Решение № 5 от 08.02.2024, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Чепеларе, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело №

20235450100162 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. Х. Б. – Д., ЕГН **********, Г. И. К., ЕГН ********** и И. Г. К., ЕГН ********** против „****“ ЕООД, ЕИК ****, с която са предявени обективно и активно субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че със Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 91/2023 по описа на Районен съд - Чепеларе, длъжникът „****“ ЕООД е осъден да заплати на ищците в настоящото производство вземанията по заповедта. Ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед на това на 21.08.2023 г. ищците получили разпореждане, с което им се указва да предявят в едномесечен срок установителен иск за съществуване на вземането.

Ищците излагат, че на 05.11.2021 г. между Р. Х. Б. - наследник на Х. Д. Б. и упълномощен представител на останалите наследници на последния /Г. И. К. и И. Г. К./, от една страна, и „****“ ЕООД, от друга, било сключено съглашение, по силата на което страните декларирали неизпълнение на длъжника към 31.10.2021 г. на задължението му да заплати дължимите суми за закупен дървен материал от ревир „****“ за периода 2012 - 2013 г. От съдържанието на протокола било видно, че между страните няма спор относно размера на главницата по задължението.

Дължимото, но незаплатено възнаграждение за 2012 г. било в размер на 17 923.12 лева, а това за 2013 г. - 8 360.77 лева Съгласно т. 2 от Протокола длъжникът следвало да заплати задължението до 30.06.2022 г., като било предвидено сконтиране на задължението, ако длъжникът спази определения от страните срок. Твърдят, че до 30.06.2022 г., а и до настоящия момент длъжникът „****“ ЕООД не е заплатил никаква част от дължимото възнаграждение. По силата на т. 3 от Протокола, при подобно неизпълнение „****“ ЕООД дължало неустойка за забава в размер на законната лихва за дължимите суми за 2012 г. от 01.06.2013 г., а за тези за 2013 г. - от 01.06.2014 г.

1

По този начин дължимата мораторна неустойка върху главницата за 2012 г. /17 932.12 лв./ била в размер на 18 196.63 лв., а дължимата мораторна неустойка за главницата за 2013 г. /8 360.77 лв./ била в размер на 7 634.64 лв.

Сочат, че длъжникът не оспорвал вземането, но въпреки това не правел никакви постъпки да го погаси. Освен че в приложения към настоящата искова молба протокол длъжникът признавал задължението, подобно поведение се забелязвало и в депозираното от него възражение по реда на чл. 415 от ГПК. В него ответникът в настоящото производство споделял, че направените от ищците калкулации не са верни, но по същество признавал исковата претенция за основателна по основание и размер.

Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните по предявения от Р. Х. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.

„****“ № **, Г. И. К., ЕГН: **********, гр. П., ул. „****“ № **, И. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „****“ № ** срещу „****“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. „****“ № **, представлявано от управителя Д. К. иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, че „****“ ЕООД дължи на Р. Х. Б., ЕГН: **********, е адрес: гр. П., ул. „****“ № **, Г. И. К., ЕГН: **********, гр. П., ул. „****“ № **, И. Г. К. общо сумата от 52 124.04 лв., формирана, както следва: а. Сума в размер на 17 923.12 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за закупен дървен материал от ревир „****“ за 2012 г.; б. Сума в размер на 18 196.63 лв., представляваща договорна мораторна неустойка върху сумата от 17 923.12 лв., считано от 01.06.2013 г. до 29.05.2023 г. - деня на депозиране на заявлението по чл.

410 от ГПК пред Районен съд - Чепеларе. в. Сума в размер на 8 360.77 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за закупен дървен материал от ревир „****“ за 2013 г.; г. Сума в размер на 7 634.64 лв., представляваща договорна мораторна неустойка, върху сумата от 8 360.77 лв., считано от 01.06.2014 г. до 29.05.2023 г. - деня на депозиране на заявлението по чл.

410 от ГПК пред Районен съд - Чепеларе. д. Обезщетение за забавено изпълнение върху посочените по-горе главници в размер на законната лихва, от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Претендират направените разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар същата с приложенията да са редовно връчени на адресата.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като призовката за него е получил на 12.01.2024 г. чрез законния представител - управителя Д. К., ведно с определението на съда по чл. 140 от ГПК № 224/23.12.2023 г. Както в призовката, така и в определението, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски /каквито указания се съдържат и във връченото на ответника разпореждане № 368/10.11.2023 г./.

В проведеното съдебно заседание на 07.02.2023 г. ответникът, редовно призован, не изпраща 2 процесуален представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищците, чрез пълномощника си, изрично заявяват искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу него в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК, с което предявените установителни искове да се уважат изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за присъждане на разноски и е представен списък на разноските, съобразно който се претендират такива за платена държавна такса за заповедното производство в размер на 1042.50 лева, за платена държавна такса за исковото производство в размер на 1042.50 лева, както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева, като в тези размери същите ще бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., област С., ул. "****" № ** ДЪЛЖИ на Р. Х. Б. – Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "****" № **, Г. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "****" № ** и И. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "****" № **, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД по протокол от 05.11.2021 г., подписан между страните, следните суми: а. Сума в размер на 17 923.12 лева /седемнадесет хиляди деветстотин двадесет и три лева и 12 ст./, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен дървен материал от ревир „****“ за 2012 г.; б. Сума в размер на 18 196.63 лева /осемнадесет хиляди сто деветдесет и шест лева и 63 ст./, представляваща договорна мораторна неустойка върху сумата от 17 923.12 лева, считано от 01.06.2013 г. до 29.05.2023 г. - деня на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Чепеларе; в. Сума в размер на 8 360.77 лева /осем хиляди триста и шестдесет лева и 77 ст./, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен дървен материал от ревир „****“ за 2013 г.; г. Сума в размер на 7 634.64 лева /седем хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 64 ст./, представляваща договорна мораторна неустойка, върху сумата от 8 360.77 лева, считано от 01.06.2014 г. до 29.05.2023 г. - деня на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Чепеларе; д. Обезщетение за забавено изпълнение върху посочените по-горе главници в размер на законната 3 лихва, от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 65/27.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 91/2023 г. по описа на РС - Чепеларе.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ч., област С., ул.

"****" № ** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Б. – Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "****" № **, Г. И.

К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. "****" № ** и И. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

"****" № ** направените разноски за заповедното и настоящото производство, както следва:

1042.50 лева /хиляда четиридесет и два лева и 50 ст./ за платена държавна такса за заповедното производство, 1042.50 лева /хиляда четиридесет и два лева и 50 ст./ за платена държавна такса за исковото производство, както и 5000 лева /пет хиляди лева/ за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред ОС - Смолян в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________

4