Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1258 от 30.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1132/2021
Вид
Решение № 1258
Подписан
30.11.2021
В сила
30.11.2021
Състав
Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.557, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.557, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.558, ал.5 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000501132 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А.К. Я.- У. срещу решение

№ 904509/31.12.2020г. на ОС-Благоевград, ГО, 10 състав, постановено по гр.д. № 173/19, с което е отхвърлен искът й по чл.558, ал.5 от КЗ във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства и не е допуснал съществени доказателствени искания, които биха изяснили обективната истина. Съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната взаимна връзка, както и не е съобразил показанията на свидетеля Г., която е пряк очевидец на ПТП. Вещото лице от автотехническата експертиза е коригирало заключението в съдебно заседание с оглед на тези показания като е пояснило, че ищецът е била блъсната с лявата предна част на неустановения лек автомобил непосредствено преди тя да завърши пресичането си и да се качи на тротоара. Въпреки установените противоречия в заключението съдът не е допуснал повторна автотехническа експертиза. По 1 този начин е възпрепятствано разкриването на обективната истина, а това рефлектира върху правото на защита на въззивника. В съдебно заседание автоекспертът изрично е заявил, че разгледания механизъм на ПТП е хипотетичен, отколкото технически обоснован. В същото време съдът е приел, че съдебен лекар трябва да формулира технически извод от компетентността на автотехническа експертиза. Съдът е постановил решението въз основа на техническо необосновано предположение за настъпване на предполагаемо събитие и по този начин е изключил виновната отговорност на водача на неустановения лек автомобил. Съдът не е съобразил, че представените доказателства сочат на изцяло предотвратимо произшествие за водача на автомобила. Жалбоподателят излага, че констатациите на съда за некореспондиране на обстоятелствата, описани в исковата молба с изводите на експертите за механизма на ПТП, са лишени от логическа и правна аргументация. При постановяване на решението си съдът е допуснал нарушение на чл.235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК и на задължителна практика на съдилищата.

Затова моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с което уважи предявения иск за неимуществени вреди.

Ответникът Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Поддържа, че решението на окръжния съд е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Правилно искът е отхвърлен.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС – Благоевград е сезиран с иск по чл.558, ал.5, във вр. с чл.557, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД. В исковата ищецът А. У. твърди, че на 26.01.2018г. около 7,20ч. в гр. Благоевград на кръстовището , образувано от ул. „Скаптопара“ и ул. „Цар Симеон“ е възникнало ПТП, при което неустановен лек автомобил я е блъснала като пешеходец. На горната дата е излязла от дома си, за да отиде до близкия магазин „Нира“, за да си купи кафе. Затова е трябвало да пресече ул. „Скаптопара“. При пресичането ищецът е била блъсната от неустановен лек автомобил, при което е паднала първо върху капака му, а в последствие и на платното за движение. Водачът 2 не е спрял, а е продължил движението си в посока ул. „Владо Черноземски“.

Образувано е досъдебно производство № 43/18г., което е спряно до установяване на извършителя. След произшествието ищецът е постъпила в „МБАЛ –Благоевград“ АД, където са проведени медицински изследвания. От тях се е установило, че е получила: изкълчване на лявата раменна става, счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, охлузвания и кръвонасядания на колената и охлузване на левия лакът. Наложило се е да претърпи хирургична операция под местна анестезия за извършване на мануална репозиция- закрито наместване на дислокация на рамото. За около два месеца ищецът е била на амбулаторно лечение в дома си. Била е нетрудоспособна три месеца. През периода на възстановяването си А. У. е търпяла постоянно силни болки в шийно- раменната област, слабост и изтръпване на лявата ръка. Не е можела да се обслужва в ежедневието си.

Разчитала е на близките си. Към настоящия момент все още не е възстановена и й се налага да извършва рехабилитация. В следствие на счупването мускулната сила и подвижност в областта на лявото рамо са намелели чувствително. Продължава да изпитва болки в тази област. Те й пречат да спи спокойно. Болките се засилват и при леки натоварвания.

Продължително търпените болки са се отразили на психическото и емоционалното й състояние, довели са до депресивни и страхови състояния.

С молба от 15.04.2019г е поискал от ГФ да й бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди, но е получила отказ. Затова моли съда да осъди ответника да й заплати 35 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в едно със законната лихва, считано от 24.04.2019г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е поискала изплащане на обезщетение и по искането й е образувана щета №

19210156/15.04.2019г. Тя е била уведомена, че трябва да представи доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение, но такива не са представени. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба относно механизма на настъпване на ПТП, обстоятелствата и причините за ПТП, както и уврежданията на ищеца са в причинна връзка с него. Прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата е нарушила чл.113 от ЗДвП като е предприела пресичане на пътното платно на 3 неустановено за целта място и без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на превозните средства.

От приетите по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, се установява, че на 26.01.2018г. е настъпило ПТП между ищеца като пешеходец и неизвестно МПС.

По делото е приет протокол за извършена експертиза за изследване на видеозаписи на диск от камери на магазин „Нира“.

Във връзка с твърденията в исковата молба за настъпилите травматични увреждания и провежданото лечение са представени и приети медицински документи- епикриза от „МБАЛ- Благоевград“ АД, история на заболяването.

