Решение № 6481 от 15.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6481 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100105926 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 47621/19.05.2023г. от „Б.М.В.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. „******* против „Б. КС“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „******* ******* офис 1, с която е предявен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от 792 627 лв., от които вреди, представляващи пропусната полза, възлизаща на законната лихва върху запорираната сума, считано от 12.07.2018г. до фактическото освобождаване на запорираната сума от съдия-изпълнителя на 04.09.2023г. в размер на 779981 лв. /допуснато изменение в размера по реда на чл. 214 ГПК в о.с.з. от 07.11.2023г./ и пряка вреда - загуба, представляваща заплатени такси и разноски във връзка с проведеното обезпечително производство по изп. дело № 20187810400400499 в размер на 12646 лв., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане и с разноските за производството.

Ищецът твърди, че ответника „Б. КС“ ЕООД е бил предявил срещу него паричен иск, който бил обезпечен чрез налагане на запор върху банковите сметки на ищеца за сума до размер на 4 995 700лв. за главница и за сума до размер на 367 857,25лв. лихви. Запорът е наложен на 12.07.2018г., когато запорното съобщение е връчено от ЧСИ на управителя на ищеца. Запорирана е сума в размер на 1 456 930,49лв. като запорът е вдигнат на 31.05.2023г.

Ищецът твърди, че обезпечението е било неоправдано, тъй като искът на „Б. КС“ ЕООД е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение. Посочва, че допуснатото в полза на „Б. КС“ ЕООД е довело до невъзможност за ищеца да ползва паричната сума, за която е наложен запора в периода 12.07.2018г. – 31.05.2023г. Посочва, че за него е настъпила имуществена вреда под формата на пропусната полза в размер равен на законната лихва върху запорираната сума за периода на нейното блокиране по банковите сметки на ищеца.

Посочва, че търпените от него преки вреди и пропуснати ползи възлизат на 735 040лв. , който размер е равен на законната лихва върху запорираната сума за периода да запора.

Моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума ведно със законната лихва и разноските по делото.

С молба от 18.09.2023г. ищецът конкретизира начина на формиране на претенцията си по чл. 403, ал. ГПК, като уточнява, че претендира вреди, представляващи пропусната полза, възлизаща на законната лихва върху запорираната сума, считано от 12.07.2018г. до 1 фактическото освобождаване на запорираната сума от съдия-изпълнителя на 04.09.2023г. в размер на 779981 лв. /допуснато изменение в размера по реда на чл. 214 ГПК в о.с.з. от 07.11.2023г./ и пряка вреда, представляваща заплатени такси и разноски във връзка с проведеното обезпечително производство по изп. дело № 20187810400400499 в размер на 12646 лв.

В срока за отговор, ответникът „Б. КС“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер. Оспорва твърдението ищецът да е търпял вреди от наложения запор. Посочва, че е бил добросъвестен и със съзнанието, че упражнил свое съществуващо право по чл.390 от ГПК. Още повече, че съдът е допуснал обезпечението без да е определил гаранция, което означава, че лицето, срещу което се допуска обезпечение, няма да търпи вреди. Оспорва твърдението на ищеца, че е търпял вреди, тъй като не е ползвал паричната сума. Посочва, че хипотетично е възможно в случай, че сумата е ползвана, за ищеца да е настъпила загуба. Счита, че вредата и нейния размер не се презумира. Счита че твърдените преки вреди не са конкретизирани в исковата молба по произход и по размер. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е формиран спор между страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че с определение № 14362 от 27.06.2018 г. по ч.г.д. № 8450/2018 г. на СГС-ГО, II с-в, потвърдено с определение № 2904 от 27.09.2018 г. на САС, ТО, 13 с-в, постановено при условията на чл.396, ал.1 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като въз основа на първото определение е издадена обезпечителна заповед и е наложен запор върху банковите сметки на дружеството сума в размер на 4995700 лв. главница, представляващи претендирано обезщетение от ищеца „Б. КС“ ЕООД за „пропуснати ползи“ с посочено правно основание чл. 82 от ЗЗД , както и законна лихва по чл. 86 от ЗЗД до сума в размер на 367857,25 лв., изчислена за периода 17.06.2014 г. - 08.04.2015 г. или общо до сума в размер на 5363557,25 лв.

Не се спори и че след така допуснатото и наложено обезпечение, ищецът „Б. КС“ ЕООД е предявил в срок искова молба, въз основа на която е образувано и протекло редовно съдебно производство както следва: Ищецът „Б. КС“ ЕООД е предявил на 11.07.2018 г. иск за сума в размер на 4995700 лв. – главница, представляваща претендирано от ищеца „Б. КС“ ЕООД обезщетение за „пропуснат и ползи“ с посочено правно основание чл. 82 от ЗЗД, както и законна мораторна лихва за забава върху главното вземане по чл. 86 ал.1 ЗЗД в размер на 367857,25 лв., изчислена за периода 17.06.2014г. - 08.04.2015г.

