Решение № 262233 от 09.07.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13597/2020
- Вид
- Решение № 262233
- Подписан
- 09.07.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
Р Е Ш Е Н И Е
262233…/9.7.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка
Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13597 по опис на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл. 538, вр.чл.535 ТЗ за заплащане на сумата в размер на 17000 /седемнадесет хиляди/ лева, дължима от ответниците „А.И.7.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище гр.Варна, адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Р.Г. и Г.Р.Г. с ЕГН ********** при условия на солидарна отговорност на ищеца „Т.к.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище гр.Добрич, адрес на управление ***, представлявано от управителя Даниела Георгиева, дължима по запис на заповед от 08.08.2019 г., издаден от ответното дружество „А.И.7.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище гр.Варна, адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Р.Г. в полза на ищцовото дружество „Т.к.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище гр.Добрич, адрес на управление ***, представлявано от управителя Даниела Георгиева, като задължението е авалирано от ответника физическото лице Г.Р.Г. с ЕГН **********.
Производството в РС Варна е образувано след прекратяване на образуваното в ОС Добрич и ОС Варна и изпращане на делото по подсъдност с определение от 25.09.2020 г., постановено по т.д. № 973 по опис за 2020 г. на ВОС.
Твърденията са в молбата са, че падежът за плащане е на предявяване не по-късно от 15.09.2019 г. След настъпването му ответниците не са погасили задължението въпреки, че ищецът е направил няколко неуспешни опита за предявяването му. Следва да се счита, че записа на заповед е предявен с връчването на исковата молба и приложеното към нея копие на записа на заповед.
След тази дата длъжниците са в забава, поради което лихвата за забава се претендира от датата на връчване на исковата молба на ответниците.
Ответниците са представили отговори на исковата молба чрез упълномощен адвокат с които оспорват изцяло предявени иск за заплащане на сумата 17000 лева ведно с лихва за забава като неоснователен. Оспорват изложените в молбата твърдения. Навежда възраженияя за нередовност на записа на заповед, тъй като същият е съставен на бланка и същият е издаден по повод на каузална сделка, а именно договор за продажба на царевица, реколта от стопанската 2018-2019 г. При сключване на договора купувача е зааплатил авансово 80 % от стойността на заявената продукция, а останалите 20 % е следвало да се заплатят при доставка /натоварване/ на съответното количество. През м.септември 2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че заявеното количество царевица е налично в стопанския му двор в с.Честименско и има готовност да натовари заявените 140 тона. Управителят на ищеца е заявил, че не може да натовари и изводи това количество и е заявил, че ще извози само част от количеството. Съхраняването на заявеното количество царевица е затруднило ответника, тъй като са се влошили метрологичните условия.
Въпреки забавата на кредитора, отв.дружество е проявил разбиране и е заявил, че е готов да изчака. В продължение на повече от месец продавачът отново приканвал купувача да получи и прибере и останалото количество царевица, тъй като съгласно договора ищецът е следвало да стори това със собствен транспорт, но последният е заявил, че няма възможност и се отказва от останалата част от заявеното количество царевица. По тази причина страните се договорили ответното дружество да върне разликата до платения аванс в разумен срок, но след като продаде заявената от купувача продукция без да претендира от купувача обезщетения за неизпълнение на договора. С оглед прекратения договор за продажба, за доставените 35640 тона царевица на 15.10.2019 г. „А.и.7.“ ЕООД е издало фактура № 0000153/15.10.2019 г. на стойност 9622.80 лева като е приспадната пълната стойност на доставката от стойността на заплатения аванс от 30240 лева. За разликата до пълния размер на авансовото плащане продавачът е издал кредитно известие – фактура № 154/15.10.2019 г. на ст-ст 20617.20 лева.
Управителят на отв.дружество е указал на ищ.дружество, че след като продаде царевицата до края на м.ноември или най-късно до средата на м.декември 2019 г. ще му върне и останалата част в размер на 17000 лева. По устно споразумение между страните плащането е било отсрочено до м.декември 2019 г. Въпреки това ищецът недобросъвестно и в нарушение на уговореното е предявил иск за недължима сума в размер на 30240 лева и е поискал обезпечение на същия. Наложеното обезпечение от ДОС за тази сума е довело до невъзможност ответникът да изпълни задължението си и да плати на ищеца дължимата сума в размер на 17000 лева, тъй като са запорирани всичките му сметки до размера на недължимата сума 30240 лева. Моли за отхвърляне на иска.
В евентуалност ответното дружество предявява насрещно ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със следните суми: 9622.80 лева, представляваща ст-стта по фактура № 00153/15.10.2019 г. за доставените от „Агроинвест 71“ ЕООД на ищцовото дружество 35640 тона царевица на 15.10.2019 г. по договор за продажба; 3617.20 лева – плащане по кредитно известие – фактура № 154/15.10.2019 г. на ст-ст 20617.20 лева.
С допълнителна искова молба от 24.2.2020 г. ищецът е изразил становище по отговора относно възражението за менителничния ефект и по възражението за прихващане. Моли съдът да приеме, че със същата молба отправя уведомление към ответниците за разваляне на договора за продажба на зърнени култури № 00214/08.08.2019 г. по вина на продавача „А.и.7.“ ЕООД и кани същите да върнат съответната част от получения аванс от 17000 лева за която са издали, съответно авалирали записа на заповед ведно със законната лихва от датата на получаване на допълнителната искова молба - 24.2.2020 г. до окончателното плащане на задължението. В представения отговор на допълнителна искова молба от 04.6.2020 г. ответниците оспорват твърденията в същата молба и възразяват, че записа на заповед няма валиден менителничен ефект, доколкото в него има посочени два падежа.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Ищецът моли за уважаване на молбата, а ответниците молят за отхвърляне на предявените искови претенции.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема за установени следните твърдения и факти за които между страните няма спор, както следва:
С оглед становищата на страните, изразени чрез процесуалните им представители, СЪДЪТ обявява, че не е налице спор относно твърденията, че между тях е налице каузално правоотношение по фактура - кредитно известие приложено на лист 31 от т.д. № 233/2019 год. по описа на Окръжен съд Добрич, възникнало по силата на Договор за покупко-продажба на дървени култури с № 214 от 2019 год. и че записа на заповед от 08.08.2019 год. обезпечава изпълнението на този договор.
