Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 05.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 223/2023
Вид
Решение № 161
Подписан
05.04.2023
В сила
27.05.2023
Състав
Славка Георгиева Димитрова, Екатерина Стефанова Роглекова, Силвия Александрова Цанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Славка Г. Димитрова

Членове:

Силвия Ал. Цанкова

Екатерина Ст. Роглекова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300600223 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава 21 НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. Г., в качествето й на повереник на частния тъжител И. Т. К., против Присъда от 12.09.2022г. по НЧХД № 3051/2021г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

Със същата Съдът е признал подсъдимия Д.Р.С. с ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това на 15.01.2021 г. в гр. Пловдив, на ул. „Веслец“ № 16 да се е заканил на частния тъжител И. Т. К. с престъпление против личността му и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като го е оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

Съдът е признал подсъдимия Д.Р.С. за НЕВИНОВЕН и в това на 18.01.2021 г. в гр. Пловдив, на ул. „Нестор Арабаджиев“ да е причинил на частния тъжител И. Т. К. лека телесна повреда изразяваща се в нанасяне на шамар, като да му е причинил болка и страдание без разстройство на здравето, като го е оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

1

Съдът е признал подсъдимия Д.Р.С. за НЕВИНОВЕН и в това на 15.01.2021 г. в гр. Пловдив, на ул. „Веслец“ № 16 и на 18.01.2021г. в гр.

Пловдив, на ул. „Нестор Арабаджиев“ при условията на продължавано престъпление да е нанесъл публично обида на частния тъжител И. Т. К., като го е оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С оглед изхода на делото и съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител И. Т. К. граждански иск срещу Д.Р.С. за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лева за престъпление по чл. 148, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считана от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, в размер на 1000 лева за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва считана от 18.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и в размер на 2000 лева за престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считана от 15.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като недоказан по основание и размер.

Съдът е осъдил частния тъжител К. да заплати на подсъдимия сумата от 1000 лева направени разноски по упълномощаване на защитник.

В жалбата се прави искане за отмяна на първостепенната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан. Претендира се и уважаване в цялост на предявения граждански иск.

Алтернативно се прави искане за отмяна на първостепенната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първата инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. К., повереник на частния тъжител, поддържа депозираната жалба, като обаче приема, че атакуваната присъда е била постановена при сериозни пропуски на процесуалните правила, касаещи формалистично подхождане на първостепенния съд към изясняване на обективната истина, довело до грешно изграждане на вътрешното убеждение в съдията, поради което и се моли за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Частият тъжител К. пъддържа заявеното от процесуалния си представител си.

Адв. Б. – защитник на подсъдимия С. пледира за пълно потвърждаване на оправдателната присъда като правилна и законсъобразна и присъждане на 2 направените и пред тази инстанция разноски.

Подсъдимият изразява същото становище.

Въззивната жалба е подадена в предвидения законов срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доводите на страните, събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с депозирана на 18.01.2021г. в 3 РУ на МВР гр. Пловдив жалба от И. К. е била образувана пр.пр. № 3401/2021г., с оглед установяване на данни за извършени престъпления на 15.01.2021г. и на 18.01.2021г. в гр.

Пловдив.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.04.2021г., Районна прокуратура гр. Пловдив е прекратила преписката.

На същата дата – на 27.04.2021г. по пощата пред РС гр. Пловдив е била депозирана частна тъжба Вх. № 22001/28.04.2021г. от И. Т. К. против Д.

С., с която се иска последният да бъде признат за виновен за извършени от последния престъпления от частен характер – нанесена обида на публично място, заплаха и нанесен шамар на 15.01.2021г. и на 18.01.2021г. в гр.

Пловдив. Предявени са били и граждански искове за претърпени неимуществени вреди от описаните деяния.

По тъжбата било образувано НЧХД № 3051/2021г. по описа на РСПловдив.

С Разпореждане от 13.05.2021г. съдията докладчик по делото е указал на частния тъжител, че следва да представи данни за лицето Д. С., като е разпоредил да му се издаде съдебно удостоверение за получаване на лични данни.

С входящ номер 54101/23.09.2021г. адв. Г. – пълномощник на частния тъжител е депозирала молба, с която уведомила съда, че въпреки представеното съдебно удостоверение, органите на полицията не са предоставили исканата информация, поради което е помолила съдът да изиска служебно преписка № 432000-1020/20.01.2021г. по описа на Пето РУ 3 на МВР, изпратена на Началника на Трето РУ на МВР гр. Пловдив.

С Разпореждане от 28.09.2021г. съдията – докладчик е изискал цитираната преписка за прилагането й по делото.

С Молба вх. № 57242/05.10.2021г. адв. Г. е посочила, че трите имена на подсъдимото лице са Д. Р. С., но не може да посочи ЕГН и адрес за призоваване, които се съдържат в полицейската преписка. Направила е искане за продължаване на съдопроизводствените действия.

На 11.10.2021г. по делото е постъпила и изисканата от ОД на МВР преписка № 432000-1020/20.01.2021г.

