Решение № 273 от 01.03.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2673/2025
- Вид
- Решение № 273
- Подписан
- 01.03.2026
- В сила
- 01.03.2026
- Състав
- Анна Иванова, Иван Анастасов, Емилия Лалева
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 273 гр. Пловдив, 01.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове:
Иван Анастасов
Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300502673 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба от Математическа гимназия“Академик Кирил Попов“- гр.
****, в качеството на длъжник по изп.дело № 1633/2025г. на ЧСИ Константин Павлов, против разноските по изпълнителното производство, отразени в покана за доброволно изпълнение изх.№ 96726/18.07.2025г., а именно 450 лева- разноски по изпълнението, направени от взискателя, и 356,16 лева- такси по ТТРЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че разноските по изпълнителното дело не се дължат, тъй като завеждането на изпълнителното производство представлява злоупотреба с право. Поконкретно се сочи, че след окончателното приключване на административното дело, по което е издаден изпълнителния лист против Математическа гимназия“Академик Кирил Попов“, на 07.07.2025г. директорката на гимназията е изпратила писмо до майката на взискателката В. Д., А. Н., за посочване на банкова сметка, по която да им бъдат изплатени съдебните разноски. Писмото било изпратено чрез адвоката им- Б. Д., който бил и баща на малолетната В. Д.. В товарителницата, с която било изпратено писмото, бил посочен и телефонния номер на А. Н.. Пратката не била получена и била върната на подателя. На 07.07.2025г. било изпратено писмо и на електронната поща на А. Н., но отговор не последвал. Вместо това на 10.07.2025г. адв.Б. Д. подал молба за издаване на изпълнителен лист. Иска се цялостна отмяна на определените от ЧСИ разноски или евентуално намаляне на адвокатското възнаграждение под 200 лева, предвид обстоятелството, че дългът бил платен в срока за доброволно изпълнение.
От взискателя В. Д., чрез нейната майка и законен представител А. Н. и упълномощения от нея адв.Б. Д., е подадено възражение против жалбата, с което същата се оспорва като неоснователна по същество.
От ЧСИ Константин Павлов са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които се 1 поддържа, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.
Изп.дело № 1633/2025г. на ЧСИ Константин Павлов e образувано по молба от адв.Б.
Д., подадена от него на 15.07.2025г. в качеството му на пълномощник на непълнолетната В.
Д., с която е представен изпълнителен лист от 11.07.2025г., издаден по адм.дело № 2414/2024г. на Административен съд- гр. ****, за сумата от 1010 лева- съдебни разноски по посоченото административно дело и 1000 лева- съдебни разноски за касационната инстанция. Покана за доброволно изпълнение е връчена на Математическа гимназия“Академик Кирил Попов“ на 22.07.2025г. В същата са отразени следните разноски:
450 лева- разноски по изпълнението / платено от взискателя адв.възнаграждение/, и 356,16 лева- такси по ТТРЗЧСИ. С платежно нареждане от 01.08.2025г. / л.26 по настоящето дело/ от жалбоподателя е преведена сумата от общо 2100 лева по сметка на ЧСИ Константин Павлов по негово изп.дело № 1633/2025г.
На 07.07.2025г. от Математическа гимназия“Академик Кирил Попов“ е изпратено писмо до В. Д. и до майка й А. Н., с което е поискано съдействие за изплащане на съдебните разноски по адм.дело № 2414/2024г. на Административен съд- гр. ****, включително и за касационното обжалване, като им бъде посочена банкова сметка, по която да платят.
Писмото е изпратено чрез фирмата за куриерски услуги „Спиди“ на адрес: гр.*****, който е адресът на кантората на адвокат Б. Д.- пълномощник на дъщеря си В. Д., освен по изпълнителното дело, и по горепосоченото административно дело, видно от подадената от него молба за издаване на изпълнителен лист и от справката на л.6 по изпълнителното дело.
На същата дата писмо е изпратено и на електронната поща на А. Н., на адрес *****, посочен от самата нея в заявление до гимназията за заемане от дъщеря й на свободно място в VIIIг клас. В това заявление е посочен и телефон за връзка *****.
По настоящето дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.А. К., от което се установява, че писмото, което е изпратено на електронната поща на А. Н., е с напълно идентично съдържание, като това, изпратено от гимназията на хартия чрез „Спиди“АД. Писмото е открито от вещото лице в пощенската кутия на горепосочения адрес в АБВ- поща. То е постъпило в пощенската кутия на 07.07.2025г. и е отбелязано като непрочетено. Вещото лице е изследвало в офис на „Спиди“АД картона за пратката, съдържаща писмото на хартиен носител до В. Д. и А. Н.. Пратката е приета в офиса на 09.07.2025г. На следващия ден, между 10,14 часа и 12,18 часа са направени три опита от куриер на фирмата да открие адресата. Отделно от това са изпратени и две съобщения чрез системата „Вайбър“. На 14- ти, 15- ти, 16- ти и 17- ти юли 2025г. са правени множество опити от куриера да се свърже с госпожа Н. по телефона / този посочен в подаденото от нея заявление до гимназията и вписан в картона за пратката/. Тя не е вдигала телефона си, с изключение на обаждане на 16.07.2025г., в 9,45 часа, на което тя също не е отговорила, но е вдигнала телефона си за по- малко от 10 секунди. На 21.07.2025г. пратката е върната на подателя. По настоящето дело е прието и удостоверение от **** адвокатски съвет от 23.10.2025г. в уверение на това, че през периода от 04.07.2025г. до 11.07.2025г. адвокат А. Х.
