Решение № 1849 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА М. ТАСКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110203890 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от „***“ ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от управителя ***, с която се оспорва Наказателно постановление (НП) № 008646/29.01.2026 г., издадено от временно изпълняващ длъжността (ВрИД) Председател на Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството е наложена имуществена санкция на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 60, ал. 2, т. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) в размер на 15 338,76 /петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/ евро, за нарушение на чл. 55б, ал. 1 ЗВЕРБ.

С жалбата се иска отмяната на оспореното НП, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател, както и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че неподаването на изискуемата информация по чл. 55б, ал. 2 вр. ал. 1 ЗВЕРБ се дължало на „технически проблеми от различен характер“. Набляга се на неразглеждане от страна на АНО на отправените възражения по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Сочи се, че пропуска да се изложи цифрово, по кое от двете възможни предложения в чл. 59, ал. 5, т. 14 от ЗВЕРБ е определен размера на имуществената санкция е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице. В условията на алтернативност се излагат съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се иска от съда да 1 приеме, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. На последно място се отправя искане за изменение на наказателното постановление в частта относно размера на санкцията, като същата бъде намалена до законоустановения минимум.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган: ВрИД Председател на КЗП – редовно призован, се представлява от упълномощен юркисконсулут, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозирана е и писмена защита, в която са изложени пространните съображения на АНО за законосъобразност на оспорения акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства намира, че жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.

2 ЗАНН, от легитимирано лице – санкционираното юридическо лице, като е насочена срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.10.2025 г. била извършена проверка от служители на КЗП, относно спазване на изискванията по ЗВЕРБ в периода на двойно обозначаване на цените - от 08.08.2025г. до 08.08.2026г. търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с изрично изброени стоки, сред които и лекарствени продукти и реализирали оборот за предходната финансова година (2024 г.), надвишаващ 10 000 000 /десет милиона/ лв., ежедневно, до 07:00 часа да публикуват на интернет страниците си информация на машинночетим формат за индивидуалните продажни цени на стоките, включени в състава на голямата потребителска кошница, определена от Комисията за защита на потребителите.

Проверката била насочена към дружеството-жалбоподател, т.к. на процесната дата не била публикувана изискуемата нито на поддържаната от въззивника уеб страница – ***, нито пък била подадена към КЗП по реда съгласно издадените за търговците Указания по прилагането на чл. 55б, ал. 1 – ал. 3 ЗВЕРБ.

При така констатираното, на 17.10.2025 г. актосъставителят *** на длъжност мл. експерт в дирекция „ЗППР“ на КЗП, съставил АУАН № 008646/17.10.2025 г., в присъствието на пълномощник на управителя на дружеството-жалбоподател и на двама свидетели, за нарушение по чл. 55б, ал.

1 ЗВЕРБ. В съставения АУАН, актосъставителят приел, че извършеното нарушение се състояло в това, че търговецът „***“ ЕООД не е публикувал на интернет страницата си информация за индивидуалните продажни цени на стоките, съгласно изискването на чл. 55б, ал. 1 ЗВЕРБ, както и не я е предоставил на КЗП съгласно чл. 55б, ал. 2 ЗВЕРБ. Актът бил предявен и подписан от пълномощника Василев, от актосъставителя и от двамата 2 свидетели по съставянето му. При предявяване на АУАН не били отправени възражения, като писмени такива постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в които дружеството - жалбоподател излагало твърдения, че са правени опити за подаване на информацията съгласно изискването на чл. 55б, ал. 2 ЗВЕРБ, като неподаването се дължало на неустановен технически проблем.

Въз основа на съставения АУАН, при идентично изложение на фактическите констатации и при споделяне на определената за нарушена норма на чл. 55б, ал. 1 ЗВЕРБ, на 29.01.2026 г., ВрИД Председател на КЗП издал обжалваното НП № 008646/29.01.2026 г., с което наложил имуществена санкция на „***“ ЕООД в размер на 15 338,76 /петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента/ евро.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства събрани в хода на съдебното следствие, както и писмените доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК.

От показанията на свид. ***, които съдът кредитира в цялост, се установиха причината и начина на извършване на цитираната проверка свързана със спазване правилата на ЗВЕРБ свързани с прозрачност на ценообразуването. Същият безпротиворечиво излага възприетото от него в хода на проверката при изпълнение на служебните си задължения. Същите кореспондират и с писмените доказателства по делото.

Съдът споделя и показанията на останалите свидетели – свид. *** и свид.

***, които са служителите присъствали при съставянето на АУАН, извън това същите не представляват източник на информация, за други доказани обстоятелства и факти.

Съдът кредитира приложената заповед за компетентност на актосъставителя № 7801/15.10.2025 г., която е официален документ, свидетелстващ за това, че *** е оправомощен от лице по чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗВЕРБ да съставя АУАН за нарушения по същия закон.