С оглед твърденията на страните, СЪДЪТ приема, че между тях е налице спор относно основанието на което се дължи претендираната сума в размер на 17000 лева, както и твърдението на ищеца за изпадане в забава на ответниците от датата на връчване на исковата молба.
Твърденията в молбата са, че падежът на плащане е на предявяване, но не по-късно от 15.09.2019 г. След настъпването му ответникът не е погасил задължението си въпреки, че ищецът е направил няколко неуспешни опита за предявяването му. Във връзка с възражението на ответниците, ищецът е заявил, че следва да се счита, че записът на заповед е предявен с връчване на исковата молба и приложеното към нея копие на същия. След тази дата длъжникът е в забава, поради което лихвата за забава се претендира от датата на връчване на исковата молба.
Във връзка с твърдяното неизпълнение ответниците заявяват, че те са могли да изпълнят в срок задължението си към ищеца в размер на 17000 лева, но поради обстоятелството, че кредиторът неоснователно е поискал налагане на обезпечение на иска за размера над 17000 лв. до 30240 лв. чрез налагане на запор във всички банки на територията на страната върху всичките сметки, те не са били в състояние да изпълнят задължението си. Считат, че е налице недобросъвестно поведение на ищеца, като е подал молба да обезпечение на иск за 30240 лева и с определение на ОС Добрич са запорирани всички банкови сметки на дружеството, поради което не е могло да изпълни.
Ответникът чрез процесуалния си представител е заявил в съдебно заседание, че е имал желание да върне сумата, но ищцовото дружество отказва да вдигне запора. Заявява, че има готовност да плати. Предложил е спогодба, която не е приета от ищеца, защото практиката е показала, че уговорките не се спазват от страна на ответника. По същността си това изявление представлява признание за дължимост на процесната сума в размер на 17000 лева, но с оглед възраженията по отношение на основанието, съдът следва да изложи мотиви.
В подкрепа на молбата са представени писмени доказателства от които се установява, че с фактура - кредитно известие, приложено в т.д. № 233/2019 г. на Окръжен съд
Добрич същата е издадена във връзка с договор за покупко-продажба на зърнение култури № 214 от 2019 г. Страните нямат спор, че записа на заповед от 08.08.2019 г. обезпечава изпълнението на същия договор.
За доказване на твърденията по искане на страните са събрани гласни доказателста.
От показанията на свидетелката
Георгиева се установява, че тя е съпруга на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, който е солидарно отговорния ответник по иска Г.Р.Г.. Тя разказва, че за периода м.септември – м.октомври 2019 г. е работила в базата на дружеството на съпруга й в с.Честименско като се е занимавала с работниците, товарене на стока, организация на складовете. „Т.к.Т.“ ЕООД е негов партньор и дружествата имали договор за царевица около 140 тона. В края на септември или началото на октомври купувача „Тера“ ЕООД трябвало да извози стоката със собствени камиони, като уговорката била, че ще пратят три камиона, но до 21 часа пристигнал само един камион. Стоката била оставена на площадката отвън в базата, тъй като складовете били пълни със стока. Завалял дъжд и започнали да прибират стоката с фадрома. Съпругът й предложил на собственичката на „Т.к.Т.“ ЕООД да продаде стоката след като не я искат и в последствие стоката била продадена.
Купувачът не изпратил други камиони да приберат стоката. В деня в който ответното дружество е тряябвало да прибере договорената стока, тя била в наличност, дори е имало налично по-голямо количество и 140 тона. Знае от съпруга си, че купувача се е отказал от сделката и си иска аванса.
Свидетелката Кънева разказва, че е наясно с отношенията между двете дружества, защото води счетоводството на ответника. Знае за сключения договор за продажба на царевица. „А.И.“ ЕООД за стопанската година 2018/2019 г. е произвел над 600 тона царевица и е трябвало да достави на „Т.к.Т.“ ЕООД над 140 тона за което е издадена фактура за 30000 лева и е платен аванс 17000 лева. Количеството за „Т.к.Т.“ ЕООД било отделено на площадката в базата на „А.И.“ ЕООД, но купувачът се отказал от сделката, защото цената на зърното била паднала, а фактурата е пусната на по-висока цена. Бил натоварен само един камион и било пуснато кредитно известие. Уговорката между собствениците на дружествата била продавачът да продаде стоката и да върне на купувача аванса до края на годината. Собственичката на ищцовото дружество помолила да й се върне разликата, защото цената е паднала. Въпреки уговорката за плащане до края на годината, завела дело още през м.октомври. От това Г.Р. претърпял загуби и бил принуден да търси други клиенти за да продаде стоката от която се е отказал купувач. Същият е знаел, че продавача няма свободен капитал и трябва да продаде за да възстанови аванса до края на годината, каквато е била уговорката. От „Тера“ ЕООД казали на Г.
„Цената пада и ние губим“. „...Съответно той нямало как да продаде на тази цена и изчаква за да продаде на що-годе нормална цена“.
Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d58ab41e-da26-4502-b590-83642aa8e279