Решение № 8 от 18.01.2026, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1348/2025
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 18.01.2026
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.13 ал.3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
- чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Б., 18.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20251810101348 по описа за 2025 година
С исковата молба от „И. С. К.“ ООД (понастоящем „Х. К.“ ООД) срещу И. С. М. е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД – за сумата от 41,67 лв. – главница, представляваща непогасена двадесет и седма вноска с падеж 26.10.2023 г. по Договор за потребителски кредит № * * от * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (28.03.2025г.) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 387/31.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 500/2025 г. по описа на РС - Б..
В исковата молба се сочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, като ответницата потвърдила сключването чрез въвеждане на шестцифрен код, което имало силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗЕДЕП. Отпусната главница по кредита възлизала на 1500 лв. и била предоставена по банкова сметка на потребителя. Същият следвало да погаси задълженията съм кредитора на 36 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва. Ответницата не направила никакви погашение по договора. По същество се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца процесните суми. Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски в исковото и в заповедното производство. Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска като неоснователен. Отрича да има договорни отношения с насрещната страна. Процесният договор бил нередовно сключен и не пораждал 1 никакви правни последици. Същият изобилствал от нищожни клаузи, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗД. Прави се и възражение за погасяване на задължението по давност. По същество се иска отхвърляне на иска. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.
В откритото съдебно заседание ищцовото дружество в предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си, наведени в исковата молба. Ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа оспорването на основанията, изложени в отговора на исковата молба.
Подробни аргументи излага и в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и относимите доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгл. заверен препис на Индивидуален договор за потребителски кредит S O № 2633/26.07.2021 г., ищцовото дружество се е съгласило да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 1500,00 лв. (главница), при следните параметри: погасяване на 36 равни месечни вноски от по 191,67 лв., годишен лихвен процент (ГЛП) – 37,87 лв., годишен процент на разходите (ГПР) – 45,19 % и обща сума за връщане – 6,900 лв. (с вкл. такса за експресно разглеждане).
В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит. Съгл. чл. 1, ал. 3 таксата се дължи разсрочено на равни части от по 121,35 лв., включени в размера на всяка от анюитетните вноски по погасителния план.
С клаузата на чл. 3, ал. 3 е уговорено, че процесният договор за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ, при спазване на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Процесния договор, представен в заверен препис, завършва с отбелязване, че документът е подписан с обикновен електронен подпис на 26.07.2021 г. в 14:20:58 ч. от ответницата посредством SMS, персонален код за потвърждение 581267, получен на номер ***.
Според Общите условия, приложими към процесния договор, ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща за допълнителни незадължителни услуги, като това изрично е посочено в пункт II, т. 18. В клаузата II, т. 12 от ОУ е разписано, че таксата за експресно разглеждане (до 15 минути) е за допълнителна незадължителна услуга, като същата гарантира експресна обработка на заявлението за отпускане на потребителски кредит.
В раздел III от ОУ е уредена процедурата по кандидатстване за кредит. Същата предвижда кандидатстване чрез сайта на дружеството, през предварително създаден профил. При кандидатстването потребителят предоставя личните си данни (имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, номер на лична карта, месторабота, мобилен 2 телефонен номер, имейл, номер на лична банкова сметка и др.). В случай, че кандидатстването е първо и се извършва от новосъздаден профил, потребителят следва да предостави снимка от валидната си лична карта (лице и гръб). Следва предоставяне на преддоговорна информация от кредитора под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и потвърждаване от страна на потребителя с отбелязване в съответното поле, че е съгласен със СЕФ. Едва тогава потребителят задейства бутон „Изпрати“. На предоставения мобилен номер на кредитополучателя се изпраща автоматично кратко текстово съобщение (SMS), съдържащо персонален идентификационен код за потвърждение. Тогава потребителят на свой ред изпраща SMS в рамките на 1 час, в който попълва персоналния си код и по този начин потвърждава и подписва заявлението си за кредит, което се разглежда в рамките на 10 календарни дни.
Процедурата по сключване на индивидуалния договор, предвидена в раздел V от ОУ, започва след като потребителят получи уведомление от кредитора, че е одобрен.
