено нарушение, като е представил по делото същите. Спазени са и давностните срокове предвидени в разпоредбите на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, а АУАН и НП са надлежно връчени на жалбоподателя, с оглед гарантиране на правата му. Поради тези причини Съдът намира, че не се допуснати процесуални нарушения по издаване на обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно § 6, т. 12, б. "б" от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „товарни автомобили са онези, които служат за превозване на товари и/или за теглене на ремарке. Управляваният от жалбоподателя автомобил е представлявал влекач със закрепено към него полуремарке. Следователно според предназначението си автомобилът е бил товарен по смисъла на § 6, т.

12, б. "б" от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.

В случая жалбоподателят е бил наказан за това, че е навлязъл с така посоченото П. в зона на действие на пътен знак В18. Безспорно по делото се установява, че именно той е управлявал влекач „С. С560“ с рег. номер СВ **** КО, регистриран категория „N3“ с прикачено полуремарке „Ш.“ с рег.номер СВ **** ЕВ, регистрирано категория „О4“, собственост на „П. К.“ ЕООД, както и че е навлязъл в зона на действие на пътен знак В18 с обозначение 8 т., забраняващ навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените, като в тази насока са показанията на 3 актосъставителя А.. Показанията на последния бяха възприети от съда като убедителни, безпротиворечиви и относими към предмета на доказване по делото

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението правилно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл.

177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с „глоба“ от 1533.88 евро, равняваща се на 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените. АНО е наложил именно така посоченото наказание, което е в рамките на юзаконоустановения размер на същото.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН /. Безспорно, управляваното от жалбоподателят К. П. е било с маса над 8 тона, поради което същият е бил наясно, че навлиза с него в пътен участък, по който е забранено придвижването му.

За пълнота на изложението си, настоящият състав намира, че обсъжданият случай не е такъв по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл.

93, т. 9 от НК. Съгласно последната, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по- ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая административно нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящият случай обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл.6. т.1 от ЗДвП е формално такова, ирелевантно е дали са на настъпили вредни последици, щети или пряка опасност за останалите участници в движението поради факта, че законодателят не е предвидил такива в състава на нарушението. Освен това, при преценка дали се касае за маловажен случай, е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай Съдът намира, че конкретното нарушение не може да се 4 квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДвП. Поради изложеното до тук, Съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение и личността на нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка Съдът намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано издадено, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената жалба се остави без уважение, като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0953-000025/27.01.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОД МВР Видин, Сектор „Пътна Полиция“ Видин, с което на жалбоподателя М. Б. Б., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Н., ул. “Е.

А.“ № 4, общ. Столична, обл. София (столица) е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1533.88 евро на основание чл. 177, ал.3, т.2 от ЗДвП във връзка с извършено нарушение на чл. 6,т.1 от ЗДвП.

На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ ОСЪЖДА М. Б. Б., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Н., Ул.“Е.

А.“ № 4, общ. Столична, обл. София (столица)

Да заплати на ОД МВР Видин сумата от 120.00 евро представляваща разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински 5

Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 6