Определение № 622 от 16.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Пазарджик, 16.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500590 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение №1803 от 06.06.2025г. на Пазарджишки районен съд постановено по гр.д.№20245220105011 по описа на същия съд за 2024г., с което е оставена без уважение молбата на ответника „И. А.

МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Дж. Неру“ №28, ет.2, за изменение на решение №383 от 08.04.2025г. по гр.д.№5011/2024г. на Районен съд Пазарджик в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№17203 от 17.06.2025г. подадена от единия от ответниците в производството пред първата инстанция и молител по чл.248 ал.1 от ГПК „И. А. МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. К. Н., надлежно упълномощена да представлява дружеството в производството, /нотариално заверено пълномощно №8962 от 11.11.2020г.-л.86/, се поддържа, че посоченото определение е неправилно, а определеният и присъден от съда размер на адвокатско възнаграждение за явно прекомерен. Твърди се, че съгласно разпоредбите на Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от правилата за определяне на адвокатското възнаграждение, установени с НМРАВ, като съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при определяне на възнаграждението съдът е задължен да се 1 съобрази единствено с минималните размери на възнаграждението, предвидени в НМРАВ. Счита, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела за една инстанция, според Наредба №1/09.07.20004 г. е 400лв, а съгласно утвърдената практика на СЕС, съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМРАВ ( в този смисъл е дело С-427/16 на СЕС). Посочва се още, че съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният съд дори е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101 , параграф 1. Допълва, че практиката на ВКС във връзка с това решение на СЕС е непротиворечива - ВКС многократно е посочвал, че с оглед на решението на Съда на Европейския съюз по дело С4З8/22, съдът не е обвързан от посочените в Наредбата минимални размери на адвокатското възнаграждение. В този смисъл цитира определения № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д.№757/2023 г. и Определение № 474 от 28.02.2024г. по ч.т.д.

№961/2023г.. А с определения №667 от 19.03.2024г. и №741 от 27.03.2024г., ВКС е приел, че НМРАВ е нищожна и въз основа на нея не може да се определя размера на адвокатското възнаграждение и е допълнено, че наличието на празнота в закона относно конкретния размер на възнаграждението, следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл.36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв.”. Посочва се от жалбоподателя и нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, че размерът на адвокатското възнаграждение, трябва да е справедлив и обоснован, или да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, на вложените усилия.

Твърди още, че постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за разумност, обоснованост или прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Акцентира, че в случая проведеното исковото производство не е било с фактическа и правна сложност; че предметът на спора, с който е сезиран съдът 2 не е сложен, релевантните факти не са многобройни, а дори стандартни, доколкото този адвокат е процесуален представител на множество ищци с еднотипни дела-искове на потребители, като следвало да се обърне внимание, че ищецът обосновава претенциите си със свързаността на ответниците и правоотношенията, възникнали по процесните договори и че предявяването на иска срещу двамата ответници е условие за неговата допустимост. Дружеството жалбоподател счита, че определеният от съда на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата размер на адвокатско възнаграждение е явно прекомерен. Моли да се отмени обжалваното Определение №1803/06.06.2025 г. по гр.д. №5011/2024г. по описа на Районен съд Пазарджик, и да се постанови ново, с което да се намали размера на определеното от съда адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателят не сочи в жалбата си какъв би бил според него справедливия размер на адвокатското възнаграждение съобразно изложените в жалбата доводи и заявени оспорвания, в хипотеза когато отговорността му за разноски е обща заедно с втори ответник в производството.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната по спора страна-ищцата в производството пред първата инстанция Е. И. Д., ЕГН-********** от с.**** чрез процесуалния си представител адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с вх.№19999 от 15.07.2025г. в който, жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа, че застъпваната от съдилищата теза е, че решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, не означава, че на адвокатите следва да се присъждат унизителни възнаграждения, като не трябвало да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-маловажна от тази на съдията и че в случая не са изложени разумни аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд. Посочва се, че пълномощникът на ищцата е изготвил подробна искова молба с предявени два иска, срещу двама ответници; изготвено е и писмено становище по хода на делото в което е посочил практика, както на СЕС, така и на ВКС, а отделно от това е получавал всички книжа по делото и е следял стриктно за неговия развой и по делото е постановен позитивен за клиентът му резултат, като наред с това сега депозира и отговор на молба по чл.248 от ГПК. Цитира се най-новата практика на ВКС- Определение № 1071 от 4.04.2025г. на ВКС по ч.т.д. 2022/2024 г.. II т. о..ТК; Определение №816 от 20.02.2025г. на ВКС по ч.гр.д. №482/2025г. III г.о., ГК. съгласно която съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на 3 преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран. В тази насока следвало да се сподели и подробните и правилни аргументи на Окръжен съд Пазарджик. по направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение с практиката на СЕС, в Решение №354 от 22.10.2024г. по в.гр.д №433/2024r. по описа на ОС-Пазарджик: цитират се част от мотивите на съда, както и на акт на Окръжен съд Ямбол, по направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение с практиката на СЕС, а именно: Определение № 667 от 25.11.2024г. по в.ч.гр.д.№385/2024г. по описа на ОС Ямбол по въпроса че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по- маловажна от тази на съдията, които не могат да бъдат подценени. Допълва се, че в случая защитата на клиентът му е на основание чл.38 ал. 1 от ЗА-безплатна, и че адвокатът под никаква форма не е взел каквото и да е възнаграждение от клиентът си за воденето, следенето и финализирането на заведеното от него дело; че той ще получи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал. 1 от ЗА, единствено и само, ако постигне положителен за клиента си резултат, или ако спечели делото и то след близо 7-8 месеца и повече, след неговото завеждане. Твърди още, че е изложил подробна съдебна практика, както на окръжно ниво, така и съдебна практика на Върховен касационен съд, включително и практика на СЕС, което водело до извода, че пълномощникът е отделил не малко време в мотивиране на всяко конкретно основание за нищожност, подкрепено и със съдебна практика, отделно от това водило и до индикация, че е добре запознат с материята и практиката на съдилищата в страната и извън нея, което навеждало и извода да се определя труда му като високо квалифициран и отговорен към всеки случай и казус.

