Решение № 13724 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13724 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. М. МИЛЕВ при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20251110101607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 8876/10.01.2025г. ищецът *********, дружество, регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия (SECR) в Република **********с регистрационен номер *****, е предявил против ответника *******, регистрирано съгласно законодателството на Федерална република Германия с № ***, чрез търговското си представителство в Република България, вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат ******, положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 250.00 евро (с левова равностойност от 488.96 лева), представляваща обезщетение за отменен полет № LH1429 от 28.11.2023г., планиран по направление от летище София, България, до Международно летище Франкфурт на Майн, Германия, за периода от 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 60795/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че лицето К.Я.П. е сключил договор за въздушен превоз, по който пътникът е следвало да бъде превозен от летище София с полет LH1429, излитащ по разписание на 28.11.2023 г., в 06.35 ч. (местно време), със свързващ полет LH1336, излитащ от Международно летище Франкфурт на Майн, до крайната му дестинация Международно летище Ференц Лист с полет, пристигащ по разписание на 28.11.2023 г., в 08.10 ч. (местно време). Общата резервация за полетите е потвърдена, като на пътника са издадени бордни карти. Полет LH1429 е отменен от авиопревозвача *******, което е довело до невъзможността пътникът да стигне по разписание до крайната си дестинация. Твърди, че разС.ието между началната и крайната точка на полета е до 1500 км. Поддържа, че пътниците на отменени полети имат право на парично обезщетение съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) №261/2004г., като дължимото обезщетение е нормативно определено и се 1 изчислява въз основа на разС.ието между двете летища на излитане и на кацане на процесния полет. Твърди, че вземането на пътника е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 01.12.2023г. На 01.12.2023 г. ищецът е изпратил до ответника уведомление за сключената цесия и покана за доброволното заплащане на паричното обезщетение, като към депозиране на исковата молба плащане на претендираното вземане не е извършено. Моли съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът – *******, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че К.П. е имал закупен билет за полети LH 1429 София Франкфурт и полет LH 1336 Франкфурт - Будапеща от дата 28.11.2023г., както и че полет LH 1429 е бил отменен. Оспорва правосубектността на ищеца, както активната му процесуална легитимация да предяви иска, поддържайки, че ищецът не представя доказателства да е носител на процесното вземане въз основа на договор за цесия. Оспорена е истинността на представената от ищеца „форма за възлагане“, като ответникът твърди, че същата не е подписана от лицето К.П.. Поддържа, че причините за закъснението на процесния полет се дължат на извънредни обстоятелства – влошени метеорологични условия поради буря във Франкфурт, започнала още от 27.11.2023г., с оглед на което и ответникът не е бил в съС.ие да изпълни по разписание полет LH 1429 по маршрут София – Франкфурт на 28.11.2023г.

Излага, че е било налице извънредно обстоятелство - влошени метеорологични условия, съгласно съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е засегнало и процесния полет и сочените извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати и са извън контрола на авиопревозвача, са станали причина за отмяна на полета. Поддържа, че ищецът няма право на обезщетение по чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. “а“, вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. от ********* (цесионер) срещу ******* за сумата от 250 евро, представляваща цедирано вземане за обезщетение за отменен полет № LH1429 от 28.11.2023г., планиран по направление от летище София, България, до Международно летище Франкфурт на Майн, Германия, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане.

В тежест на ищеца по предявения иск е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между лицето К.Я.П., в качеството му на пътник, и ответника по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е възникнало задължение да изпълни полет № LH1429 от 28.11.2023г. по направление от летище София, България, до Международно летище Франкфурт на Майн, Германия; 2/ наличие на потвърдена резервация; 3/ отмяна на полета от ответника; 4/ разС.ието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км.; 4/ прехвърляне на формираните по силата на договора за превоз на пътника в полза на ищеца *********; 5/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство по договора за цесия.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи настъпването на твърдяните обстоятелства и че същите представляват такива от „извънреден характер“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г., освобождаващи го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички необходими мерки и че същите се намират извън ефективния му контрол, както и погасяване на дълга, в случай че твърди това, за което той не сочи доказателства.

С обявения за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и 2 ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на действително облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз за редовен полет № LH1429 от 28.11.2023г. по направление от летище София, България до Международно летище Франкфурт на Майн, Германия, планиран да излети по разписание на 28.11.2023 г., в 06.35 ч.

(местно време), със свързващ полет LH1336, излитащ от Международно летище Франкфурт на Майн до крайната му дестинация Международно летище Ференц Лист с полет, пристигащ по разписание на 28.11.2023 г., в 08.10 ч. (местно време); че пътникът К.Я.П. е имал потвърдена резервация за планирания полет; че полет № LH1429 от 28.11.2023г. е бил отменен, както и че разС.ието между летище София, България до Международно летище Франкфурт на Майн, Германия е под 1 500 км.

