Решение № 5061 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5061 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г К при участието на секретаря М С като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110159877 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от Т СЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от А А и И Е,срещу С. Г. Г.,ЕГН **********,и Б. Г. Г.,ЕГН **********,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 2451,21 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,286,74 лева лихва за забава за периода 05.09.2021 г. до 11.05.2023 г.,30,21 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,5,78 лева мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г.,от които спрямо С.

Г. Г. е претендирана сума от 1225,60 лева главница за топлинна енергия, 143,37 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,15,10 лева сума за дялово разпределение и 2,89 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,а спрямо Б. Г. Г. - сума от 1225,61 лева главница за топлинна енергия, 143,37 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия,15,11 лева сума за дялово разпределение и 2,89 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.

В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в ***** като ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на имота при равни дялове. Сочи се,че за процесния период ответниците са допуснали неизпълнение на своите 1 договорни задължения и неиздължената главница възлиза на 2451,21 лева. С оглед това,че цената не е заплатена в срок ищецът твърди,че е начислявал мораторна лихва. С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед депозирано възражение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.

В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответниците чрез процесуалния им представител,с който оспорват съществуването на облигационно правоотношение,защото не са сключвали договор и не живеят в имота. Ответниците не оспорват количеството топлинна енергия и цената,която е начислена счетоводно,но сочат,че не се явяват пасивно легитимирани да отговарят за заплащане цената на доставена топлинна енергия. Сочи се,че не е дължима сума за сградна инсталация,тъй като са отменени разпоредбите от наредбата,регламентиращи начина,по който се изчислява сградна инсталация. Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност. Оспорена е дължимостта на мораторна лихва с довод,че клаузата,регламентираща дължимост на лихвата е неравноправна.

Ответниците молят съда да постанови решение,с което да бъдат отхвърлени исковете.

Третото лице помагач Т С намира исковете за доказани по основание и по размер.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Т С претендира от С. Г. Г. и Б.

Г. Г. сумите от 2451,21 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,286,74 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г.,30,21 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,5,78 лева лихва за забава за периода 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 29411/2023 г. по описа на СРС,42 състав.

Представени са общи условия на Т С за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Видно от удостоверение за наследници,Г М Г. е починал като вдовец и е оставил като наследници по закон децата си Б. Г. и С. Г..

С нотариален акт от 25.09.1969 г. Г М Г. се легитимира като собственик на *****.

Установява се от договор,сключен между Т С,като изпълнител,и етажните собственици в сградата бл.23 на ж.к.“Хиподрума“,като възложители,че е постигнато съгласие изпълнителят да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласили да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

2

Приети са по делото общи фактури с получател Г М Г.,издадени от Т С.

Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между Т С и Т С,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от договорно правоотношение,според което Т С приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия,а Т С се съгласява да заплаща възнаграждение.

С решение № 7276/03.07.2023 г.,постановено по адм.дело № 746/2021 г. по описа на Върховния административен съд е отменена т.6.1.1 от Методиката,Приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,че потребеното количество топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на 2451,21 лева.

Приети са по делото протоколи за неосигурен достъп за отчет на *****.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповедта за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Правната уредба на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска – да бъде доказано,че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде установено доставеното количество топлинна енергия и цената на същата,докато в тежест на ответника е възложено доказването,че са изпълнили точно своите договорни задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума.

Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 31.05.2023 г.

Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде възприето,че между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответниците Г. и Г. са клиенти на топлинна енергия като собственици на топлоснабдения имот. Не може да бъде споделен доводът на ответниците чрез процесуалния им представител,че договорно правоотношение не съществува,защото не е сключен формален писмен договор. Законът не поставя изискване за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия,а договорното правоотношение съществува със собственика или с носителя на вещно право на ползване,когато имотите са топлоснабдени към влизане в сила на закона. Предвид това,че е представен нотариален акт,с който наследодателят на ответниците се легитимира като собственик на имота,както и при съобразяване,че ответниците са негови 3 низходящи по права линия от първа степен,съдът приема,че ответниците притежават по ½ идеална част от правото на собственост върху имота,съответно имат качеството клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване,т.е. именно ответниците като съсобственици на имота са клиенти на топлинна енергия и отговарят за заплащане цената на доставена топлинна енергия. Изводът на съда не се променя предвид довода на ответниците,че не живеят в имота,тъй като обстоятелството от кого е реализирана фактическа власт върху имота е ирелевантно към въпроса между кои страни съществува договорно правоотношение. С оглед това,че ответниците не твърдят да са предоставили имота на облигационно основание на друго лице,нито твърдят това лице да е сключило договор с ищцовото дружество,поради което именно ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят за заплащане цената на доставена топлинна енергия.

Разпоредбата на чл.150 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се регламентират от общите условия на дружеството доставчик.

Страните не твърдят,нито доказват да са уговорили индивидуални условия,което означава,че приложение намират общите условия. За да бъде изпълнението точно,необходимо е цената да е заплатена в срока по общите условия. В хода на производството ответниците Г. и Г. не твърдят да са заплатили цената или част от същата,поради което съдът намира исковата претенция за доказана по основание. С оглед това,че е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,че доставеното количество топлинна енергия е на стойност 2451,21 лева,съдът приема,че исковете за главница за топлинна енергия се явяват и доказани по размер. При липсата на оспорване начина на определяне количеството топлинна енергия и с оглед това,че е безспорно прието,че главницата възлиза на 2451,21 лева,исковата претенция подлежи на уважаване. Изводът на съда не се променя предвид доводите на ответниците в писмения отговор,че не е дължима парична сума за топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,в която насока следва да бъде взето предвид,че решението,с което се отменя подзаконов нормативен акт действа занапред,а и същевременно не се явява доказано,че решението е влязло в сила,тъй като представеното от ответниците решение се явява обжалваемо,а не са представени доказателства за влизането му в сила. Предвид това,че съдебното решение е постановено през 2023 г,т.е. след процесния период,към процесния период е налице основание да бъде начислена,респективно да бъде заплатена от клиентите на топлинна енергия топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация. По изложените съображения съдът намира,че исковете за главница за топлинна енергия следва да бъдат уважени – спрямо ответницата Г. за сумата от 1225,60 лева,а спрямо ответника Г. – за сумата от 1225,61 лева. Софийският районен съд намира,че исковете,предявени за заплащане сума за дялово разпределение са доказани по основание и по размер и подлежат на уважаване за сумите от 15,10 лева спрямо ответницата Г. и 15,11 лева спрямо ответника Г.. Съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия цената на топлинна енергия подлежи на заплащане от купувача на доставчика на топлинна енергия.

Съдът,отчитайки представеното извлечение от счетоводна сметка,в което са отразени месечните задължения за заплащане сума за дялово разпределение,както и като съобрази,че ответниците не доказват да са 4 заплатили сумите за дялово разпределение,намира,че исковете подлежат на уважаване. Изводът на съда за основателност на исковете за заплащане на главница за топлинна енергия и на сума за дялово разпределение обуславя разглеждането на своевременно формулираното в писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника на парична сума,който може да се позове на настъпила давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост на вземането,кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В конкретния случай исковете се явяват предявени на 31.05.2023 г.,което означава,че възражението за давност е неоснователно. С оглед обстоятелството,че най-старите претендирани парични суми са начислените главници за топлинна енергия и сума за дялово разпределение за м.05.2020 г.,както и като отчете наличието на предвиден срок за плащане на задължението за топлинна енергия – 45 дни,считано от изтичане месеца на доставка,съдът счита,че не са налице погасени по давност парични суми,защото към датата на предявяване на иска не е изминал период,по-дълъг от три години.