Установява се, че в първоинстанционното производство пред СГС с Решение № 1313 от 10.09.2020 г., постановено по търг. дело № 1455 по описа на СГС, ТО, V1-15-ти състав за 2018 г. искът на ищеца „Б. КС“ ЕООД е отхвърлен изцяло като неоснователен. Във въззивното производство пред Апелативен съд - София с решение № 492 от 29.07.2021г., постановено по възз. търг. дело № 423 по описа на САС, ТО, 3-ти състав за 2021г., образувано по жалба на ищеца „Б. КС“ ЕООД, решението на първоинстанционния съд по търг. дело № 1455 е изцяло потвърдено. Това решение на въззивния съд е влязло в законна сила на 29.12.2022 г. – датата на определение № 50714/29.12 2022 г. на ВКС 2-ро ТО, с което касационната жалба на „Б. - КС“ ЕООД не е допусната до касационно обжалване при условията на чл. 288 ГПК

От Съобщение изх. № 09524/06.07.2018г. на ЧСИ Г.Д. рег. № 781 на КЧСИ, изпратено до „Б.М.В.“ ЕООД с вх. № 593/12.07.2018 г., както и от Удостоверение изх. № 10629/30.07.2018г. на ЧСИ Г.Д., с вх. № 644/31.07.2018 г., по обезпечителното производство, направени при условията на чл. 400 ал.1 ГПК, се удостоверява началния момент за налагане на запор върху сметките на „Б.М.В.“ ЕООД , а именно 12.07.2018 г.

2

Установява се още, че с определение № 263147/19.05.2021г. по гр.д. № 8450/2018г. по описа на СГС, ГО, II „Е“ въззивен състав, е отменено на основание чл. 402, ал. 1 ГПК допуснатото с определение № 14362/27.06.2018г., постановено по ч.гр.д. № 8450/2018г. по описа на СГС, обезпечение и е обезсилена издадената в полза на „Б. КС“ ЕООД, ЕИК ******* обезпечителна заповед от 27.06.2018г. Определението е влязло в законна сила на 15.07.2023г.

Във връзка с размера на исковите претенции е изслушано и прието без възражения заключение на ССЕ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В обобщен вид тезата на ищеца е, че е претърпял вреди – разход, представляващ заплатени такси и разноски във връзка с проведеното обезпечително производство по изп. дело № 20187810400400499 и вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността страната да ползва собствените си парични средства, за срока на незаконосъобразния запор.Претендира обезщетение за сумата, с която имуществото на ищеца е можело да се увеличи, ако е имал възможност да ползва собствените си средства.База за това обезщетение, касателно периода на невъзможност да ползва парите си, представлява законната лихва за посочения период.Основание за предявяване на осъдителната претенция е това, че обезпечените искове са били отхвърлени.

Тезата на ответника е, че липсва съставомерност на извършеното от него процесуално действие, представляващо иницииране на обезпечително производство, по което е наложен запор върху вземания на ответника към трети лица /банки/, а заплатените такси и разноски са по развилото се изп. производство, образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед и не са дължими в настоящото. Твърди, че обезпечението е допуснато правилно; определението за допускането му е потвърдено от въззивната инстанция, т.е. извършеното от него действие е правомерно, поради което липсва основание да се ангажира отговорността му; твърди още, че от това му действие вреди за ищеца не са настъпили, а също и че липсва причинна връзка между неговото поведение и евентуални вреди за другата страна.

Предметът на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е търсене на отговорност от лицето, по чиято молба е образувано обезпечително производство, допуснато е обезпечение и е наложено ограничение на правната сфера на друго лице. Отговорността е специфична, обективна, безвиновна, деликтна гражданска отговорност. Основанията за нейната реализация са когато обезпечения бъдещ иск не бъде предявен в определения от съда срок, когато не е разгледан по същество и делото е прекратено, отхвърлен е по същество, като неоснователен /какъвто е настоящия случай/ или самото обезпечение е отменено от въззивната инстанция като недопустимо или неоснователно.

Предмет на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е вземането на ответника по обезпечителното производство, респективно обезпечения иск, за обезщетяване на вреди, причинени от допуснатото обезпечение, което представлява особена форма на гражданска отговорност.

Тази отговорност e извъндоговорна отговорност, основаваща се на общата забрана да се вреди другиму, поради което се приема, че се основава на накърняването на т.нар.

„негативен интерес“. В следствие на допуснатото обезпечение ответникът е претърпял неблагоприятни последици в своята правна сфера, поради поведението на ищеца по обезпечения иск. Именно затова отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК се категоризира като деликтна отговорност.

Фактическият състав на отговорността за вреди по горната правна норма възниква при три кумулативни елемента: 1/ наложена обезпечителна мярка; 2/ някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК; 3/ наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка.

В теорията се прави разграничение между защитата срещу процесуално незаконосъобразно и материалноправно незаконосъобразно обезпечение. В първия случай 3 незаконосъобразността е резултат от липсата на процесуалните предпоставки за обезпечаване на иска /за да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск /че предявения иск е допустим и вероятно основателен/ и че е налице нужда от обезпечаване; в изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищеца не разполага с такива документи може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи парична гаранция, освен ако не се освобождава от представяне на гаранция – чл. 391 ГПК/. Във втория случай предпоставки има, но крайния резултат от спора не установява съществуването на твърдяното от ищеца материално право. Защитата при първата хипотеза се изразява в обжалване на допусната обезпечителна мярка – в случая потвърдена от въззивната инстанция, а при втората – в предявяване на иск за обезщетение по чл. 403, ал. 1 ГПК.

При съвкупната преценки на доказатгерлствения материал по делото, съдът намира, че в настоящия случай иска се явява неоснователен, поради липса на установена вреда.

Вредите, които има предвид нормата на чл. 403, ал. 1 ГПК, могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени по смисъла на чл. 82 ЗЗД. С Решение № 67/22.04.2013 г. по т.д.№ 28/2812 г. на II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, касационната инстанция се е произнесла по този въпрос по следния начин: „Имуществени са както понесените загуби, така и пропуснатите ползи. Поради това и доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи.

Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d590e590-0ab7-42a4-8274-3a3ecf3c4d0d