Спори се дали е ищецът е носител на процесното вземане въз основа на сключен договор за цесия с пътника, който да е бил съобщен на длъжника, както и дали представената форма за възлагане е подписана от пътника.

По делото е представена форма за възлагане от 01.12.2023 г., с която К.П. възлага на ********* пълната собственост върху своето парично вземане съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. във връзка с полет № 1429 на Луфтханза от 28.11.2023 г. Изрично е посочено, че при подписването се прилагат Общите условия на Услугите, предоставени на уебсайта на Skycop. В клаузата на чл. 6, т. 2 от ОУ на ищеца се приема, че приложимото право е това на Република **********поради което именно последното следва да бъде релевантно за преценката на съда досежно наличието на валидно сключен цесионен договор.

По делото са представени и извлечения от Гражданския кодекс на Република Литва.

Установява се, че институтът на прехвърляне на вземания в литовското право е уреден в Глава VI от Гражданския Кодекс на Република Литва /посл. изменен на 12.04.2011 г.

Съгласно чл.6.101 от ГК на Република **********кредиторът може без съгласието на длъжника да прехвърли на друго лице цялото или част от вземането, при условие, че това не противоречи на закона или договора, както и ако не е свързано с личността на кредитора.

Прехвърлянето не трябва да накърнява правата на длъжника, както и да утежнява задължението му. От съдържанието на чл.6.103 от ГК на Република Литва следва, че формата на договора за цесия следва да е идентична с формата на договора, вземането по което е обект на прехвърляне. Според чл.6.107 длъжникът има право да противопостави на новия кредитор всички свои възражения, които е имал към предишния кредитор.

Разпоредбата на чл.6.109 ГПК на Република Литва урежда уведомлението за прехвърляне на вземане по следния начин. Според чл.6.109.1, фактът на прехвърляне на вземането може да бъде противопоставен на длъжника /а и на трети лица/ от момента, в който длъжникът го е приел или е получил копие от документа, удостоверяващ факта на прехвърляне на вземането, или каквото и да било друго доказателство за този факт. Длъжникът е обвързан да изпълни задължението си към цесионера, само ако последният, заедно с предявяване на своето искане, представи и договора за прехвърляне на вземането.

С оглед приложимото литовско право, съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на договора за цесия са налице. Прехвърлянето на вземането на пътника, представляващо обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 не противоречи на закона, на договора, както и не е свързано с личността на кредитора, то не накърнява правата на длъжника, както и не утежнява задължението му. Напротив – правното положение за длъжника е идентично преди и след прехвърлянето, като разликата се свежда единствено до това по отношение на кого следва да изпълни. Доколкото наличието на валидно сключен договор между пътник и авиопревозвач се обективира в издаването на самолетен билет/бордна карта, то следователно и договорът за цесия е достатъчно да бъде облечен в писмена форма, за да бъде валидно сключен и да породи правното си значение.

Следва да се отчете, че за уведомяване на длъжника за извършената цесия литовското 3 право не изисква формален акт за уведомление, а „или каквото и да било друго доказателство за този факт“. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.6.109.1, надлежното уведомяване на длъжника е обвързано единствено от условието на последния да е представен договорът за цесия, като е без значение кое е лицето, което е представило договора – предишният или новият кредитор. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че не е достатъчно единствено изявление от предишния или новия кредитор, отправено към длъжника, че е извършено прехвърлянето, а е необходимо и прилагане към съобщението на самия договор за цесия.

В случая писмените доказателства по делото не доказват, че договорът за цесия е бил представен на длъжника преди образуване на делото. По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен документ – разпечатка от имейл от 01.12.2023 г., в който се сочи, че клиентът е прехвърлил вземането чрез подписване на приложената форма за прехвърляне, без да са налице доказателства такава да е била приложена действително, както и да е достигнала до получателя. Същото не е видно от разпечатката на имейла, не се установява наличието на прикачен файл.

Следва обаче да се съобрази, че доколкото литовското право не предвижда формален акт за уведомление и същото може да бъде извършено както от предишния, така и от новия кредитор, то съдът намира, че не е нужно и изричното упълномощаване на цесионера от цедента за извършването на това действие, каквото упълномощаване се установява от формата за възлагане, че не е било направено от пътника – цедент, в която не фигурира волеизявление в посочения смисъл. Независимо че договорът за цесия не се установява да е бил представен на длъжника преди образуване на делото, съдът счита, че получаването от длъжника на препис от исковата молба в хода на исковото производство, в която се съдържат твърдения за извършената цесия, както и препис от самия договор за цесия (форма за възлагане), е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.