Тогава на посочен от потребителя имейл се изпращат индивидуалният договор, погасителен план и ОУ. Кредитополучателят избира активен линк „Съгласен съм приемам и подписвам тези документи“, съдържащ се в имейла, след което въвежда команда „Давам изрично и доброволно съгласието си чрез въведения от мен SMS персонален идентификационен код за потвърждение, имащ действие на саморъчен електронен подпис, да сключа и подпиша индивидуален договор за кредит“. Отново кредиторът изпраща SMS, съдържащ персонален идентификационен код за потвърждение, съответно потребителят отвръща също с SMS, в който въвежда кода си, избира бутон „Подписвам“ и с това индивидуалният договор за кредит се счита сключен.
От Платежно нареждане № 514В1О02120700ЕD от 26.07.2021 г. се доказва, че ищцовото дружество е превело на ответницата сумата от 1500,00 лв., а като основание за плащане в документа се сочи номерът и датата на процесния договор за потребителски кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД.
За уважаването му, ищецът носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.) изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита;
3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от вземанията.
Според чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне 3 на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР изрично възлага в тежест на доставчика на услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР и най – вече, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В чл. 18, ал.
2 ЗПФУР законодателят препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) при доказването на електронните изявления. В чл. 18, ал. 5 ЗПФУР изрично е предвидено, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
В конкретния случай ищцовото дружество е получило съгласието на ответника потребител за сключване на твърдения договор. Между страните по твърдения договор са разменени електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕУУ, подписани със съответния електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по 2822/2017 868/2012 г., І т. о., г., IV г. о., ГК; Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № ТК, електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронния документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис - чл.13 ал.3 ЗЕДЕП като допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Цитираната практика, макар и създадена при действието на ЗЕДЕП, се явява в синхрон с разпоредбата на чл. 13 от ЗЕДЕУУ. Според чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен подпис е подписът по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 гласи, че „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ пък регламентира, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
В конкретния случай страните по делото са разменили система от свързани електронни изявления чрез средства за комуникация от разстояние (обменяли са SMS-и, изпращани са документи на имейл, избирани са линкове и бутони с конкретни опции за потвърждаване в официалния сайт на кредитора и др.). Извън съмнение е 4 обстоятелството, че именно ответницата е потребител по договора, тъй като същата е предоставила изчерпателни и разнородни данни за себе си (имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, номер на лична карта, мобилен телефонен номер, имейл, номер на лична банкова сметка). Затова авторството на поредицата от нейни изявления, формиращи съгласие за сключване на договора, е доказано, включително чрез въвеждане на идентификационните кодове, изпратени й чрез SMS. В подкрепа на извода за възникването на кредитното правоотношение е и фактът, че главницата по договора е усвоена от ответницата именно чрез банков превод по посочената от самата нея лична банкова сметка.
Процесният договор за потребителски кредит обаче е недействителен. В договора е предвидено задължение за потребителя да заплати т. нар. „такса за експресно разглеждане“ на документите за кандидатстване за кредит. Въпросната такса е уговорена в разрез с императивната норма на чл. 10, ал. 2 ЗПК, която забранява да се събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Разглеждането на документите за кандидатстване е иманентно, подготвително и обективно наложително действие, което се извършва и дължи от кредитните институции във връзка с предмета им на дейност. Отделно от това, коментираната „такса за експресно разглеждане“ е изначално уговорена и предварително включена в погасителните вноски, без обаче да е съобразена при изчисляване и посочване на ГПР. Нарушена е и законовата забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на МС на РБ. Съгл. чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по чл. 4, се считат нищожни.
„Такса за експресно разглеждане“ по естеството си представлява допълнително, скрито възнаграждение за кредитора. Същата води до значително оскъпяване на кредита – при главница от 1500,00 лв., общата сума за връщане е 6,900 лв.; при месечна анюитетна вноска от 191,67 лв. около 70,00 лв. на месец се отнасят общо за главница и лихва, а останалите 121,35 лв. от анюитената вноска покриват само „такса за експресно разглеждане“. Именно благодарение на начислената такса общата сума за връщане надхвърля повече от четири пъти размера на усвоената главница. Същевременно таксата не е съобразена при изчисляването на ГПР, който само формално е посочен в договора като 45,19 %, но действителният му размер е много по – висок и в разрез с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.