Решение № 2830 от 08.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2830 гр. Бургас, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА в присъствието на прокурора Р. Т. П. като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20222120101245 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Д., ЕГН **********, адрес в ............................., съдебен адрес в ................................., чрез адв. Ж. Н., срещу Прокуратура на Република България, адрес: ......................., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода 24.12.2016 г. - 10.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от три години назад, считано от предявяване на исковата молба, както и сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.325, ал.5, вр.ал.2, предл.1, вр.ал.1, вр.чл.29, б.“а“ и б.“б“ от НК, както и за неоснователно дълго продължилото наказателно производство от 24.12.2016 г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата за три години назад, считано от предявяване на иска.

Твърди се в исковата молба, че на 24.12.2016 г. ищецът е бил задържан със Заповед задържане по Закон за МВР за срок от 24 часа, за деяние по чл.325, ал.5, вр.ал.2, предл.1, вр.ал.1, вр.чл.29, б.“а“ и б.“б“ НК, във връзка с което е било образувано ДП №431ЗМ1328/16 по описа на I-во РУ на ОД МВР Бургас. Твърди се, че с определение от 25.12.2016 г. на РС-Бургас за ищеца е била определена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която търпял до 10.05.2017 г., когато с определение по ВЧНД №475/2017 г. по описа на ОСБургас, същата е била променена в „Парична гаранция“ в размер на 1500 лева, внесена на 05.05.2017 г. Ищецът твърди, че с Постановление от 06.02.2018 г., наблюдаващият прокурор е прекратил образуваното срещу него ДП и същото е влязло в сила на 14.02.2018 г.

Според изнесените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, вследствие на незаконното задържане ищецът претърпял неимуществени вреди, породени от неудобствата, свързани с взетата мярка. Такива неимуществени вреди ищецът твърди, че е 1 претърпял и от незаконно повдигнатото му обвинение, тъй като обвиненията станали известни на широк обществен кръг, което накърнило доброто му име в обществото.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който са изложени подробни аргументи. Исковете са оспорени по основание и размер и се претендира за отхвърлянето им. Ангажират се доказателства.

Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото и видно от материалите по изисканото и приложено ДП № 431 ЗМ-1328/2016г. по описа на 01 РУ – гр. Бургас, пор. № 4442/2016г. по описа на Бургаска районна прокуратура е, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за това, че на 24.12.2016 г., в гр. Б., на .................... е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред - престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и ищецът бил задържан за срок до 72 часа. На 25.12.2016г. с постановление на разследващия орган като обвиняем е привлечен Н.

Д. за това, че на 24.12.2016 г., в гр. Б., на ..................... е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – при проверка на самоличността му крещял и ръкомахал срещу М.К. – служител на ...................... с думите „Какво като си полицай? Тук ме спираш да ме проверяваш в центъра на Б..“, размахвал с резки движения нож срещу същия служител на реда и му причинил лека телесна повреда, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред – М.К. и Д. В. – служители на ......................... С определение № 2159/27.12.2016г. по НЧХД № 7275/2016 по описа на БРС спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

На 10.05.2017г. с определение по ВЧНД № 475/2017г. по описа на БОС, мярката за неотклонение, взета по отношение на ищеца е изменена от „Задържане под стража“ в „Гаранция“ в размер на 1500 лева, която е платена и на 10.05.2017г. и Д. е освободен.

Видно от приложеното постановление от 06.02.2018 г. от прокурор при БРП наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-1328/2016г. по описа на 01 РУ – гр. Бургас, пор. № 4442/2016г. по описа на Бургаска районна прокуратура срещу ищеца е прекратено.

От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Н.Я.И., живееща на семейни начала с ищеца се установява, че Д. е бил в ареста 5 месеца. През цялото време последният бил разстроен, тъй като твърдял, че е невинен и нарочно искат да го осъдят.

Ищецът и свидетелката искали да създадат семейство и дете, но това не се получавало поради преживения от Д. стрес вследствие неправомерното му задържане под стража.

В хода на процеса е разпитан и свидетелят А.С., който заявява, че познава ищеца от дете и са израснали заедно. От неговите показания се установява, че назад във времето ищецът многократно е имал проблеми със закона, но след освобождаването му от ареста бил много ядосан, че се е получило така, тъй като е искал да си подреди живота и да създаде семейство. Установява се, че вследствие преживения стрес, бременната приятелка на ищеца загубила детето.

С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът намира за установено от правна страна следното:

По отношение на правната квалификация на иска, съдът съобрази дадените 2 задължителни указания с в т. 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3 / 2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК.Съгласно разясненията на върховния съд държавата отговаря за вреди по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ), когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно. Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, т. 2 от ЗОДВПГ (сега т. 3 от ЗОДОВ) . В последния случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.

Следователно, ищецът може да ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 2, т. 1 от ЗОДОВ, когато задържането му под стража се отменя от горната инстанция, поради нарушения на закона, дори когато наказателното преследване се прекратява впоследствие или подсъдимият се признава за виновен за извършено престъпление. Докато предвидената в чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ отговорност се отнася за случаите, когато лицето се оправдава или наказателното производство (независимо от фазата му) се прекратява. В този случай, ако лицето е с мярка за неотклонение "задържане под стража" същата се отменя, но не поради незаконосъобразност след проведен инстанционен контрол, а като последица от признаването му за невиновен или прекратяването на наказателното производство. В тези случаи, съдът, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, взема предвид и вредите, настъпили от задържането под стража. В случая ищецът навежда твърдения за образуване на наказателно производство и привличането му в качеството му на обвиняем, както и налагане на МНО “задържане под стража”, която е била изменена в хода на процеса, както и прекратяване на наказателното преследване. Претендира се цялостно обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, в които се включват и тези пряко свързани с времето, в което лицето е било с наложена мярка “задържане под стража”. При тези твърдения исковата претенция следва да се квалифицира по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, независимо от посочването в исковата молба на два отделни кумулативно съединени иска с различна цена.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С оглед изложеното и предвид ангажираните доказателства за образуване на досъдебно производство срещу лицето на 25.12.2016 г. и неговото прекратяване с постановление от 06.02.2018 г., то по делото е формално установено наличието на незаконно обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата. Това е така, доколкото наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, с което е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. (В този смисъл Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО). Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди, в следствие от прекратеното наказателно производство.

Също така срещу ищеца е налице взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и е повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление, наказателното 3 производство по което е прекратено. Само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е свързано със значителен стрес. Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Самият факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение за съответното престъпление, води до накърняване на достойнството му и на личната му сфера. Прекратяването на наказателното производство на основание, че не е осъществен престъпния състав на чл. 325 НК е достатъчна предпоставка, за да се приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има право на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица. В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., III ГО, ГК на ВКС, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО, ГК на ВКС). Всяко неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, срещу което е прекратено наказателното преследване, понася неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки. В случая предвид показанията на свидетелите И. и Стайков съдът приема за установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди – стрес, поради задържането му под стража, засягане честта и достойнството му, медийното отразяване на задържането под стража на ищеца, станало достояние на неограничен кръг от хора.

Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като се съобразяват установените по всяко дело факти. Съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или в съдебно производство, продължителността на наказателното преследване, вида и срока на наложената мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с непозволеното увреждане.