Акцентира, че освен фактическата и правна сложност, следва да се вземе предвид и че адв. възнаграждение което се присъжда от съда, не означава, че същото представлява нетен доход, тъй като адвокатите, понасят и разходи в изпълнение на професионалните си задължения: като разходите за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, социално- и здравноосигурителните вноски, върху получената след спадането им основа се дължи ДДФЛ от 10 % и други. Посочва, че в тази насока е практиката на ВКС, която в производство по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, отговаря на въпросите, относно размера на адв. възнаграждение при направено възражение за прекомерност и от какво зависи той: 1 -фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид видът 4 на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото, обемът на доказателствения материал и приложимите към спора национални и международни правни норми; 2 - броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал, или по хода на делото, за които е депозирал писмено становище; 3 - извършени процесуални действия в открит съдебно заседание; 4 значимост на извършеното процесуално действие за защита на интересите на страната: 5 - изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна; и 6 - икономическите условия и стандартът на живот в страната - Определение № 3118 от 20.06.2024г. на ВКС по ч. гр. д. 3461/2023г.,III г.о.,ГК; Определение №3079 от 18.06.2024г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3298/2023г., III г. о.. Г К;Определение 2995 от 13.06.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №991/2024 г.. IVг. ГК, определение №1570 от 12.06.2024г. на ВКС по ч.т.д.

№ 664/2024г., второ т.о. и че приложимостта на ограничението на чл.78 ал.5 от ГПК е само след и ако съдът установи, че трудът на адвоката е съществено надценен. Допълва, че в подобни хипотези ВКС се е произнасял и съобразявайки практиката на СЕС по нищожност на договори за кредит, сключен с други „фирми за бързи кредити“ и е определял справедливо адв. възнаграждение в размер на 600 лева: Определение №741 от 25.03.2024г. по т.д.№ 537/2023г. по описа на ВКС. II т, справедливо адв. възнаграждение в размер на 9 4 5 лева;

Определение №1059 от 24.04.2024г. т.д .№1254/2023г. по описа на ВКС I т.о; справедливо адв. възнаграждение в размер на 1000лева по Определение №1612 от 14.06.2024г. по т.д. №1955/2023г. по описа на ВКС, II т.о; справедливо адв. възнаграждение в размер на 1000 лева-Определение №1772 от 25.06.2024г. по т.д. 1831/2023г. по описа на ВКС и други. Моли да се остави без уважение депозираната въззивна частна жалба.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство /искова молба с вх.№29872 от 29.11.2024г.-гр.д.№20245220105011 по описа на РС-Пазарджик/ от ищцата Е. И. Д., ЕГН-********** от с.***** чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. М. В. М. от АК-Пловдив и против ответниците И. А. МЕНИДЖМЪНТ АД ,ЕИК 131576434 И

ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 202513690, с искане съдът да прогласи, че Договор за паричен заем №5032046, сключен с ответниковото дружество „ И. А. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 5 от ЗЗД във връзка с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК връзка с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност съдът да прогласи, че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № 5032046 сключен с ответниковото дружество „ И.