Определение № 83 от 07.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Варна, 07.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600103 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по протест на зам. окръжния прокурор при ОП Търговище срещу постановеното в разпоредително заседание определение на Окръжен съд Търговище № 104 от 23.02.2026г. по НОХД №328 по описа за 2025г на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато н а прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл. 249 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК.

В протеста се навеждат доводи за незаконосъобразност на така постановения съдебен акт, доколкото изложените в него съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при повдигане на обвинението и изготвяне на ОА са неправилни и противоречащи на съдебната практика и правната теория. Според държавният обвинител изпълнителните деяния „избягване установяването на данъчни задължения“ и „ избягване плащанията на данъчни задължения“ /по чл. 255 ал.1 от НК/ не са в условията на алтернативност и няма пречка да бъдат вменени като едно кумулативно обвинение. Твърди се, че ОА напълно отговаря на всички процесуални стандарти по чл.246 от НПК, позволява на подсъдимото лице да бъде наясно с параметрите на обвинението, следователно и да упражнява в пълна степен своите права и законни интереси. Изложени са и съображения за 1 необходимост единствено от прилагане на възможността по чл. 248а, ал.1 от НПК по отношение констатираните от съда грешки във връзка с изписването в ОА на ЮЛ „Акаунт Мениджмънт Консултант - А.М.С“, посочено в някои абзаци като „Акаунт Менидмънт Консултант - А.М.С“. Прави се искане въззивният съд да отмени постановения неправилен съдебен акт и да върне делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Варненският апелативен съд, като взе предвид изложените в частния протест оплаквания и след цялостна проверка на материалите по делото и правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Частният протест е подаден от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустим, а по същество е основателен.

Производството е образувано по внесен обвинителен акт срещу Й. Л. Б. за извършени две отделни деяния по чл.255 ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл. 26 ал. 1 от НК в различни данъчни периоди.

В проведеното на 23.02.2026г. разпоредително заседание по делото, защитникът на подс.Б. е отправил искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, аргументирайки се с теоретичното становище на доц. И.П. изразено в монографията „ Обхват, цели, материалноправни и процесуалноправни аспекти на финансовото профилиране“ по отношение формата на изпълнителното деяние, предмет на процесното обвинението, обуславящо според него извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващи защитата на подсъдимия и налагащи прекратяване на делото и връщането му на прокурора.

За да постанови ревизираното определение, ТОС е възприел тезата на защитника на подс. Б., мотивирайки се основно с наличните описани факти в ОА, представляващи „взаимоизключващи се действия на подсъдимия като форма на изпълнителното деяние…“, т. е. вземайки отношение по приложението на материалния закон, коментирайки правилността на възприетата от прокурора квалификация на действията на обвиняемото лице.

Съставът на въззивната инстанция като цяло не споделя аргументите на първоинст. съд.

2

На първо място, следва да се подчертае, че съдържанието на обвинителния акт, по който е образувано производството пред първата инстанция, напълно удовлетворява изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК - в обстоятелствената му част прокурорът е посочил престъпленията, извършени от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването им; пострадалата страна; инкриминираните данъчни периоди, подадените от подсъдимия /и в какво му качество/ справки- декларации по ЗДДС, в какво се състои невярното деклариране, както и размера на избегнатия за установяване и плащане данък, данни за личността на обвиняемото лице и доказателствените материали. Не е налице порок и в заключителната му част, тъй като тя съдържа законово изискуемите реквизити: данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянията, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимия да разбере обвинението и да организира пълноценно защитата си.

Атакуваното определение не е постановено в разрез с Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Обвинителният акт в пълна степен отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК - в обстоятелствената му част са описани фактите и обстоятелствата и в съответствие със законовите изисквания е очертана фактическата и юридическата рамка на обвинението, респ. заложено е фактическо твърдение, което подлежи на доказване в съдебната фаза на процеса, която е централна и основна. Ако съдът при разглеждане на делото по същество достигне до изводи различни, от тези залегнали в обвинителния акт, то той при решаване на делото е в правото си да постанови съдебен акт съгласно доказателствата по делото и вътрешното си убеждение.

Всички други съображения, развити от защитата по отношение правилността на възприетата от прокурора квалификация в обвинителния акт, касаят въпросите по същество, които следва да бъдат решени в хода на провеждане на съдебното производство. Неправилното приложение на материалния закон /налично според първоинст. съд/, не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство. По тези въпроси обаче съдът дължи отговор по реда на чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК. Затова и коментираните от ТОС правни проблеми следва да бъдат изяснени в хода на съдебното следствие и да бъдат решени при постановяване на присъдата, въз основа на преценката на доказателствените материали и доводите на страните.

3

Затова и релевираните съображения на защитата на подсъдимия, залегнали в основата на ревизираното определение, за ограничаване на правото на защита на обв. - да научи за какво престъпление е привлечен да отговаря, не могат да бъдат споделени и в светлината на ТР № 2/2002 на ОСНК ВКС.

Наличните в ОА и констатирани от първостепенния съд грешки по повод изписването на ЮЛ „Акаунт Мениджмънт Консултант - А.М.С“, посочено в някои абзаци като „Акаунт Менидмънт Консултант - А.М.С“ не могат да послужат като основание за прекратяване на делото и връщането му на прокурора, т. к. могат да се коригират на чл. 248а, ал.1 от НПК, въпреки, че според настоящия въззивен състав те представляват технически грешки, а не очевидни фактически такива.

В обобщение на всички изложени съображения, се налага категоричния извод за това, че протестираното определение като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на пъровоинст. съд – ТОС за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредителното заседание, с оглед на което съставът на АпС Варна на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 43/24.02.2026Г, постановено от Окръжен съд Търговище на 23.02.2026г. в разпоредително заседание по НОХД № 328/26г. по описа на същия съд.

Връща делото на първоинст. съд – ОС Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредителното заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5