От приложеното Решение на МС № 639 от 11 септември 2025 година се доказва, че г – н *** е определен за ВрИД Председател на КЗП, което го прави компетентен наказващ административен орган по чл. 60, ал. 2, т. 5 ЗВЕРБ.

Следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност приложените черно-бели разпечатки на снимки от страна на дружествотожалбоподател, доколкото същите не са изготвени чрез способите на НПК и визуализираното в тях не може да бъде установено или потвърдено по предвиден в НПК ред.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

3

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При извършване на дължимата служебна проверка не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

АУАН е съставен, а НП издадено при наличие на всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, в тази връзка, неоснователно е възражението релевирано от жалбоподателя, че не е посочено „предложението“ в санкционната разпоредба на чл. 59, ал. 5, т. 14 ЗВЕРБ. В текстовото изложение на наказателното постановление е ясно и недвусмислено посочено на 2-ра страница, на отделен ред, че се касае за нарушение извършено за първи път, поради което няма как да се приеме, че за жалбоподателят не е било ясно дали е санкциониран в хипотезата на повторно нарушение, или за нарушение извършено за първи път, каквито са и двете възможни предложения в цитираната санкционна разпоредба. На следващо място, Законът за нормативните актове, както и Указът за неговото прилагане не визират „предложението“ като част от правната норма, като в случая АНО не е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, като не е посочил цифрово предложението, по което е определил санкцията, доколкото словесно не е оставил никакво съмнение, че се касае за санкциониране на нарушение извършено за първи път.

Нарушението също е описано ясно в обстоятелствената част на наказателното постановление по начин позволяващ на дружествотожалбоподател да разбере в какво се състои извършеното нарушение. Съдържа се конкретно посочване на отделните елементи от състава на нарушението, включително твърдения относно субекта и признака, въз основа на който попада в категорията субекти, задължени по законовата норма, под която е подведено нарушението. В тази връзка не следва да се приема като съществено процесуално нарушение цифровото отразяване на нарушението само като такова по чл. 55б, ал. 1 ЗВЕРБ, доколкото двете нарушение (по ал. 1 и по ал. 2 на чл. 55б) са в условията на алтернативност, както правилно е посочил в жалбата си въззивника, а дружеството не е изпълнило нито една от двете алтернативи.

АУАН и НП са издадени и при спазване сроковете по чл. 36 ЗАНН. Също така изхождат и от материално и териториално компетентни за съставянето им, респективно издаването им лица.

Следва да се отговори и на релевираното възражение относно пренебрегване на възраженията депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, доколкото правото на защита би се нарушило, ако възможност за подаване на такива възражения не бе предоставен от АНО (напр. издаване на НП преди изтичане на 7-дневния срок), като бланкетното им обсъждане и респ. отхвърляне не представлява порок, водещ до отмяна на оспореното НП, т.к. не се преклудира възможността на санкционирания да ги изложи отново в един евентуален съдебен процес с предмет проверка на НП, какъвто е и настоящият случай.

4

Съдът не намери пороци в оспореното наказателно постановление, свързани с нарушение на материалноправни разпоредби.

Доказа се, че дружеството-жалбоподател – „***“ ЕООД, ЕИК *********, осъществява дейност с предмет търговия на дребно с лекарствени продукти е реализирало оборот за предходната (съгласно годината на приемане и влизане в сила на ЗВЕРБ) 2024 г., надвишаващ 10 000 000 лева, относно което обстоятелство не се и спори между страните, което е и лесно установимо след проверка на публикувания ГФО за 2024 г. на дружеството в публичната част на сайта на ТР към Агенция по вписванията. Това обстоятелство прави санкционираното ЮЛ задължен субект по чл. чл. 55б, ал. 1 и ал. 2 ЗВЕРБ, което го задължава да публикува ежедневно до 07:00 часа в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страницата си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите или в условията на алтернативност, ежедневно да предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни.

Безспорно се доказа, че дружеството не е изпълнило това задължение към процесната дата – 09.10.2025 г., която попада в периода на двойно обозначаване на цените въведен със ЗВЕРБ. Като следва да се посочи, че дружеството е било категорично запознато с указанията за работа със специализирания сайт към КЗП и е следвало да положи необходимите усилия да обучи служителите и пълномощниците си да подават изискуемата информация, доколкото от материалите по делото е видно, че не се касае за някакъв доказан технически проблем, а за неопитност или неразбиране на указанията на КЗП свързани с подаване на информацията. Поради това неоснователно се явява и възражението за технически затруднения от различно естество, като същите очевидно не са представлявали някакви непреодолими препятствия, правещи невъзможно пунктуалното спазване на релевантното законодателство.