Не се спори, че с писмена претенция от 15.04.2019г. ищецът е поискала от ГФ да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 24.04.2019г. е получила отказ.

Допусната автотехническа експертиза, след извършен от вещото лице оглед на място е посочила, че от събраните доказателства и липсата на политравматични увреждания по тялото на пешеходеца, типични за удар от МПС с последващо подкачане, носене и падане на тялото, могат да се отхвърлят обясненията на ищецът за механизъм на ПТП, възпроизведен в протокола за ПТП. Според вещото лице възможен механизъм на ПТП е съприкосновение между пешеходеца и дясната предна странична част на автомобила, загуба на равновесие на пострадалата и захващане с лявата ръка за огледалото за странично виждане. Експертът е определил скоростта на лекия автомобил и тя е по- ниска от 33 км/ч., пътя изминат от ищеца- 5,6 м.

На кръстовището липсва пътна маркировка, пешеходецът е пресичал от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Вещото лице е направило извод за непредотвратимост на удара от водача на лекия автомобил чрез спиране. Вещото лице е посочило, че в дясната пътна лента не е имало неподвижни препятствия, ограничаващи видимостта към тротоара, по който се е движела пешеходецът- ищец. Водачът е имал възможност да я възприеме на тротоара при започване на маневрата завиване на ляво от ул. „Цар Симеон“ към ул. „Скаптопара“. Определена е опасната зона спиране - 17, 8 м. Към експертиза има изготвена схема на произшествието. В съдебно заседание вещото лице е коригирало 4 заключението си след като е изслушало показанията на свидетеля Г..

Експертът е заявил, че те повлияват на изводите му относно предотвратимостта на произшествието, но е и в останалите му части- водачът е могъл да предотврати удара на пешеходеца. Експерта е коригирал извода си в смисъл, че ищецът е била ударена с лявата странична част на автомобила, а не с дясната. Тъй като уврежданията на ищеца са в ляво, затова експертът е приел, че ударът е с дясната странична част на МПС. В съдено заседание вещото лице е допълнило заключението. То е заявило, че не може да потвърди конкретен механизъм и че посоченият е вероятен, заради травматичните увреждания.

Медицинската експертиза е посочила, че ищецът, в резултата на ПТП, е получил следните увреждания: навяхване на ставата между раменната кост и лопатката и счупване на големия израстък в горната част на раменната кост.

Те са й причинили трайно затруднение на движенията горния ляв крайник за период от около два месеца. Поставена е превръзка тип Дезо за обездвижване на крайника. Времето за възстановяване на движенията е приблизително колкото времето на обездвижването. Основната функция на крайникахващането, се е възстановила за около 2 месеца. След това ищецът е имала болки при по- продължително натоварване и тежка физическа работа.

Проведено е болнично неоперативно, консервативно лечение. Направеното обездвижване е за около 30 дни. Лечебният и възстановителен период е около 2-2,5 месеца. Ищецът е изпитвала болка с голям интензитет, която постепенно е намалявала и стихнала след наместване и фиксиране на фрагментите и обездвижване на рамото. Вещото лице е извършило преглед на ищеца на 17.06.2020г. и е установило, че тя е с възстановен обем на движенията. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си като е посочило, че травмата е индиректна, а не при директен удар с автомобил и е възможно да се получи при опит да се предпази, задържи или при падане. Тя не отговаря на механизма. Описаният механизъм с падане върху капака на МПС е типичен за блъскане на пешеходец, когато скоростта е била по- висока от 30км/ч. Тогава първоначалният удар е на височина 3545см. от височина на земята, измерено от петите, което е под центъра на тежестта и при скорост над 30 км/ч следва възкачване върху предния капа и пак в зависимост от скоростта последва изпадане, а при по- висока скорост пешеходецът може да премине и през тавана на автомобила. Няма нито един 5 от елементите при блъскане от автомобил при ищеца, а само падане върху терена. Охлузванията на ищеца могат да се получат при падане от леко блъскане, дори и от уплаха при близко движение на автомобил. Счита, че травмите могат да се получат при ПТП, на не при механизма на блъскане на пешеходец от движещ се автомобил със скорост над 30 км/ч, което да доведе до възкачване на преден капак. Няма контактен удар от части от автомобила.

Съдът възприема заключенията като компетентни и безпристрастни, основаващи се на научните правила и опита на експертите.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите Д. и Ц. са сестри на ищеца и желаят да свидетелстват.

Знаят за инцидента на 26.01. около 7, 30 ч. сутринта. Ищецът се е обадила по телефона на свидетелят Д. и я е събудила. Тя е отишла при нея и е видяла, че е много зле. Била е в дома си и след това са отишли в болница. Боляло я е цялото рамо. Била я е бутнала кола. До обяд са били в болницата. Шината се е поръчала след това. Ищецът е разказала , че гумата е минала на сантиметри от главата й. Чувствала се е зле. Не е могла да полага грижи за децата си.

Била е два месеца с шината и след това я е боляло. Двете сестри са й помагали за децата. Хранели са бебето, докато съпругът й е бил на работа.