С Разпореждане от 01.11.2021г. съдията докладчик е указал на частния тъжител К. чрез адв. Г., че в 7-мо дневен срок от получаването му следва да депозират по делото коригираща тъжба с посочване на имената на подсъдимото лице.

С Молба вх. № 70445/19.11.2021г. адв. М. Г. е внесла уточнената частна тъжба.

С Разпореждане от 01.12.2021г. съдията докладчик е насрочил делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 24.01.2022г.

В хода на същото не е бил даден ход на делото, а съдията докладчик е констатирал в протоколно определение, че в обстоятелствената част на тъжбата са описани различни действия, евентуално осъществени от подсъдимия С., като в края на тази обстоятелствена част е записано, че частният тъжител желае да бъде обезщетен за претърпени неимуществени вреди, като са упоменати три действия и по-конкретно две от тях, за които не стават ясни какво точно престъпление представляват. Съдът е установил, че първото обезщетение е за обида, нанесена на публично място, която така описана съдържа своята квалификация, а второто обезщетение е за „заплаха” при условията на чл. 26, като не става ясно дали евентуално се касае за закана с убийство или някакво друго престъпление. Третата имуществена репарация пък е за „шамар“, като отново не става ясно от кого е причинен този „шамар”, дали става въпрос за някакъв вид телесна повреда или за евентуално настъпила обида у пострадалия К., вследствие нанасяне на „шамар”.

По този начин съдията е установил, че изготвената частна тъжба не дава възможност на подсъдимия и неговата защита, при запознаването със 4 същата, да разберат точно, ясно и конкретно срещу какви престъпления следва да се защитават, поради което се е преценило, че следва да бъде предоставен 2-седмичен срок, в който от страна на частния тъжител и неговия повереник да се депозира в съда частна тъжба, съобразена с изложеното.

Същата се е разпоредило да се връчи на подсъдимия, за да му се даде възможност да направи своите възражения, и едва след това да се пристъпи към евентуално даване ход на делото.

С вх. № 10237/08.02.2022г. е била депозирана коригираната съгласно указанията на съда частна тъжба и съдопроизводствените действия, въпреки възраженията на защитата на подсъдимото лице, са продължили.

След проведено съдебно следствие, с присъда от 12.09.2022г. ПРС е признал подсъдимия Д.Р.С. с ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това на 15.01.2021 г. в гр. Пловдив, на ул. „Веслец“ № 16 да се е заканил на частния тъжител И. Т. К. с престъпление против личността му и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като го е оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, както и за

НЕВИНОВЕН в това на 18.01.2021 г. в гр. Пловдив, на ул. „Нестор Арабаджиев“ да е причинил на частния тъжител И. Т. К. лека телесна повреда изразяваща се в нанасяне на шамар, като да му е причинил болка и страдание без разстройство на здравето, като го е оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, както и за

НЕВИНОВЕН в това на 15.01.2021 г. в гр. Пловдив, на ул. „Веслец“ № 16 и на 18.01.2021г. в гр. Пловдив, на ул. „Нестор Арабаджиев“ при условията на продължавано престъпление да е нанесъл публично обида на частния тъжител И. Т. К., като го е оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С оглед изхода на делото и съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител И. Т. К. граждански иск срещу Д.Р.С. за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лева за престъпление по чл. 148, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считана от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, в размер на 1000 лева за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със 5 законната лихва считана от 18.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и в размер на 2000 лева за престъпление по чл. 144, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считана от 15.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като недоказан по основание и размер.

Съдът е осъдил частния тъжител К. да заплати на подсъдимия сумата от 1000 лева направени разноски по упълномощаване на защитник.

В законоустановения срок присъдата била обжалвана от частния тъжител пред въззивния съд.

След като беше установено горното, касаещо обстоятелствата по администриране на тъжбата и разглеждане на делото, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

С разпоредбата на чл. 81, ал. 1 изр. 1-во НПК са регламентирани изискванията към съдържанието на тъжбата, с подаването на която в законовия 6-месечен срок се поставя началото на наказателното преследване на обвиненото лице за престъпление от частен характер. Подобно на обвинителния акт при престъпленията от общ характер, тъжбата следва да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса, т. е. в нея следва ясно да се посочат обстоятелствата на престъплението, в които са включени времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са неправомерно извършени от дееца. Последното гарантира правото на обвиненото лице да узнае в какво точно се обвинява и по този начин да реализира в пълнота правото си на защита. Подсъдимият може да бъде осъден само за онова престъпление, за което има изложени в тъжбата обстоятелства, по които се е защитавал. Задължение на съда е при констатиране на непълноти, свързани с посочените в чл. 81 НПК изисквания към тъжбата, да укаже на частния тъжител да ги отстрани в дадения от съда срок. Предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК, това може да бъде сторено до изтичане на 6 месечния преклузивен срок, който се явява пречка за последващо попълване на непълноти по тъжбата, която остава нередовна. Последното от своя страна води до необходимост от осъществяване правомощието на съда да прекрати производството. В този смисъл, само при наличие на редовна по смисъла на чл. 81 НПК тъжба, постановеният въз основа на нея съдебен акт би могъл да бъде предмет на проверка по същество по линията на 6 инстанционния контрол.