Н. е била настанена в база на ***** адвокатска колегия в село *****.
От наличните по делото доказателства се установява, че решението на Върховен административен съд, с което е приключил спорът по адм.дело № 2414/2024г. на Административен съд- гр. ****, е влязло в сила на 25.06.2025г. След запознаване с това решение, на 07.07.2025г. от Математическа гимназия“Академик Кирил Попов“ са изпратени писма- на хартиен носител и по електронна поща, до А. Н.- майка на непълнолетната В. Д..
Писмото на хартиен носител е изпратено на адреса на кантората на адв.Б. Д.- баща на В. Д. и неин пълномощник в административното и в изпълнителното производства. Също така от заключението на вещо лице инж.А. К. и от приложените към жалбата доказателства се установява, че е налице отказ от майката на взискателката В. Д. да получи предложеното от жалбоподателя доброволно изпълнение. Действително периода от 04.07.2025г. до 11.07.2025г. А. Н. е отсъствала от гр. ****, но през същия този период тя е получила съобщение на електронната си поща / по- конкретно на 07.07.2025г./, чиято тема „Писмо относно решение № 7090/25.06.2025г. на Върховен административен съд“ би следвало да й е 2 подсказала, че от гимназията желаят да уредят доброволно отношенията си с тях. Въпреки това А. Н. не е отворила приложението към съобщението и не е изпратила какъвто и да било отговор на същото. Показателно е и това, че след 07.07.2025г. тя не е отговорила и на обажданията от фирмата за куриерски услуги. Бащата на В. Д. и неин пълномощник адв.Б.
Д. също не е проявил никакъв интерес от получаване на изпратената чрез „Спиди“АД пратка на адреса на кантората му. Тези обстоятелства навеждат на извода, че целта на родителите на взискателката не е била да получат плащане на присъдените й съдебни разноски, а да заведат изпълнително дело, като натоварят гимназията с още разноски. Не само, че е налице забава на кредитора за получаване на плащане по вземането му, но и завеждането на изпълнителното дело представлява злоупотреба с право. Ето защо, макар да не е налице някое от изключенията по чл.79, ал.1 от ГПК от правилото, че разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, следва да се приеме, че посочените във връчената на Математическа гимназия“Академик Кирил Попов“ покана за доброволно изпълнение разноски са недължими. В случая е приложим общият принцип, че насрещната страна не дължи заплащане на разноски, когато не е станала причина за завеждане на делото. Както се сочи в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК „Регламентираният в чл. 79, ал. 1 ГПК общ принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство, – че те се понасят от длъжника (освен в изрично посочените от закона случаи), намира своето основание в това, че изпълнителното производство е сурогат на доброволното изпълнение – от страна на длъжника липсва добросъвестно изпълнение на гражданските правоотношения, които в случаите на образувано изпълнително дело са и съдебно потвърдени. Именно това неправомерно поведение на длъжника е повод за образуване на изпълнителното производство, поради което по принцип разноските за същото не се възлагат в тежест на кредитора (взискателя), а в тежест на длъжника“. В случая не е налице недобросъвестно поведение от страна на длъжника. Напротив- от страна на кредитора безпричинно е отказано предложеното от длъжника доброволно плащане на вземането му за съдебни разноски. Що се отнася до начислените от ЧСИ Константин Павлов такси по ТТРЗЧСИ следва да се добави и това, че от съдържанието на ПДИ, а и от останалите материали по изпълнителното дело, не става ясно за какви негови действия са начислени тези такси. Ето защо, жалбата ще следва да бъде уважена, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в общ размер от 272,70 евро за държавна такса и възнаграждение за вещото лице по СТЕ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по подадената от Математическа гимназия“Академик Кирил Попов“- гр.
****, в качеството на длъжник по изп.дело № 1633/2025г. на ЧСИ Константин Павлов, разноските по изпълнителното производство, отразени в покана за доброволно изпълнение изх.№ 96726/18.07.2025г., а именно 450 лева- разноски по изпълнението, направени от взискателя, и 356,16 лева- такси по ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА непълнолетната В. Б. Д., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка А. Х. Н. от гр. ****, ул.*****, ЕГН: **********, да заплати на Математическа гимназия“Академик Кирил Попов“- гр. ****, БУЛСТАТ: *****, с адрес: гр.*****, сумата от 272,70 евро- съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4